Движение "България на гражданите" е една от алтернативите на политическото статукво у нас, за което хората ясно заявиха с протестите си през тази зима, че искат то да бъде променено. Какви са идеите на движението, какво смятат по актуалните проблеми и какви алтернативи предлагат - разговаряме с една от силните фигури в партията Прошко Прошков.
Г-н Прошков, смятате ли, че подслушването на политици и публични личности е най-големият проблем на обществото?
През изминалата зима гражданите протестираха срещу монополите, високите цени на енергията, политическия картел – самозабравен и забравил истинските проблеми: безработица, липса на сигурност, ниски доходи и отдавна изчезналите социална и съдебна справедливост. Въпросът е, че всички изброени са следствия, симптоми, а истинската болест и причина е другаде. От разразилите се скандали стана ясно едно – доскоро управляващата партия ГЕРБ действа като организирана престъпна група, приватизирала цялата държава за собствено ползване. Властта не решава управленски проблеми, администрацията не помага на гражданите и бизнеса, съдебната система не гарантира справедливост. Превърнати са в инструменти на мафията, която май наистина си има държава.
В публичното пространство излизат все нови и нови скандали, очаквате ли още компромати до края на кампанията? Имате ли притеснения, че ще има удари и срещу „Движение България на гражданите“?
Движение "България на гражданите" няма да стане част от политическия и икономическия картел, който управлява България днес. С тази декларация се учредихме. Ние сме единствената работеща алтернатива на ГЕРБ и БСП. По този повод сме постоянно под обстрела на ченгета, журналисти-ченгета и всякакви други подлоги на властта. Опитват се да ни разбият, но неуспешно, защото "България на гражданите" е общество, обединено около каузата да прави политика насочена към повишаването на благосъстоянието на отделния човек. Всяко управленско решение и предложение следва да минава през тази кауза – гражданите не са в състояние да понесат повече фиктивни реформи на свой гръб.
Кой скандал е по-голям – този с Бойко Борисов или този с Цветан Цветанов?
Не можем да степенуваме смрад и воня. Разбрахме, че подслушването не е с цел предотвратяване или разследване на престъпления, а метод за контрол на мръсните парични потоци на корупцията – начин тези на върха на пирамидата да не изпуснат „тяхното“ парче от баницата. Другата функция е трупане на папки за корумпирани политици и създаване на зависими послушковци. Резултатът е печална статистика: над 100 000 разрешения за подслушване на година – над 100 000 фирми затвориха през последните три години. 100 милиона инвестиция на мафията за подслушване с цел икономическо облагодетелстване и шантаж – над 100 милиона дължи държавата на бизнеса. 500 милиона е публичния дълг на общините – 500 хиляди безработни.
Казвате се „България на гражданите“. През какво минава пътят на гражданите до властта?
Гражданите имат нужда институциите да работят прозрачно. Това не е само клише. Всички данни и документи с които, например, съответно министерство или агенция борави, да са публични, достъпни за обработка и анализ и ясни за четене. Ако ние имаме протоколи от заседания на комисии, общински съвети, експертни съвети към министерства ще можем да упражним и гражданското си несъгласие. Зазиданата зад стена от липса на информация власт не може да управлява ефективно, тя параноизира гражданите и покрай далаверите не биха могли да се наложат смислени политики, приети след информираност на обществото.
Ето и причината в електронното правителство досега само да се наливат пари без да се е случило. Защото електронно правителство не е само отдалечени услуги, то е достъп до данни, възможност да държиш политиците и чиновниците изкъсо.
Според социолозите сте на ръба да влезете в парламента и губите подкрепа. Как ще привлечете хората, за да ги представяте в Народното събрание?
Гледах едно предаване, където астроложка също предричаше слаб резултат. Предполагам, че няколко кристални кълба и чаши за турско кафе са се пръснали от угнетяващата прогноза за изборния ни резултат. Предполагам, че и г-н Цветанов би се заклел шамански в децата си, че ние няма да сме част от парламента, както го направи за подслушванията.
