Румен Стоев е едно от многото лица на "Ранобудните студенти" - на младите и загрижените, на тези, които не се примиряват със статуквото и желаят да го променят. И макар масовите протести да заглъхнаха, "Ранобудните" не са изчезнали - те имат своите идеи и са готови да ги остояват. Отново, ако трябва и с все така познатия плам. Засега се прегрупират, но както всички знаем, бъдещето е на младите.
Протестите вече се укротиха, а „Ранобудните студенти” все по-рядко се появяват в медиите. Какви са инициативите, върху които работите в момента?
Протестите не са се укротили, протестите се умориха. А се умориха, поради липсата на чуваемост. За да има смисъл от конституционно осигуреното ти право на мирен протест, трябва да ти е осигурена и чуваемост. Иначе това право се обезсмисля. През последните десет месеца управляващите обезсмислиха още някои от демократичните инструменти, с които гражданското общество разполага за пряко влияние над политиците. Всичко това води до ситуацията, в която страната ни се намира в момента, а именно на суспендирана демокрация. Суспендирана и заменена с най-жалката форма на фасадна демокрация.
За да се укротят протестите, трябва недоволството да си е отишло. За да си е отишло недоволството, трябва породилата го първопричина да се е променила. А тя не се е променила по никакъв начин. Напротив, политическата ситуация в България става все по-трагична. И хората, следящи политическите процеси, са все по-погнусени. Просто са изморени и обезсърчени. Отне ни много време да разберем, че тези политици от демокрация не разбират и по-лошото – не я признават. А всички като че ли искахме да стане по демократичния, европейски начин. Иначе другото е лесният път на насилието.
Последната по-мащабна акция, с която се занимавахме, беше събирането на подписи в подкрепа на референдума за изборния процес. Подписката бе входирана навреме, за да се насрочи референдум с евроизборите. Бях там при проверката и видях подписите. Няма как да отпаднат 70 хиляди и да паднат под 500 000. Ако ГРАО излязат с такива резултати, то това ще е манипулация.
При това положение, управляващите само трябваше да приемат предложението на президента, волята на когото бе подкрепена и от над 500 000 подписа, събрани само за 20 дни, и нямаше въобще да се стига до ГРАО. Президента е самостоятелен субект по чл.10 на ЗПУГДВМС и не се нуждае от подписи. Още повече, че е пряко избираем и говори от името на милионите гласували за него. Но ето, че народните ни представители решиха да не зачетат и този демократичен инструмент и са готови да заплатят с парите на българския данъкоплатец за самостоятелното провеждане на референдума (по удобно за тях време, с ниска активност, със сигурност).
Сега гледаме как можем да се включим в предизборния процес. България има остра нужда от нормалност.
Още в разгара на недоволството и акциите срещу правителството „Ранобудните студенти” казаха, че ще организират срещи-дискусии, на които ще се търсят експертни мнения и решения за основни социални, обществени и политически проблеми на България. Какво се случи – колко срещи се проведоха, кои бяха най-интересните предложения? Ще има ли тепърва и нови срещи?
Става дума за кръглите маси, които щяхме да организираме, нали? Кръглите маси все още не са се провели. Датата на тяхното начало беше определена и всичко беше подготвено, но точно вечерта преди това Университетът беше затворен за втори път (заради Окупация 2.0) и се наложи да се отложат.
След тоталния ѝ провал, а той бе предначертан още със самото ѝ започване, бяхме уморени, малко обезсърчени и като цяло духът в съблекалнята не беше много добър. Трябваше ни време да си починем, да премислим, да си пречистим главите от дългите месеци.
Но сега идват евроизборите и не би имало никакъв смисъл от провеждането на тези толкова важни дебати. Те просто ще се изгубят в цялата кал, която предстои. Но когато политическата обстановка в страната го позволи и когато сме готови, ще ги проведем. Не сме се отказали. Защото от това има нужда държавата ни.
Ивайло Динев обяви своеобразна раздяла с „Ранобудните студенти” – кои сега са лицата на организацията, освен Вас?
