Данко Калапиш е на 37 години и от 2017 година е директор на 107 ОУ „Хан Крум“, гр. София. Преди това е бил директор на 52 ОУ „Цанко Церковски”. Основно е работил като учител в начален етап, учител по информатика и информационни технологии, бил е и ресурсен учител. Завършил е бакалавърска степен по теология, магистърска степен по начална училищна педагогика, както и допълнителни квалификации по информатика и информационни технологии, психология и мениджмънт в образованието. За малко хора е известно, че е от първия випуск дипломирани специализанти по специалността „ИКТ в образованието“ с квалификация експерт по ИКТ и електронно обучение. Завършва я през 2010 година към СУ „Свети Климент Охридски“. По това време специализацията е финансирана по европейски проект и малцина са сред поканените да се обучават в нея. Има интереси в областта на театралното изкуство, археологията и немския език, като доста години води и извънкласни дейности в тези области.
Свързахме се с него, за да ни разкаже за онлайн обучението и за иновативен проект, който се реализира в 107 ОУ.
Разкажете повече за училището, в което работите
Моето 107 основно училище „Хан Крум“ (казвам моето, защото, освен че професионалният ми път започна от него, и ученическият ми живот също започна от 107 училище, където през далечната 1991 година бях първи клас) е едно от водещите столични училища. През последната година нашите ученици от седми клас завоюваха второ място в София сред общинските училища на националните външни оценявания.
В училището се обучават 660 ученици от първи до седми клас, разпределени в 27 паралелки. За образованието на нашите ученици грижи полагат 50 педагози, психолог, логопед, двама ресурсни учители, директор и двама заместник-директори по учебната дейност. За националните и европейските проекти на училището ни се грижи специалист „Обучение и развитие“. Към настоящия момент училището работи по 16 международни направления по „Еразъм +“, както и множество национални проекти.
Учениците ни ежегодно са сред първенците на областни и национални кръгове на олимпиади и състезания по различните предмети, както и редовно са победители в множество математически състезания и различни конкурси в областта на науките, изкуството и културата.
От втори клас за учениците се предлага допълнителна дейност извън училищния учебен план по състезателна математика, където съвместно с Института по математика и информатика към БАН, Факултета по математика и информатика и НПМГ се организират школи по състезателна математика, а от пети клас се реализира прием в паралелки с разширено изучаване на математика.
Какъв е иновативният проект, който се реализира в училището? Можете ли да споделите подробности?
В момента на територията на нашето училище сме подготвили с нашите партньори от Майкрософт България и Асбис България една класна стая с иновативно оборудване, която се базира не на познатите Microsoft Teams екипи, а на Microsoft Teams Rooms. Използвайки широкоформатна и фокусирана върху съдържанието (content) камери, както и специално устройство за разделяне на образите, се постига ефектът на системата. Всъщност това, което успяваме да направим, е учителят свободно да използва бялата дъска в класната стая, учениците да виждат дъската, въпреки наличието на човек пред нея, и, разбира се, написаното на нея. Тоест учителят или най-общо казано този, който пише, става прозрачен и не пречи на учениците да видят в реално време какво има на нея. Учениците, които са онлайн, могат да работят едновременно с децата в клас, като виждат на екрана си и бялата дъска, и учителя от класната стая. Разбира се, има възможност само с един клик на учениците да се сподели друго съдържание, различно от бялата дъска, като същото едновременно се проектира на децата в класната стая.
Полезното на системата в случая е, че не се налага цялостна промяна на педагогическия дизайн на уроците, които се преподават в хибридна среда, и може в реално време ученикът, бидейки си у дома, да се почувства на място в кабинета, да изпълнява всички поставени задачи и да усети духа на реалната класна стая.
Разбира се, системата може да бъде прилагана и за изцяло онлайн преподаване, както са в момента учениците в много градове на страната ни. Малката разлика е, че всички ученици са у дома, няма в класната стая реално ученици. Отново това облекчава учителите, защото могат да преподават своя урок така, както биха го преподали, ако учениците са в клас, но облекчава и децата, които, както казах, могат да видят всичко написано.
Все още и аз, и други колеги работим по изпробването на системата и в даден момент ще дадем крайно експертно становище за нейните плюсове и минуси.