Ако говорим сериозно, обаче, "България на гражданите" възвръща подкрепа като единствена алтернатива на ГЕРБ и БСП. Казва ви го човек, който обикаля страната и столицата. Ние сме компетентни, коректни и предлагаме реалистични решения за икономически растеж, доходи, намаляване на безработицата, сваляне на политико-бюрократичното бреме от фирмите. Формулираме и национална кауза за бъдещето – образована нация, която не е суровинен придатък на по-богати държави, а изнася крайни продукти, изнася не мозъци, а продукт на мозъците. Мащабните реформи в образование и здраве, които предвиждаме, ще помогнат за тази кауза. Младите, културата и масовия спорт са също крепежни елементи на третия стълб от програмата ни – „България на бъдещето“.
Хората излязоха на улицата и заради цените на тока и отоплението. Какво ще направите, за да не се случи това отново?
Ние от „Движение България на гражданите“ единствени казахме истината за родната енергетика. Отдръпнахме се от референдума за АЕЦ Белене, където всичко беше неизвестно, караха ни да напишем „да“ или „не“ на празен чек, а всъщност си беше битка между ядреното и газовото лоби сред политиците. ЕРП-тата са проблем, най-вече защото няма контрол върху инвестиционните им програми, върху признатите разходи, затова се купуваха лимузини и луксозни стоки и минаваха за инвестиции. Комисиите ДКЕВР, КЗК, КЗП следва да се преструктурират и най-вече избират не по политическата воля на управляващите, а с 2/3 мнозинство в Народното събрание и да бъдат изцяло публични в интернет – всеки документ, всяко разрешение или санкция трябва да е достъпно до обществото и да им се оказва натиск.
За съжаление ЕРП-тата са само върхът на айсберга. Цената на енергията, фалиралата НЕК, безпомощният електроенергиен системен оператор са следствие на многобройни, меко казано, недалновидни решения – дългосрочните договори за ТЕЦ Марица-Изток 1 и 3, работещите с ниска ефективност, високи цени и толерирани от ГЕРБ и БСП въглищни ТЕЦ-ове. Последните дори не монтират сероочистващи инсталации и произвеждат скъп пушек, който ни трови. Безконтролното навлизане на ВЕИ, които са позитивна крачка, но не и по начина, по който това беше направено. Това са болестите, цените са симптом.
Ние ще преразгледаме условията по дългосрочните договори, за това има условия, тъй като приватизационните договори не са изпълнявани коректно, ще проверим какво се случва в ТЕЦ-овете, в Лукойл. Ще търсим обществена подкрепа за укрепване на първичния национален енергиен баланс, за гарантиране на неговата независимост. Енергийната криза в България не е техническа, а управленска и политическа. В България разполагаме с добри професионалисти, трябва да им се даде шанс – на енергетиците, не на калинките. Защото след калинките, както видяхме, идват бръмбарите.
Симеон Дянков ли е най-големият дявол в правителството на Борисов? Какви са добрите и какви лошите решения, които Дянков взе като финансов министър според Вас?
В никакъв случай Данков не е най-големият дявол, не защото е безгрешен, а защото в държавата, обслужваща „аз“-а на Борисов, следва последният да поеме отговорността както за прерязаните ленти, така и за хвърлените развалени яйца.
Дянков запази фискална стабилност, но го правеше с трикове като бавене на връщането на ДДС в края на годината. По последни данни забавеното ДДС е 365 млн. лв. Заради това забавяне фалират фирми. Сега обещават връщане за 7 дни, което технологично дори е невъзможно. Възможно е бивша жрица на любовта да обещае приличие в бъдеще, но чак девственост идва в повече.
Освен това, ГЕРБ незаконно прехвърлиха здравните вноски в бюджета, одържавиха парите на частните осигурителни фондове, държаха се като последователи на Ленин, само и само да си „вържат“ гащите и да ги хвалят, че са фискален отличник. Правителството си отиде, защото забрави, че основната роля на политиката е да повишава благосъстоянието на отделния човек. Това ние от „България на гражданите“ не забравяме никога!
