Температурите рязко се покачиха и летният сезон вече е в разгара си. Колко туристи да очакваме и какви са загубите за бизнеса в следствие на коронавирусната пандемия?
Отговорите дава председателя на Института по анализи и оценки в туризма доц. д-р Румен Драганов, който гостува в "Студио Actualno".
- Колко туристи очаквате тази година? Надеждите са за два пъти повече в сравнение с миналата година, това реалистично ли е?
Да, ако всичко се случва добре, т.е. да тръгне потока от туристи, главно така нар. „индустриализиран туризъм“. Това понятия го въведохме, за да можем да обясним тази поточност на определен вид туристи – това е масовият туризъм, който е базиран на чартърни пътувания.
Имаме и масов туризъм, който е дисперсен, т.е. туристи, които хвърчат на всякакви посоки, пристигат и се пръскат по частни квартири, хотели, палатки или под открито небе. Тях не можем да ги уловим, но поточният туризъм е съвсем ясен. В предишните години големите обеми от туристи в България са били точно от този поточен, индустриализиран, чартърен туризъм. И когато говорим за спад или ръст на туристите, той е главно там.
Отговорът на този въпрос е дали ние практически можем да дадем хоризонт на тези, които са организатори на туристически пътувания – това са големите туроператори от Западна Европа, които са готови с техните самолети и записвания и само чакат хоризонт от 2 до 4 седмици, за да се организират и стартират. Хората са на изчакване, записани са за тази година за конкретни хотели в България и ако падне даден период те могат да бъдат презаписани за следващ.
За първи път големите европейски туроператори от индустриализирания туризъм са отворили дати за 2022 година, скоро ще отворят и за 2023 г., т.е. ние сега работим за 1 до 2 години напред, което преди не се е случвало.
- Каква е цифрата, колко туристи дойдоха миналата година и колко тази?
Миналата година общо 4 950 000 туристи са преминали през границата и са влезли в страната. Тази година очакваме около 7 500 000 при недобро развитие на обстоятелствата. Няма да останем без туристи, ще имаме около 2.5 млн. повече, но можем да стигнем до 9 000 000 ако успеем да дадем хоризонт на чартърите и създадем карантинни хотели при нужда.
Изобщо трябва да дадем отговор на основния въпрос какво се случва с чуждестранните туристи, когато преминат границата – какви са изискванията към тях и какво се случва когато се връщат обратно – дали ще има карантина и дали ще имат допълнителни разноски за PCR и антигенни тестове или за болнично лечение, ако се окажат позитивни. На тези въпроси трябва да имаме ясен протокол като отговор.
- Миналата седмица активно се говореше за карантинен хотел при нужда и Вие предложихте почивната станция на Министерския съвет в Слънчев бряг. Доколко вероятно е да се случи това и какви ще са ползите от него?
Това е най-доброто решение според мен, тъй като имаме държавна почивна станция, която е заградена с ограда, има собствен плаж и бариера. А и ако сте настанени в 3, 4 или 5 звезди хотел и ви кажат, че ви местят в държавна почивна станция, звучи по-добре, не е като преместване в по-ниска или по-висока категория хотел, а там, където изобщо не може да стъпите по принцип, защото достъпът е само с карти. Но се оказа, че картите са изкупени от държавните служители и Министерството на туризма даде други конкретни предложения, които ще бъдат обявени може би в понеделник, включително и карантинен хотел в София.
- От кои държави имаме най-много туристи, запазва ли се тенденцията за германци, англичани и руснаци?
Най-много туристи идват от съседна Румъния. Те дори когато отиват в Гърция и Турция минават през България. Румънските туристи у нас достигнаха 2 млн. през предпандемичната 2019 година. След тях като обем са македонци, сърби и турци. Но когато гледаме продължителността на техния престой и парите, които са оставили за прихода в българския туризъм, на първо място са далечни дестинации, които имат по-малък брой туристи, но с много големи харчове.
За нас най-добрите туристи са по Германия и Великобритания. Тук можем да добавим и Русия от предходните години, те имат най-дълъг престой. Някои остават до 3 месеца, в много случаи използват и втори дом, така че като продължителност са непобедими. След тях са англичаните, които стоят средно 7, 14 или 21 дни, следвани от германците със 7 до 14 дни. Румънците с техните бързи тигели понякога прекарват само няколко часа на наша територия, като приходи и икономическа полза са значително по-малко. Докато ако дойде един японец или един американец, те понякога харчат колкото 10 германци например.
- Като говорим за икономика, имате ли статистика на каква стойност се изчисляват загубите в туризма през тази и миналата година, заради пандемията от коронавирус? И какъв процент от бизнеса фалира заради създалата се ситуация?
Към момента нямаме фалирали обекти. В българското законодателство нямаме думата „фалит“, имаме термина „неплатежоспособност“. Ако изпаднете в неплатежоспособност трябва да се обърнете към съда, който ви дава 6-месечен оздравителен период, трябва да изготвите план, в него влизат и кредиторите, тези на които дължите пари. Ако не ви стигне периодът ви дават още 6 месеца, после още 6 месеца и така докато се откажат онези, които искат пари от вас. Накрая те получават едно перфектно писмо, че никога няма да си получат парите от вас, прикачат го към данъчната си декларация и това е.
- А икономическите мерки 60 на 40 успяха ли да помогнат на туристическия сектор?
Много на малко, т.е. помогнаха там, където можеха да се случат. Туризмът е сезонен бизнес и много от работниците се назначават май-юни и работят в рамките на 2-3 до 6 месеца. Когато мярката изисква предходна година или от 1-ви януари, това не е приложимо. В същото време в туризма работят не само фронтмените в хотелите и ресторантите, но това са и охранители, музиканти, доставчици на различни услуги, които не са обхванати от тази помощ.
За разлика от европейските страни, ние не получаваме помощта, която трябва да получим, затова е по-добре икономиката да работи, защото когато бизнесът работи има пари за всички, а когато разчитаме на държавата – пари няма.
- Какъв процент от работещите в туризма са ваксинирани, така че да гарантират безопасността и спокойствието на посетителите?
В туризма около 67% са ваксинираните. Навсякъде има хора, които не желаят да го направят, има преболедували или страдащи от други заболявания. Като цяло туризмът е с най-голям процент ваксинации след медицинския персонал.
Ваксинирането е въпрос на интелигентност. Това е акт, който всеки трябва осъзнато да приеме като форма на спасение. Ако не го направи безплатно на зелен коридор, при личния си лекар или в болница, то когато вдигне температура и изпадне в тежко състояние, а може да има и летален изход, то това ще бъда изключително тежък удар за обществото – и финансово, и като загуба на хора.
- А как гледате на идеята за ваучерите от по 50 лева срещу ваксинация, предложени от Националния борд по туризма? Трябва ли да ги има?
Обсъждано е това предложение. Вчера имаше среща между министър Кацаров и министър Балтова, те не възразяват ако има средства, но тъй като няма средства по всяка вероятност няма да бъде реализирана тази мярка.
Моето мнение е, че трябва да действаме по друг начин, дори ако трябва санкционно. Банкнотите могат да се маркират и светвате ако сте пипали пари, които не е трябвало. Светват и всички, които имат положителен PCR или антигенен тест. Те светват, когато влязат в болницата и елементарният въпрос е: „Защо ти не се ваксинира, когато имаше тази възможност? Защо нанасяш 1 000 лева щета на обществото и щета на семейството и близките си? Защо го правиш?“
Ако това трябва да бъде пътят на изчистване на обществото от тази епидемия чрез измиране на тези, които не желаят да се ваксинират, то това е един доста тежък, болезнен и скъпоструващ начин. Затова интелигентното решение е ваксинация.
- Мислите ли, че ако България предложи безплатна ваксинация за чуждестранни туристи, това би ли увеличило осезаемо пристигащите у нас заради така наречения „ваксинационен туризъм“?
Това е тежък юридически въпрос, тъй като договорът на ЕС с фирмите, производители на ваксини е, че държавата поема изцяло отговорността за ваксинираните с конкретната ваксина. Т.е. фирмите не носят отговорност, включително и за съдебни дела, които могат да бъдат заведени срещу тях. Пречката е, че ние нямаме измерител за ваксинираните в България чуждестранни граждани – ако заведат дела на каква стойност ще бъдат и кой трябва да ги финансира.
- По данните на Световната организация по туризъм секторът ще се възстанови напълно до 2024-2025 година и ваксинацията ли е ключът към възстановяване на туризма. Какви са Вашите прогнози за България?
Тази година определено ще имаме много повече туристи от миналата година. Дай Боже да можем да удвоим техния брой, защото когато става въпрос за 50 000 туристи от Русия миналата година, сега могат да станат 100 000 при отварянето на полетите.
