През миналата година, буквално в последните дни на мандата на правителството на Пламен Орешарски, България сключи акционерно споразумение с Westinghouse за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ Козлодуй. Става въпрос за седми блок на Козлодуй, като самото акционерно споразумение беше публикувано чак на осми август – 104 страници, но със заличаване на куп параграфи и цели страници заради търговска тайна.
Строежът на нова мощност обаче засяга не само България, а и Румъния. Именно на територията на северните ни съседи, в град Крайова, набира сила гражданска инициатива, с която се иска местен референдум по въпроса – за или против строежа на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Actualno.com се свърза с лицето на инициативата – професор Ади-Мария Симою. Тя сподели пред нас много интересна и много притеснителна информация за проекта, включително какво обезщетение евентуално ще бъде заложено, ако, недай си Боже, се случи ядрена авария. И се оказва, че по нейни думи, то е почти два пъти по-ниско, отколкото беше сумата по трансфера на Кристиано Роналдо от Манчестър Юнайтед в Реал Мадрид! Освен това изглежда, че при добро желание Румъния може да упражни сериозен натиск срещу строежа на седми блок в Козлодуй, ако пожелае!
Проф. Симою, разкажете малко за себе си за нашите читатели – коя сте Вие, с какво се занимавате в момента и колко голям е опитът Ви като инспектор по защита от химични оръжия в ООН?
Професор съм по химия, по специфично се занимавам с физичната ѝ насоченост, като работя в Университета на Крайова, в Института по математика и природни науки. Преподавам на пълен работен ден и водя лекции по „Термодинамика на химията”, „Молекулярна структура”, „Физична химия на биологичните процеси”. Ще ви споделя, че през следващата седмица ще проведа четири изпита, в които ще участват 140 студенти.
Иначе за стажа ми като инспектор по химичните оръжия в ООН няма нещо фундаментално интересно или шокиращо. Подадох молба за работа в OPCW (мисията на ООН за унищожаване на химическите оръжия) през 1996 година, след като видях в румънската преса, че има място. Спомням си, че за 79 позиции имаше 1500 кандидати – мен ме избраха през 1998 година! Не съм кандидатствала като държавен служител за мястото – трябваше да има подновяване на договора ми, защото беше срочен. Удължих го със седем години след първоначалните три и участвах в процеса на обучаване на инспектори по химически оръжия.
Какъв точно е проблемът с изграждането на седми блок на Козлодуй според Вас? Събирате и подписи за референдум по въпроса – защо?
Така, както беше представен проектът за изграждане на седми блок на Козлодуй от българските власти на общественото обсъждане в Крайова, приличаше повече на маркетинг, отколкото на даване на технически детайли. Все едно гледахме реклама по телевизията. Не беше казано нищо относно условията на безопасност – само твърдения, че междуграничен риск! Презентацията на българските официални лица беше изградена в стил „уверяваме, че това е най-перфектният проект, който сте виждали и не е възможно никога да има инцидент”. Не съм експерт по ядрена енергетика, но съм достатъчно образована и имам своите опасения за проекта – и не съм само аз!
От обясненията не чух да има сравнения със строежа на други атомни мощности и каква защита ще има на седми блок, за да не станем свидетели на нова Фукушима. Има много специализирана литература за това какво точно се обърка в Япония и можеше българските власти да направят презентация, базирана на аргументи защо е невъзможно седми блок на Козлодуй да стане нова черна страница в историята на ядрената енергетика. Не чух нищо такова – и ако бях техническо лице, щях да спра проекта мигновено! Проектът е сбъркан от самото начало – от коцептуалния подход. Как ще вярваме, че всичко е наред, когато няма представени научни доказателства, а само някои технически спецификации?!
Румънските представители – официалните лица от нашето РИОСВ, също се показаха като абсолютни аматьори. Те нямаха дори основни познания по ядрена физика. Как може официално лице да дойде на обществено обсъждане на тема ядрена енергетика и да не знае какво значи ядрен реактор и ядрено гориво – да ги обърка дори? Точно преди обсъждането да започне, попитах официално лице от румънското РИОСВ какъв вид реактор ще бъде инсталиран в Козлодуй и получих смайващ отговор: "Уранен"!!! Затова и ако съм съветник на българския министър на околната среда веднага бих го посъветвала да поиска минимум неограничено големи компенсации от компанията, която ще строи мощността. Ако строителят приеме, бих имала доверие в проекта (бел. ред. – най-вероятно Westinghouse, ако станат инвеститор).
Категорична съм – по отношение на ядрената енергетика не може да сме опитимистично настроени, трябва да сме реалисти. В Крайова има случаи на болни заради радиация – разполагам с документи, подписани и потвърдени от лекари. Не мога да повярвам, че в България също няма случаи на болести, предизвикани от радиация.
Кой организира движението и искането за референдум в Крайова срещу разширяването на Козлодуй – имам предвид като гражданска организация?
Зад инициативата не стои политическа партия – тя е лично моя, не съм правила неправителствена организация. Подкрепят ме вече 300 души, пред които представих темата в аулата на Университета в Крайова. Не обичам политиците и вярвам в силата на гражданското общество. Аз говорих на няколко обществени обсъждания по проблема със седми блок на „Козлодуй” – на 19 ноември миналата година в Крайова, на 20-ти ноември в Букурещ. Считам, че общественото обсъждане относно ОВОС за седми блок на Козлодуй в Крайова беше абсурдно и затова поисках отмяната му, затова и застанах зад инициативата за референдум.
Обществените обсъждания в Румъния бяха потресаващо зле организирани. На цели три срещи – в Крайова, в Букурещ и Дабулени, имаше по десетина души. И това за публичен дебат за строеж на ядрена централа! Бях готова да защитя позицията си против проекта и в София, преди да мине фактическото му одобрение, но повреда в автомобила ми попречи да стигна навреме. И щях да го направя не само заради румънците, но и заради българите. Мога да си позволя да напусна Румъния, но това ще е проява на страхливост, на липса на отговорност.
И искам да заявя – няма разлика между гражданското общество в Източна и Западна Европа. Единствената разлика е в отношението на властите към обикновените граждани.
Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да може да се проведе местен референдум в Румъния?
Според законите в Румъния местен референдум може да се проведе, ако 5% от населението на съответната административна единица, което има право да гласува, подкрепи подписка с искане за референдум (бел. ред. – в България условието за местен референдум е същото). Самата подписка може да бъде инициирана и от един човек, който да подаде искане към местен общински съвет. В Крайова трябват 15 хил. подписа, така че въобще не беше трудно да инициираме плебисцит.
Кога очаквате да бъде проведен референдумът?
Ще отнеме повече време, отколкото сме очаквали – може би след поне два месеца. Освен да съберем 15 хил. подписа, трябва подписката да бъде включена в дневния ред на Общинския съвет на Крайова и одобрена. Чак след това започва да тече срок от 20-тина дни за организация и след това плебисцитът се провежда.
Имаме обаче и проблеми – кметът на Крайова г-жа Олгута Василеску и мнозинството в Общинския съвет на Крайова са членове на Социалдемократическата партия – партията на Виктор Понта т.е. бившите комунисти. Те отказват да разгледат подписката на събрание на Общинския съвет. Надявам се, че след като загубиха президентските избори през миналата година, социалдемократите ще имат много по-кратък мандат, а не до 2016 година.
Очаквайте втората част на интервюто утре, 17 февруари, в която проф. Симою показва документи относно твърдението си за това какво по размер обезщетение ще бъде заложено, ако в крайна сметка се стигне до строеж на седми блок на АЕЦ Козлодуй!
Интервю на Ивайло Ачев