В България безработицата не е циклична, а структурна. „Лошата“ световна криза се изтърка, правителството не се противопостави на обедняването. Фиксацията на Борисов да чуе „конграчулейшън“ в Европа се превърна в „благословия“ на стотици хиляди мизерстващи български семейства.
Готови ли сте с антикризисни мерки? Какви ще бъдат те?
Краткосрочни – държавата и общините правят регистър на публичните си задължения. Незабавно държава и общини се превръщат в най-коректният платец в икономиката на страната. Публичният дълг е над 600 милиона лева. Тези пари трябва да се разплатят на бизнеса, да се влеят в икономиката, да започне разплащане между фирмите по веригата, да се възстановят работните места. Ще променим закона за публичните финанси, като дадем на общините право да завишат общинския дълг и плащанията по него над сегашните 15% при наличен погасител план на съответната община. За тези общини, които са в лошо финансово състояние – ще ползваме Българска банка за развитие, която да предостави евтин ресурс. Ще им забраним да правят дарения на МВР, каквато е практиката сега – мизерстващи общини даряват горива, техника и материали на министерство с над 1 милиард лева бюджет – своеобразна шуробаджанашка индулгенция, еманация на централизираната милиционерска държава.
Друга спешна мярка е диференцирането на изискванията на държавата към отделните бизнеси – не може към баничар с двама работници и към концерн с 3000 работници да има еднакви изисквания на отделните институции – от РИОКОЗ до Инспекция по труда. Гръбнакът на икономиката са малките и средни фирми, те създават заетост и трябва държавата да си свали пипалата от шията на предприемчивите. Намаляване на административните изисквания, облекчаване на обслужването.
Дългосрочно, реформи в образованието, за да не се задълбочи структурната безработица, да се гарантира адекватност на младите хора за пазара на труда. Електронна здравна система, електронен здравен паспорт – спешно трябва да се спре както източването на Здравната каса, така и недофинансирането на клиничните пътеки, целият батак, който се създаде в последните години от намерени по магистралите „управленци“ и настрои всички едни срещу други в здравната система. В крайна сметка, от това пострада пациентът.
Друго, ключово в дългосрочен аспект, е политическа воля за битка с картелирането и монополизирането, както на отделни сектори в икономиката, така и на отделни региони. Защото, отивате в който и да е регион, от Добрич до Петрич и вижте, че няколко субекти държат всичко. Имаме решение за изработване на механизъм, който да даде възможност за достъп до обществени поръчки на всички фирми, в това число и малки, през разкъсване на порочната връзка между възложители, оценяващи комисии и изпълнители. В момента няколко фирми взимат всички поръчки, естествено правят икономии от мащаба и не наемат, респективно, толкова хора, колкото биха били заетите в либерализирана среда.
Отказът ви да участвате в коалиции не ви ли отрязва пътя към управлението?
Ние не можем да сключим коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП. Те са двете страни на една монета. Ако погледнете „елитите“ в ГЕРБ и БСП ще забележите два слоя на БКП – номенклатурата от преди 10 ноември и техните шофьори и охранители. Аз приемам, че омразата между тях е автентична, но генезисът й не е идеологически или политически, а битово-класов. Нито едно от действията на ГЕРБ – от подкрепата за монополите, до подслушванията и усъвършенстване на рекета над бизнеса не е дясно, не е дори демократично.
Движение "България на гражданите" ще поеме отговорност за съставяне на правителство при хипотезата на наш мандат, даден от президента. Имаме категоричен план и три „стълба“ с конкретни енергични мерки. Първият възстановява нормалността в държавата, разкъсва политика от бизнес, съдебна система и медии, вторият дава спешните решения за съживяване на икономиката и създаването на работа, а третият очертава визията ни за бъдещето и назовава дългосрочните реформи, които са необходими за укрепване на образована, здрава и богата с култура нация.
Остана ли дясно пространство в България?
Все по-трудно става да говорим за „дясното“ след като усещането, че живеем в многопартиен постсоциалистически комунизъм, справедливо се е загнездило в главата на „десния“ човек. Все пак, гражданите, които неуморно през последните години искат да отстояват справедливост, отговорност и свобода за предприемчивостта, които имат усещане за добро и зло, различно от хлъзгавите категории, които ни поднесе прехода, са тук, макар и болезнено разочаровани. На тях трябва да се разчита.
Грешката на традиционната десница и моето най-голямо лично разочарование беше, че единственият сценарии в последните години беше клетъчно делене преди всеки избор, делене до все по-малки партии. Не само заради вождизъм и неовладяно его – това е твърде елементарно обяснение. Лидерството вдясно се сведе до навигация на шепа хора, които са достатъчно малко, достатъчно нахъсани и доволно заслепени, за да понесат всеки политически пирует, всяка непоследователност, скрита под „национално отговорни“ аргументи. Доста удобно и „печелившо“ за лавиране, но не и за разместване на пластове, не и за това да направиш пробив.
Голяма част от обществото, създало "България на гражданите", сме хора, на които ни писна да пребиваваме в постоянна „двумисъл“ (по Оруел), пренебрегвайки очите, ушите и сърцето си, за сметка на мозъчни упражнения по морално оправдание на съществуването на определена партия. Искаме нова енергия. Уроците на прехода са пред нас и знаем, че ако не сме ги научили, не ни чака нищо повече от каузата „ха дано да оцелеем и този път, вярно ще сме безпомощни политически, но пък сме най-смислените“. „България на гражданите“ има амбицията да държи страницата с този урок отворена, да расте и да има все повече смисъл и след изборите.
Водите две листи – 24 МИР София и 8 МИР в Добрич. Какви са проблемите в двата региона? Има ли общи проблеми?
Проблемите в цялата страна са едни и същи – няма работа, а ако има, работиш, за да си беден, липса на справедливост, усещане за несигурност – днес и за бъдещето.
В Добрич, земеделието е и трябва да бъде приоритет, но амбицията ми е да работя за създаване на условия за превръщането на региона в производител на продукти с висока добавена стойност, а не доставчик на суровини за по-богати държави. Изнасяме зърно, но не произвеждаме макарони, например. Заради данъкът „административен рекет и произвол“ от областта се изнесоха производители на растителни масла, млечни продукти, текстилни фабрики.
За земеделците предвиждаме смислени стимули за диверсифициране на дейността, ще работим за да ги убедим да започнат развитие и на животновъдство, от което да печелят. Така ще създадем и условия за работа на обезлюдяващите се села.
За София мога да говоря с часове, моят роден град ще бъде винаги най-голямата ми страст, познавам и работя по проблемите му отдавна. Ще концентрирам законодателни усилия в посока легитимирането на правомощията и привилегиите на столичния град.
Има ли известна личност или специалист в дадена област, който бихте искали да се присъедини към Движение „България на гражданите” заради личните и професионалните му качества?
Движение „България на гражданите“ е отворена платформа за всеки, който има идеи и търси хора, готови да го изслушат и заработят заедно. Нашата програма беше подготвена от безспорни професионалисти, почти никок от които не се и няма да се занимава с политика. Благодарни сме, че именно такива хора избраха нас за да предложат решенията си. Така, че аз бих обърнал въпроса - ще се радваме да бъдем достойни за вниманието на смислени, безспорни и почтени специалисти. Голямо предизвикателство и отговорност.
Вие сте известно лице в политиката и обществото Ви познава по-малко като обикновен човек. Какво е Вашето хоби и какво обичате да правите най-много в свободното си от работа време?
Обичам да съм с близки хора, да ходя из планините, да пътувам из Балкана, напоследък се запалих много по Добруджа (не заради изборите), но най-голямата ми страст си остава колекционирането на музика. Аз съм от тези старомодни хора, с грамофон и прашасали колони у дома. Знам за Рей Чарлс много повече, отколкото за Борисов или Станишев и това все още ме държи що годе нормален човек.