2018 и 2019 сега ги виждаме като много хубави години, с много туристи, но те всъщност бяха слаби за туризма, ние имахме ниска заетост на многомилионната леглова база по Черноморието. Заетостта беше в рамките на 60-63%, т.е. ние имахме над 35% празни легла във върха на сезона. Тоест възстановяването в предишните граници ще стане тогава, когато индустриализираният туризъм бъде силно редуциран, по начина, по който го виждаме сега.
- В едно интервю казахте, че причините за проблемите в туризма са цитирам „слаби политици“. В тази връзка как ще коментирате искането на туроператорите за оставка на служебния министър на туризма Стела Балтова, основано ли е то?
В този случай Стела Балтова е абсолютно права. Съвсем ясно е, че група търговци, представящи се като туроператори са обрали български туристи и са похарчили парите им за други цели, независимо че твърдят, че са ги дали за ресторанти и хотели. При една ревизия на техните счетоводни сметки ще се види, че те са закупували материали и са имали други харчове, различни от предназначените – да бъдат реализирани туристическите пътувания.
Голяма част от туроператорите са възстановили парите на своите доверители, друга част са използвали предишна схема по гранд за възстановяване, но има и такива, които са злоупотребили с парите. Съвсем нормално е министърът да иска да знае как точно са изразходвани средствата, които те са получили по програми и няма как някой сега да твърди, че няма как да извърши тази проверка, защото нямал счетоводен капацитет. Като няма да приключва.
Кражбата на пари от туристи, което е извършено и то е факт, независимо дали е официално констатирано или не, нанесе огромна щата на доверието на хората да пътуват с туроператори и както виждате една голяма част от тях се самоорганизират.
Независимо от това тези, които продължават да работят на този пазар трябва да направят гаранционен фонд. Видяхме, че ръководствата на тази асоциации, които в момента са срещу Стела Балтова дори нямат представа какво е това гаранционен фонд. Видни професори твърдят, че държавата трябва да финансира, което означава пълно непознаване на европейските изисквания и законодателство.
Това са пари на доверителите – доверителна сметка, която никой не може да пипа и няма как държавата да участва и да плаща за харчове извън предмета на дейност. Аз съм отвратен от това, което се случва в туроператорската дейност и защитата на онези туроператори, които са нанесли щати на българския туризъм.
- Какви политически промени са необходими, за да започнем най-накрая да печелим от туризма в България?
Това е въпрос на стратегии и държавническо мислене. Ние нямаме никаква стратегия по отношение на развитието на туризма. Ако стратегията е да работят украинци, молдовци и киргизстанци, каквито сега работят, ние имаме заведения, в които само 20% от персонала е българки, останалите 80% са чужденци. Това ли разбираме под туризъм – да помагаме на икономиките на други страни и на техните граждани да получават пари, да внасяме продукти от Турция, Гърция, Македония, Колумбия и целия свят и да оставяме българската продукция да гние по полето и в оранжериите неизползваема?
Смисълът на туризма е подобряване на местните икономики и създаване на работни места. Ако отидете в страни като Швейцария и Австрия, там ти дават сок от круши, защото в техния район отглеждат това и предлагат основно местното си производство. Ние нямаме тези местни храни и води ли?
Реализацията на местното производство е ключова, за да имаме население, хора, пари и да бъдем богати. Ние имаме малко сбъркана концепция в туризма точно заради този индустриализиран туризъм. Това, което имаме тук като производство – местно, млечно и всякакво друго, това е изключителното предимство на нашия туризъм.
- Как ще коментирате цените по родното Черноморие. Някои български хотели обявиха по-високи пакетни цени от Дубай и Бора Бора, принципът сезон година храни работещ ли е, особено след тази пандемия, която засегна икономически не само бизнесите, но и джоба на всеки един от нас?
Не е работещ, разбира се. Цената я плаща този, на който му харесва. Човек, който има пари си прави сметка на парите. Те могат да пътуват навсякъде, няма никакво значение. В България хората пътуват средно 5.4 пъти в годината. Ние реализираме около 19-20 млн. пътувания в годишен план при 3 500 000 активно пътуващи.
Всеки уикенд ние имаме средно около 190 000 до 230 000 автомобила на магистралите. Всичко това е подобряване на местната икономика. Много силна динамика имаме в туризма и цените са каквото искате да платите – кеф ви да платите, кеф ви не, но места почти няма. Толкова е широко ветрилото на цените, толкова много са възможностите, особено в България – от 0 до 2 000 лева се дават за почивка, но хората в България са ларж.
Интервю на Габриела Андреева