Понякога нямаш друг избор. Зависи какво се има предвид под „лице”. Ако това са хората, показвали се по медиите – те са десетки през последните месеци, говорили от името на "Ранобудните". Ако се има предвид хората, които вътре в организацията вършат повечето работа – те също не са малко. По различни теми сте виждали различни хора. Всеки може да е лице от "Ранобудните студенти", защото заедно взимаме решенията.
Една от последните позиции на „Ранобудните студенти” касаеше Закона за висшето образование. Разкажете малко повече за нея – какво Ви харесва и не Ви харесва в него и предложенията за промяна, какво искате да видите в новия Закон за висшето образование?
Коментирахме ЗВО заради готвените промени за отпадане мандатността на ректорите. Това е безумно предложение, идващо от лидерите на управляващите партии и зам.-председател на Народното събрание. Не разбираме какво налага тази промяна, освен обслужването на лични интереси на определени хора, отново. Проблемите във висшето образование са толкова много и толкова големи и наистина има нужда от законодателни промени. Но преди това има нужда от широко публично обсъждане и приемане на устойчива стратегия за последователното развитие на образованието. Според мен проблемите идват още от средното, ако не и от основното образование. Няма как да разглеждаш едното извън контекста на другото (когато говорим за стратегия). С откъслечни промени на парче и рязка смяна през две години на посоката, в която образованието да се разивива, няма да стигнем доникъде.
Препоръчвам позицията на ректора на НБУ по този повод. Адекватна позиция, с която съм много съгласен. Който има интерес, може да я намери на сайта на Народното събрание.
Освен за висшето образование, сега се говори много за дуалната система в средното образование. Какво смятате, че трябва да се промени в средното и началното образование – по принцип и конкретно?
Както казах – едното не трябва да се разглежда без другите две. А първо е нужна именно стратегия. Не съм сигурен дали дуалната система е най-доброто за средното образование. Темата наистина подлежи на една широка и сериозна дискусия, където да се обсъдят всички гледни точки и варианти.
За съжаление няма как тук да разгърна всичко, което имаме като мнение. Това е по-скоро предмет на една нова тема. Но ние вече имахме една позиция по „образованието”, по-скоро принципна, още по време на Окупацията. Когато дойде време за кръглата маса, ще се говори надълго и нашироко за него. Цели материали трябва да се отделят само за това.
Бяхте на едноседмично посещение в Брюксел със свои колеги-студенти и казахте, че британският евродепутат Андрю Дъф се е съгласил да представи пред ЕК един въпрос на „Ранобудните студенти”. Избрахте ли вече въпроса и ако да – кога ще бъде зададен той?
Така е. Заедно с представители на „Протестна мрежа“ бяхме за една седмица в Брюксел, в края на януари. В началото на февруари Андрю Дъф публикува на стената си в Twitter, че подготвя въпроси за ЕП относно целостта и неприкосновеността на ДАНС.
Въпрос пред ЕК не беше сигурно дали ще успее да се внесе. Идват избори за целия ЕС, а програмата на евродепутатите е много натоварена. Но продължаваме да комуникираме с тях и след изборите ще търсим нови действия. Важното беше да разберат, че нещата в България са сериозни, да им обърнат внимание и да се създаде говорене за тях. Това мисля, че успяхме да го постигнем.
Предстоят избори за Европейски парламент – какво мислите, че трябва да се случи на тях, за да се тръгне по пътя на промяната така, както го виждат „Ранобудните студенти”? Ще гласувате ли на тези избори?
Най-важното на предстоящите избори е да видим дали сега съществуващите партии са започнали да се поучават от случилото се през последните месеци. Това може да се изрази в провеждането на адекватна, положителна предизборна кампания, най-напред. Не искаме да ставаме свидетели на подобна пародия, каквато беше последната предизборна кампания в България. Кандидатите и партиите трябва да започнат да ценят интелекта на българския гражданин. Обещания от рода на „ще оправя България като отида там“ или говорене на тема „другият какво не направи“ ще бъдат в нашия черен списък. Кандидатите трябва да поемат конкретни ангажименти към българското общество, но такива, каквито реално могат да изпълнят. И да носят отговорност ако решат да не следват тези обещания.
Заслужава да отиде този, който разбира системата, структурата и функциите на Европейския съюз, който е наясно с процедурите там. Освен знанията трябва да има реално намерение да работи в полза на България от там. Хора, които единственото, което знаят, е името на майка си, пък било то и преуспели млади мъже на по 33, не ни трябват.
