В знак на протест срещу масовите убийства в Украйна и това, което руската армия направи в Буча, един българин си завърза ръцете и легна пред Руския културно-информационен център в София. В Студио Actualno е режисьорът документалист Давид Джамбазов. Ето какво казва той за своя протест:
Имам чувството, че формата на протест по-скоро избра мен. Виждайки ужасяващите кадри, бивайки наясно какво означават те, защото за мен още от самото начало на войната, а може би и отпреди това, тъй като аз чета много, и руска преса, говоря свободно руски и всъщност много ме вълнува какво се случва в Русия, бях наясно, че има такава заявка от режима на Владимир Путин – да нападне Украйна не с идеята да я прави неутрална, а с идеята просто да изтрие от лицето на земята идеята за Украйна, идеята за украинците.
Това е нещо много страшно и до голяма степен според мен остана незабелязано между другите въпроси, трябвало ли е НАТО да се разширява, не е ли трябвало... Но всъщност целта на този режим по отношение на Украйна е доста по-различна и за мен той в общи линии обявява всеки човек, който е жител на тази територия, но не е руснак, не поддържа политиката на Владимир Путин, за нацист. И съответно с нацистите, както те казват, трябва да се действа по един определен начин.
Така че тези кадри бяха ужасяващи, но мен не ме изненадаха. Те ме потресоха. Но това, което наистина ме жегна, е, че много хора, ясно, че в Русия, но и в България предпочитат да вярват на най-плоската лъжа и да си затворят очите, вместо да осъзнаят какво се случва.
Много е важен въпросът защо толкова много хора не вярват, че в Украйна се случва нещо ужасно. Аз имам своя хипотеза и тя е, че случващото се в Украйна е наистина толкова ужасяващо, че много хора, ако си отворят очите и осъзнаят какво се случва, психологически прекалено голяма ще е цената, която те ще платят. Най-малкото за това, че тяхната идентичност е обвързана по един или друг начин с някаква вяра в някакъв силен лидер, велика руска култура, руска държава. Дали ще е носталгия към това, което е било преди разпада на Съветския съюз.
Има много сериозна психологическа бариера да се видят нещата в Украйна такива, каквито са.
Да приемем, че в Русия има информационна завеса. Включително факта, че в тази държава да наречеш войната "война" е наказуемо престъпление.
Как тази форма на протест ме намери? Аз осъзнах за себе си, че няма какво да напиша във Фейсбук, което да е по-силно от тези кадри, които виждахме оттам. И понеже вярвам, че много от тези хора, които избират да вярват на най-плоската лъжа, на най-лесно опровержимата лъжа, само и само да не признаят за себе си какво се случва, реших да направя нещо различно.
Дойде ми идеята, че моето тяло може да говори вместо мен. Че в крайна сметка когато се сблъскваш в реалния живот, картинката можеш да кажеш, че е фалшива. Но когато видиш един човек да лежи на улицата с вързани ръце, това не можеш да кажеш, че го няма, че не се случва. И реших това да направя.
Как протече протестът на Давид и какво направи полицията – във видеоматериала:
