В София цари пълно безобразие по отношение на архитектурните паметници на културата. Това заяви в интервю за агенция БГНЕС проф. Велислав Минеков.
„Целта е срутването им. Когато къщата е достатъчно стабилна, вече има традиция: намира се клошар, който подпалва покрива, след това влиза вода и тя започва да се саморазрушава“, обясни "технологията" проф. Минеков. Той припомни, че по този път са си отишли или са на път да изчезнат много паметници на културата. Проф. Минеков даде за пример къщата на Гешов в София и тютюневите складове в Пловдив.
„Това е битка за тяхното превземане. Спомняте ли си скандала с двойната къща в София. Министърът си позволи да я освободи от паметниците на културата, след което тя бе срината пред погледа на протестиращите, сред които тогава бях и аз. Беше обещано да бъде възстановена в същия си вид. Отидете на бул. „Васил Левски“ и вижте този кич, който се вдига“, заяви скулпторът.
„В замяна на това имаме бясно строителство на кич и бутафория през този период. Няма да го забравим“, добави Минеков. „Вземете например Ларгото. Когато го посетите, задайте си въпроса какъв исторически период имитира това нещо. Това Византия ли е, Рим, османско наследство или стара градска среда с тези нови лъскави тухлички? Каква беше целта? Тук трябваше да има сериозна археология“, каза проф. Минеков и коментира, че тук набързо са се усвоили 16 милиона лева.
Проф. Минеков е убеден, че един ден депутатите трябва да се завърнат в историческата сграда на Народното събрание. Според него преместването на парламента в бившия Партиен дом също е свързано с усвояването на „44 милиона държавни пари, платени от нас данъкоплатците“.
„Това беше извършено с единствена цел - вземането на тези средства и забравянето на историята на България. Това правителство скоро си отива. Ще направя всичко възможно и всички видове протести, за да върнем парламентът там, където му е историческото място. Всичко останало е грозна имитация. Достатъчно е да се разходите вътре, за да видите за какъв кич става дума, както дизайнът, който е положен, така и самата сграда, която е натоварена с много тежък аспект от онова време“, категоричен е проф. Минеков.
Темата продължава и в тези материали.