Аз със сигурност ще гласувам и призовавам възможно най-много хора да направят това, дори да няма ясно очертана алтернатива на сегашната „върхушка”. Да преценят по качества, поведение и история кандидатите. Да направят информирания избор и да гласуват!
Многократно „Ранобудните студенти” са заявявали, че не искат да се превръщат в политическа платформа. Не смятате ли, че това е грешка? Не мислите ли, че като партия ще имате повече възможност пряко да повлияете върху развитието на България? И има ли хора сред „Ранобудните студенти”, които искат да се превърнете в партия?
При "Ранобудните студенти" винаги е имало различни мнения по този въпрос. Обединили сме се покрай непартийната и надпартийна идея, за да може субектът „гражданско общество” да се развие и победи, независимо от всякакви партии. Той също трябва да има своето място на политическата сцена и не би следвало да се нуждае от помощта на партиите, за да извоюва своето. Пък било то и оставката на цяло правителство.
Не смятам, че е грешка. Ние сме студенти и граждани и заявяваме чисто гражданска позиция, необвързани с ничии интереси. Засега това е пътят и мисля, че той е правилният. Автентичното гражданското общество трябва да има възможност само да влияе достатъчно над политическите процеси. Не всички искат да се занимават с политика. Някои, като нас, искат да дадат само рамките, в които искат да виждат държавата си да се развива. Все пак затова плащаме на „народни представители”, за да „представляват”. Т.е. да се явяват проводник на волята на народа. Дори ако той им каже да се оттеглят – те трябва да изпълняват. Това е демокрацията.
В момента политическата обстановка е такава, че ако не разполагаш с медии, не разполагаш със спестени от закуски стотици хиляди левове, които да дариш на себе си и не желаеш да изпълняваш нечий чужд интерес – нямаш шанс. В момента политическото поле е запазено само за разни висококвалифицирани, незаменими тесни специалисти на по 33 години и разни чисти хора, с чисти ръце и помисли и прозрачни джобове. За да пробиеш – трябва да разполагаш с повече от тях или да се продадеш – като тях.
Въпреки това не изключвам в бъдещите години ранобудни студенти да успеят да направят „пробив в системата” и да станат политици. От това, което видях, смятам, че точно такива хора трябват на България. Но засега това беше пътят, който избрахме. Защото ако в България има чувствително, активно гражданско общество, което да следи и реаргира на безобразията в политиката, и ако то има силата дори да сменя правителства, тогава самите политици ще са по-отговорни към действията си и ще си позволяват много по-малко.
Ваши колеги, начело с Манол Глишев, се оплакаха, че са притискани да се явяват пред полицията заради протестите, но от прокуратурата отрекоха някой студентите да е разследван. Вие самият имал ли сте и имате ли главоболия с посещения на цивилни полицаи?
Заради протестите е много обширно понятие. Заради протестите може да е заради дърпане на ограждения, конфронтация с униформени и т.н., при което имат пълното основание да правят разследвания. Ако е за участието в окупацията или просто мирното участие в протестите – това е злоупотреба, опит за психически тормоз и е против всякакви права за свободно изразяване на воля, право на протест и т.н. Аз лично засега съм нямал проблеми с полицията. Надявам се и да нямам.
За финал малко по-лични въпроси – имате ли хоби? Кои са любимите Ви филм и книга? А коя е последната книга, която прочетохте? И кой е последният филм, който гледахте?
За съжаление, в последно време простестирането се превърна в мое хоби.
Аз по принцип не категоризирам нещата на любими и нелюбими. Има добри филми и книги и такива, които не стават (или не ми допадат). Ще спомена някои филми, които харесвам - „Зеленият път”, „Аз съм Сам” или филми като „Черна котка бял котарак”, „Опасен чар”, но това далеч не изчерпва списъка.
Относно книгите... Наскоро бях попаднал на една, която много ми хареса. От нея лъхаше на меланхолия - „Нощен влак до Лисабон”. В момента дочитам „Задочните репортажи” на Г. Марков, а иначе обичам Тери Пратчет, заради гениалното въображение.
Последно четох Конституцията на Монако.
Интервюто взе Ивайло Ачев
