Ребека Сърл е телевизионен сценарист, автор на дамска проза и три детско-юношески романа. Получава магистърска степен от Нюйоркския университет, живее в Лос Анджелис. Постига световен успех с романа „След пет години“, преведен на 24 езика.
„Едно лято в Амалфи“ е най-новата й книга, която се появява на пазара миналата година и мигновено попада в класацията за бестселъри на „Пъблишърс Уикли“.
Откъде почерпи вдъхновение за написването на тази книга?
Преди четири години с майка ми заминахме за Италия. Тя все ми разказваше за незабравимото лято, което прекарала в Рим, а след това и в Позитано, когато била на двадесет и за един италианец на име Ремо, в когото се влюбила тогава. Намерихме сестра му във фейсбук и тя ни свърза с него. Срещнахме се до емблематичния фонтан ди Треви – там, където са се запознали преди близо петдесет години! Направих много снимки, но виждайки майка ми през погледа на Ремо – като момичето, което той някога е познавал – едновременно въодушевена и притеснена – накара мозъка ми да защрака. Така се роди идеята за един роман за жените, които майките ни някога са били, преди да се появим ние и да преобърнем живота им. Родителите ми са женени от четиридесет години и баща ми нямаше нищо против тази среща, даже ни насърчаваше, въпреки че се падна точно на рождения му ден.
Образът на Кейти сякаш оживява на страниците на романа, как успя да го изградиш толкова достоверно и пълнокръвно?
Нуждаех се от главна героиня, която не държи живота си под контрол, някой който вярва, че всички важни житейски решения вече са взети вместо него. Тя е пълна противоположност на Дани, героинята от предишния ми роман „След пет години“. Нейният образ обаче постепенно се разгръща и обогатява и тя ще се научи да се бори за независимостта си.
В социалните мрежи спомена, че „Едно лято в Амалфи“ е вдъхновена от собствената ти връзка с майка ти, ще ни споделиш ли повече за отношенията ви?
Майка ми е най-добрата ми приятелка и първият човек, на когото се обаждам при нужда. Тя има отговорите на всички въпроси. Дълго се тревожех какъв ще бъде животът ми, когато нея вече я няма на този свят. Смятам, че в много отношения „Едно лято в Амалфи“ е своеобразно любовно писмо към моето бъдещо аз, което ще трябва да живее без нея.
А защо Италия?
А къде другаде? Написах този роман между април и юли 2020, когато не можехме да излезем от домовете си, камо ли да пътуваме извън страната. Не спирах да си мечтая за паста и просеко на брега на морето. Амалфийското крайбрежие беше мястото, на което историята принадлежеше, където личната ми история с майка ми се беше случила. Освен това в Италия и Позитано в частност има нещо, неподвластно на времето, което перфектно се вписа в сюжета ми.
Кое послание би искала да остане с читателите след като са прочели книгата?
Надявам се, че „Едно лято в Амалфи“ ще ги пренесе в едно от райските кътчета на земята, както се случи с мен. Написах книгата, за да избягам от реалността и се надявам чрез нея и вие да се отправите на едно незабравимо пътешествие. Когато хората споделят, че романът ги е докоснал и разчувствал, това значи много за мен. Често пиша за неща, срещу които се страхувам да се изправя в реалния живот. И ако хората намират смисъл в написаното от мен, то значи съм си свършила работата.
