Втора седмица извънредно положение: настъпление на коронавируса, продължаващ дефицит на лични предпазни средства, приближаваща икономическа криза, недоизмислени мерки за държавна подкрепа на бизнеса и хората, растяща несигурност… и като изневиделица - български шлемове, по цени като на обикновени маски.
Ето какво сподели за читателите на Actualno.com находчивият производител Пламен Цонев, директор на димитровградска фабрика за чанти "Пролет", която промени радикално предмета си на дейност:
Как се появиха българските шлемове за защита от коронавируса?
Гледах миналата събота по телевизията Бойко Борисов да каза "…ето произвеждат по 200 маски на ден" и направих сметка колко време има да се произвеждат по 200 маски на ден, че да стигнат до нуждаещите се… Седнахме вкъщи, срязахме две папки, направихме прототипа. В понеделник моделиерите ни го довършиха технологично, купихме материала и в сряда в 12:30 започнахме редовно производство. Както казват във фолкбизнеса – "голям проект направихме, страхотен проект". Нека го наречем "проект" - за три дена беше изчистен горе-долу модела и го произвеждаме от сряда (25 март 2020 г.) на обед, като до петък (27 март 2020) имаме разпратени до клиенти из цяла България 12 500 шлема.
Много дарители платиха. В събота се разпращат по болници 1700 шлема, платени от дарител. Отделно за БЧК заминават, пак платени от дарител шлемове и те ще ги разпращат по всички възможни места.
Каква е цената?
Нашата идея беше да направим евтино изделие, да не изграждаме търговска верига и да не начисляваме търговски надценки и отстъпки. Цената за 1 шлем и при покупка на 50 000 е една и съща. С ДДС цената на въртящия се шлем е 3.50 лв, а на другия модел, който не се върти, е 3 лева.
А степента им на защита от вируси каква е?
Шлемът предпазва от слюнките и от пръските, това е. За докторите, когато правят манипулации и им кашлят в лицето, маската не е достатъчна. Особено застрашени остават очите им, дори да са с очила, а лигавицата на очите пропуска вируса. Това съм чул от докторите. Казват – трябва да използваме шлемове. Шлемовете не заменят маската, но предпазват от директни пръски.
От какви материали ги изработвате?
Шлемовете са два вида – единият е стационарен, не може да се вдига и остава неподвижно пред лицето. Другият е с въртене – можете да го вдигате и оставяте над главата си, като известно време сте без шлем пред себе си.
И двата вида ги произвеждаме от PVC и PET – пластмасата, от която се правят бутилките за минерална вода. Прозрачната част на шлема отпред е PVC или PET. Приспособлението за закачане на главата също е PVC. То е в два варианта – от прозрачно PVC или от рециклирани материали на винилова основа - нещо като материалът, който се използва за пояси. Според мен рециклираният материал е по-удобен, но хората предпочитат изцяло прозрачните шлемове.
Как се дезинфекцират и каква е трайността им?
Почистват се със спирт - разглобявате го, почиствате го, сглобявате го наново или го почиствате, без да го разглобявате и го употребявате наново. Може дълго да го ползвате, ако не го прегънете или смачкате, макар че и да го прегънете, пак ще върши работа. Като си го пазите, сигурно дълго ще може да го ползвате, въпреки, че цената му е като за еднократна употреба. Една маска я продават за 2 – 3 лева.
Запознахте ли клиентите си в Италия с новия продукт?
Имаме много приятели там, тъй като от 20 години работим за техния пазар. Вчера изпратихме на приятелите си такива шлемове като подаръци по 50, по 70 - да раздадат, защото в Италия в момента е страшно. ЕС според мен ги изостави, горките хора. Там си нямате представа колко е тъжно. Аз непрекъснато имам контакти с италианци.
Колко души се трудят за българските шлемове?
Ние сме голямо предприятие – 350 души сме и в момента имаме ужасно много работа. Не заради шлемовете. Имаме поръчки за чанти, които изпълняваме за Швейцария и не можем да вдигнем глава.
Работата ни за Италия спря от един месец. Пуснахме половината от ангажираните, но сега ги извикахме и започнаха да работят в цеховете, които изработват шлемовете. Имаме толкова много работа за нашите клиенти с редовното производство, че шлемовете ни идват малко в повече, ако трябва да съм честен, но смятам, че всеки трябва да е отговорен и да прави това, от което има нужда обществото.
Много полезен продукт, сигурно търсенето е голямо?
Хубав, лош, важното е че предпазва. Малко, много - няма значение. Пак е нещо, особено за медиците, за патронажите, които разнасят храна на възрастните хора… Данъчните се обадиха – изпратете ни едиколко си шлема. Ние се пошегувахме, че ще им доставим, само ако ни опростят данъците…, бюрата по труда също искат...
Ще приемете ли идея за следващ продукт - калцуни за върху обувките?
Разбира се. Сега нямам свободен ресурс никакъв, но е идея, от която може да има полза. Ще видим.
Как е ситуацията в Димитровград?
Както в другите градове. Лоши времена ни чакат. Всички мрънкат, че не им помагала държавата, че… Не искам да бъда лош пророк, но това, което ще се случи след 2 месеца или 3 с икономиката, тогава ще се разбере, че икономическата криза е много страшна. Тя ще е страшна. Тя изисква всички да напънем мишци, не да седим и да мрънкаме какво ще ни плати държавата. Това трябва да го разбере всеки един от нас. Не да викаме - бате Бойко не ни даде достатъчно пари. Всеки един ще загуби в тази криза. Няма човек с "Майбах", няма човек с "Трабант". Всички ще загубят. Въпросът е да направим така, че да загубим по-малко и това може да стане само ако се държим един за друг и ако отворим бурканите в мазетата. Казвам го абсолютно сериозно и повтарям казаното от Кенеди в една реч – "Не питай, какво може родината ти да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за родината си" в такива моменти. Това е простото нещо. Всичките ревнаха сега, че 60-те процента са смешни. Не. Сега трябва още да ядем от собствените си сланинки. Защото след три месеца, тогава ще питам какво ще правим. Всички мрънкат - в Щатите били дали по 1000 долара. Ми аз имам приятели, вчера говорих с тях – викат тук с тия 1000 долара хората само наема не могат да си платят за една седмица.
Вашият съвет?
Ние сме бедна държава. Освен да се хванем един за друг, няма друго какво да направим. Това съм аз – мъча се да оцелея и ми е ясно, че не мога да оцелея сам.
Ако знаете какъв екип имам!.. Знаете ли, в събота, покрай защитните шлемове, които трябваше да се изработят, се наложи да дойде крояч, а при нас извънредният труд се плаща двойно и директорката казала в понеделник да отиде при "Човешки ресурси" да му напишат двойна надница. И този човек знаете ли какво казал, направо съм се разплакал – казал: "Няма да искам пари за това, че днес ще работя. Толкова много фирмата прави за мен, и аз искам нещо да направя за нея".
За шлемовете, които правим, хората от екипа са събрали списък на роднини по магазинчета… идват и дават по 3.50 лв. и казват: "Искаме да си купим". Ние ги гледаме и им казваме - ще ви ги дадем, вземете, раздайте ги. Те: "Не, не, не, не. Искаме да ги платим, за да може фирмата да продължи да прави тези работи". И част от тези хора са с основно образование.
Като подходиш като човек, всичко може да се случи в държавата. Всичко. Може да не е всичко наред, но ние трябва да направим така, че да се справим.
Интервю на Ива Иванова