Снимка: Личен архив
Имахте ли проблеми при прехода към дистанционното обучение в 107 ОУ „Хан Крум“?
За цялата образователна система преходът към дистанционно обучение в електронна среда беше огромен стрес. Мога смело да кажа обаче, че още на 16 март 2020 година всички ученици в нашето училище учеха пълноценно в електронна среда. Да, имаше лутания в различните платформи, за всички нас това беше ново.
Независимо от моята специализация в областта на електронното обучение, в 107 ОУ не бяхме прилагали различни форми на този вид обучение. Именно липсата на опит ни завари неподготвени, но благодарение на бързата мобилизация на педагозите на 23 март 2020 година цялото училище вече работеше с платформата Microsoft Teams. Часовете протичаха и синхронно, и асинхронно – според спецификата на предмета и решението на всеки преподавател. Дори имахме открит синхронен урок по физическо възпитание и спорт в седми клас.
В момента как върви преподаването и съответно възприемането на материала от учениците?
Към настоящия момент всички ученици от пети до седми клас са обхванати в обучение в електронна среда. Учителите доста усъвършенстваха своите дигитални умения – обучението стана интересно и учебното съдържание се възприема от учениците. Разбира се, онлайн обучението не бива да се приема като панацея, то е само един компенсаторен механизъм на справяне с тежката ситуация в момента.
Ежедневно посещавам уроци на моите колеги и наистина съм впечатлен от това, което наблюдавам.
През септември 2020 година имахме удоволствието да споделим нашия опит в областта на онлайн обучението по изкуства и спорт на училищата в Сиатъл, САЩ, а през месец февруари мои часове по информационни технологии бяха посетени от доцент по педагогика от гр. Осака, Япония. И от САЩ, и от Япония също останаха впечатлени от организацията на учебните часове в електронна среда.
Снимка: Личен архив
По време на работа – какво ви направи най-силно впечатление като обратна връзка от децата?
Установих, че учениците имат нужда от постоянно онагледяване на учебното съдържание, както и необходимостта от постоянна комуникация чрез въпроси и отговори. Също така ми прави впечатление, че учениците не обичат до пускат своите камери и предпочитат да се обучават без да виждат нашите и техните лица – вместо това предпочитат визуален материал.
Кое най-много Ви затрудни като преподавател? А децата? Кое Ви облекчи?
В момента най-голямата трудност, която изпитвам, е да следя дали учениците сами изпълняват своите задачи и тестове, но всъщност моят предмет, а именно информационни технологии, предполага използването на допълнителни ресурси по време на изпитвания и това малко ме облекчава. В началото бе странно да застана пред празен екран и да говоря, без да виждам лицата на децата. Знаете, че в началото не можехме да виждаме много деца на камерите, а и ние работихме с учениците от цял випуск, което ни отличи от останалите училища. Така моите колеги и аз имахме време, което да вложим в подготовка на онлайн материали. По този начин предпазих колегите от бърз бърнаут от новата ситуация, в която бяхме поставени. Облекчението идваше ден след ден, докато овладявах системата и установявах, че не е никак страшна и всеки може да я използва.
Защо смятате, че изборът на устройство за обучението на децата трябва да е много прецизен?
Всъщност от изключителна важност, както за учителите, така и за учениците, е устройството, което се използва, да бъде максимално функционално и да отговаря на нуждите на качествено преподаване и съответно учене. Например през мобилен телефон не може да се използват в максимална степен възможностите на мощен инструмент като Microsoft Teams.
Снимка: Microsoft
Какъв според Вас е пътят за включване на всички деца в образователния процес и минава ли той през технологиите?
На първо място, според мен, като човек с почти 17-годишен опит в системата на средното образование е родителското желание и активност и по-скоро родителската загриженост. Ако родителите са крайно незаинтересовани от децата си, то няма сила, която да успее да включи всички деца в образователния процес.
Разбира се, пътят минава и през технологиите, а и тяхното използване, и по-скоро бих казал – дори индивидуализиране на ползваните технологии. В момента расте поколението Z, децата от него са доста различни и имат различни потребности. Една от тези потребности са именно технологиите, тяхното рационално използване и навлизането във всички ежедневни дейности. А именно обучението на децата ни трябва да е ежедневна тяхна дейност и без технологичен прогрес сме загубени пред новото поколение, което расте в момента.
