Предстои един от най-големите християнски празници. Проумяваме ли смисъла на Възкресение Христово или просто празнуваме Великден. В обзорното предаване "Отговорите" тази седмица наш трети гост е богословът и журналист Анна-Мария Кръстева.
"Великден е денят, в който се осъществява нашето спасение. Денят, в който Исус Христос възкръсва и ни дава залог за нашето бъдещо Възкресение".
Има много голямо неразбиране покрай някои традиции, свързани с този празник. Анна-Мария Кръстева споделя, че например не е правилно да наричаме плащеницата просто маса, под която минаваме за здраве:
"Лошото е, че в самата църква понякога някои от свещенослужителите казват "минете за здраве". Въобще даже не е необходимо да се мине под масата, необходимо е да се поклониш пред плащеницата, може да минеш отстрани. Всички суеверия се задълбочават още повече в последните години - всички разбират от футбол, от политика и от църква".
Въпреки това християнството по думите ѝ ни учи на толерантност:
"Христос никога не е казвал да разделяме хората. Никога не е казвал да мразим различния. Казвал е да мразим греха, не човека. Когато някой е изпаднал в грях не трябва да му казваме "ти си страшен грешник, трябва да се каеш страшно", а с любов да отидем при него и да му кажем "ти тук сгреши", казва тя.
Още: Агнешко и яйца: Видове, особености и моментни цени в България за Великден
Анна-Мария Кръстева коментира и нашите политици:
"Имам чувството, че голяма част от станалите политици цял живот са искали да станат нещо, а когато ти си личност и имаш ценностна система няма да се промениш след като станеш политик. Политика заема целия им живот и те стават различни от другите според тях".
По думите ѝ българите сме гладни за духовност "и този духовен вакум не бе запълнен след срутването на комунизма": "...Тогава църквата бе умишлено разединена. А когато погледнем назад в историята се вижда, че когато църквата е силна, народът също е силен. Липсва ни духовност, българите търсят дори в църквата какво ще получат като отидат. Църквата не е магазин, там не се извършват духовни услуги, които се заплащат".
"Преподавала съм религия през 90-те години. Тогава бях сигурна, че религията, православието, трябва да е задължителна в училищата. Към днешна дата смятам, че трябва да се преподава религия, но неконфесионално. Тоест трябва да познаваш и другите, не може да познаваш само православието, но и другите религии. Няма как да обичаш другия, ако не го познаваш", споделя още тя.
Цялото интервю вижте във ВИДЕОТО:
