Обществото у нас е тежко разделено и по темата Украйна, и по много други теми, каза Студио Actualno политическият психолог проф. Антоанета Христова. „Военна операция“ означава в прав текст война. Тук нямаме друг смисъл, войната си е война, тя е факт. Факт е, че в момента навлиза не само в Донецк и Луганск, двете нови републики ли, не знам как да ги нарека, защото в момента са признати като самостоятелни, в същото време колко е легитимно това признаване, как може да бъде прието от света или да бъде подкрепено ми се струва невъзможно. На тази база логично беше първоначалното очакване една военна атака да бъде ангажирана само с тези две области. Ние виждаме, че това не е така. Целите са различни, но какви са, мисля, че на никого не е ясно. Настъпателността на войските на Путин може да достигне до много по-далеч от каквото и да било очакване. И в същото време могат да спрат изведнъж. В момента всякаква прогноза е почти невъзможна.
Допускам, че президентът Зеленски каза, че е оставен сам, защото е очаквал, че НАТО ще влезе с войски. Позицията на САЩ беше много категорична, но не беше доизговорено до каква степен и в каква форма ще бъде защитена Украйна. Факт е, че тази ясна и категорична позиция, че с войски НАТО няма да влезе и че това е на базата на ясните правила на алианса. Според тях след като една държава не е член на НАТО, съюзът не може да бъде пръв и да влезе да защитава страна без тя да е негов член. В последните дни се изясни, че НАТО ще използва други начини за въздействие, като икономическо притискане, финансово, през банки, през лични авоари, през публичните авоари, които са предимно в долари, доколкото разбирам 80% от валутата, с която се правят транзакции в Русия. Така че може би това кара Зеленски да се чувства сам. Сигурна съм, че хората там са уплашени, че чисто психологически и той е уплашен, много. Защото забележете какво каза Путин – че неговата цел е да махне сегашното управление на държавата и да сложи свое.
България реагира адекватно на ситуацията доколкото, че все пак се прие декларация. Но България не реагира адекватно, доколкото ние сме членове на НАТО. Когато имаме за ценност мира и човешкия живот, които са ценности на съвременната демокрация, е нормално абсолютно всички да застанат като един срещу този, който първи е нарушил мира. Забелязвам, че се завърта много интересна тема в различните групи затова кой е виновен. Вината е въпрос на интерпретация. Във вината винаги можем да се съмняваме. Едните ли са правили провокация или другите, кой какви ги е играл във всичките тези години на напрежение между двете държави и между тези области, за които всички претендират и има много трудни отношения заради сепаратистите, които искат да се отделят от Украйна. Но въпреки всичко вината е приписване на причина, свързана с разума и с фактите. Докато войната и отнемането на човешки живот са свързани с моралните ценности.
От моя гледна точка съвременният свят е направил своето развитие за първи път и е стигнал до там, че мирът да бъде изведен като основна ценност. Вижте колко години имаме само локални войни. Преди е имало глобални, световни войни. От зората си човечеството се е справяло с живота през войната. Цивилизацията за пръв път тръгва напред по посока на признаване на мира и на човешкия живот като ценност. Ако ние всички разбираме това движение и го пазим като ценност, не бихме могли да одобрим първия, който наруши правилата. В критичен момент на избор сме – война срещу човешки живот. Ако не можем да сложим всичко след това и да решаваме тези проблеми с други средства, не с война и отнемане на животи, това би било избор. И то правилният избор.
България реагира правилно, защото след съвещанието при президента, участниците в него бяха единодушни. Но то гледна точка на избора, аз се притеснявам за тези две партии (БСП, които се въздържаха и „Възраждане“, които не подкрепиха декларацията та парламента за Украйна, бел.ред.), които не успяха да разберат избора, пред който са поставени. И на второ място се притеснявам от гледна точка на това, че ние сме членове на НАТО, а се държим сякаш не сме. Веднъж сме, веднъж не сме. Това е едно такова разкрачено положение, в което темата самостоятелно ли си правим националните избори, което използва „Възраждане“ като теза, или пък винаги изборът вече по отношение на защитата, минава през тази зависимост, че ти си все пак член на един съюз и си обвързан с него. Прави ли ни това зависими? Ще ви кажа, че няма човешко същество в света, което да е абсолютно свободно. Всеки е зависим по някакъв начин, даже и най-големите, а какво остава за по-малките като нас.
Обществото у нас е тежко разделено и по темата Украйна, и по много други теми. Разделението тръгна много силно преди две години, когато почнаха протестите. Раздели се, защото много ясно се оформиха две групи. Едните, които подкрепиха т.нар. „промяна“ и процесите, които тръгнаха през протестите, и другите, които седяха и наблюдаваха, и се съмняваха във всичко, което се случва. Оценката на това, което се случва от едната страна и какво се случва от другата, прие полярни характеристики. Защо? Моят анализ показа, защото нямахме факти, на които да стъпим. И то истински факти. Защото бяхме заляти от информация, която е много повече от манипулационна, отколкото е базирана на фактология. Защото имаше много повече мантри и послания, които трябваше да влязат като ключови думи в съзнанието на различните общедствени групи, и те влязоха, отколкото убеждения на базата на някаква логична аргументация, стъпила на базата на доказателства и факти.
Тезата ми не е прогербистка, защото казах, че има две групи, които са се поляризирали. Всяка разработва в съзнанието си своята аргументация за своята правота. И нито една от двете не е стъпила на фактология.
Още затова какво прокуратурата направи с 19-те имена от списъка „Петков“, доколко президентът е искрен в критиките си към правителството и дали ГЕРБ може да бъде опозиция- коректив, вижте във видеоматериала.
