Борис Колев е млад, но вече е ветеран в бизнеса - основава първата си компания, когато е едва на 18 г. Днес е сред най-известните български предприемачи. Той е генерален директор на JT International Group – българска група от компании в сферата на маркетинговите и технологични иновации. Освен това е активен участник в редица инициативи в сферата на социалната отговорност.
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски предприемачи, иноватори и лидери, които имат и значителен принос към обществото. Постижение или отговорност са наградите, какви са предизвикателствата пред ИТ сектора у нас и захващат ли се българските компании с все повече социални инициативи - по тези и други теми Actualno.com разговаря с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 г. Споделяли сте в интервюта, че първоначално сте се сблъскали със снизходително отношение и недоверие от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в предимство?
Беше доста интересно, сега като го погледна отстрани. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената доста силно, тъй като не се бяхме замислили, че е много трудно някой бранд да си повери рекламата на група „деца“, които нямат никакъв опит, а даже и висше образование нямат още. След няколко месеца неуспешни опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям сам с компанията.
Но пък излезе нещо доста интересно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за сериозни маркетингови дейности, но можем за малки иновативни идеи. Разбрахме, че в главите на хората думите „млади хора“ и „иновации“ вървят заедно и доста по-лесно ни гласуват доверие. И така започнахме да предлагаме различни иновативни подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, след това отдел за Scent Marketing (реклама чрез аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да управляват бизнес профили в социалните мрежи, реализирахме дигитални Guerilla Marketing идеи, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, дигитални екрани от пара и други подобни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по такъв начин, че когато голям бранд или рекламна агенция искаше да направи нещо съвсем различно, веднага се свързваха с нас.
Ако трябва да направите сравнение между предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 г., и настоящата, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше много трудно – думата предприемачество имаше супер негативно значение. Предприемачите бяха „лошите мутри“, а терминът “start up” не беше познат в нашите ширини. За рисково финансиране дори не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от приятели и роднини и банки. Теглил съм студентски кредит, за да финансирам компанията в нужда. Единствената организация, която работеше за предприемаческата култура и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз именно от техните учебни програми натрупах някакви знания и опит. Нямаше никой. Освен това тъкмо като стартирахме започна голямата криза. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма криза, за нас това беше нормалната среда и отправна обстановка.
Сега е много, много по-лесно. Средата и предприемачите са стимулирани от всякъде – стотици обучения, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари срещу добра презентация на идея, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите придобиват култура да подкрепят стартъпи, по медиите постоянно се пише за нови идеи и успешни компании. Преди 10-ина години, за да пишат за теб по медиите, не беше достатъчно да направиш нещо различно, задължително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, но остава проблемът с недостига на кадри и трудността на компаниите да ги задържат. Къде трябва да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме в момента. Текучеството е голямо, защото производителността и компетенциите в сектора са много ниски. Програмистите нямат търпение да израснат в една компания като се докажат, а често сменят работодателите само като договорят малко по-висока заплата, защото пък новата компания е отчаяна. И по този начин се създава един балон, в който заплатите са безумно високи, а реалните експертни умения са ниски. В същото време огромните западни концерни, за да не губят време, стъпвайки в България предлагат гигантски заплати, на които местните фирми не могат да отговорят. И така се създава огромно текучество, в което служителите успяват, сменяйки няколко работодатели, да постигнат много висока и най-често незаслужена заплата, защото всеки следващ им предлага по-високо заплащане, за да ги привлече.
Решението според мен е комбинация от образователни мерки, промяна в мисленето на работодателите и отношението към служителите, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която в момента служителите са изключително привилегировани, а работодателите нямат почти никакви права.
Занимавате се активно с инициативи със социално значим характер. Увеличават ли се компаниите в България, които въвеждат такива?
Увеличават се, за радост. Не само компаниите, но и отделните граждани, които все повече забелязват, включват се, доброволстват и подкрепят кампании. От над 10 години съм активен участник в разпространението на идеята за корпоративна социална отговорност и практики за устойчиво развитие в компаниите и забелязвам изключително развитие у нас. Преди десетилетие почти всички социални инициативи бяха свързани с финансови дарения, в комбинация с големи еднократни помпозни събития, в които да се отбележи кой колко пари е дарил и с това се изчерпваха социалните инициативи. В момента много компании реализират все повече дългосрочни кампании, в които освен средства, инвестират ангажимент, ресурс, включват цели екипи или служителите помагат доброволно, включват партньорски организации и продължават инициативите с години, така че реално да се постигне резултат. Всичко се случва бавно, но се вижда развитие и сериозен напредък.
Какво трябва да притежава един стартъп, за да накара Борис Колев да инвестира в него и още любопитни неща за бизнеса у нас - прочетете в пълния текст на интервюто в Expert.bg.
Интервю на Деница Райкова
