Като коментираме среднощните арести на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, трябва да вземем предвид това, което постанови Софийски градски съд. Това каза в Студио Actualno адвокат Петър Славов, депутат от Гражданската квота на Реформаторския блок в 43-ото Народно събрание.
Съдът прие, че подобни действия, извършени от органите на МВР са били недопустими и очевидно целеният правен ефект не настъпи. Най-малкото те трябва да бъдат повторени сега от прокуратурата, за да имат правна стойност. Така че цялата ситуация с твърдяната неoтложност предвид разпита на премиера и всичко останало, не беше добре изпипана и в момента виждаме, че не произтече реалния ефект, който много хора очакваме – наистина да се получи един ясен конкретен отговор и едно задълбочено разследване за тия близо 700 млн. лв. невнесени от хазарт. За отговорността и съпричастността на определени лица към този процес, т.е. имало ли е даване на тези пари в кеш, както твърди лицето Васил Божков, или е нямало.
Всичко това потъна и може би в бъдеще по същата тема нищо чудно много политици да казват: „Това е претоплена манджа“. Всъщност нищо не е произтекло, няма връщане на тези средства в държавния бюджет.
Поведението на прокуратурата наподобява ситуацията с Цветан Василев – колко години станаха, те така и не можаха да го разпитат. В НПК има ясна процедура за разпит – чрез видеоконферентна връзка.
За мен прокуратурата просто не си върши работата за съжаление и отказва да разследва. Това до голяма степен принуди МВР към тези крайни действия. За първи път ми се случва да видя как от МВР буквално са им приготвили за подпис обвинителните актове. Факт е, че прокурорите не го направиха и развиха своите съображения, а дали това е основателно, или не – това е в правомощията на прокуратурата, не можете да ги накарате насила.
В момента като че ли основната надежда нещо да се раздвижи по тези теми, при тая мъртва хватка, която е наложила сегашната ни прокуратура и по-скоро нейното ръководство, е европрокуратурата. Така че ако става дума наистина за евросредства, очевидно тя ще има правомощия да се намеси и да действа самостоятелно, без в случая да е необходимо някакво разрешение или съдействие от българската прокуратура.
Делата обаче, които се гледат по обвинителни актове на Европейската прокуратура, се гледат от Специализирания наказателен съз в България.
За закриването на спецправосъдието
Не бих нарекъл „закриване“ на специализираното правосъдие, а по-скоро връщане към нормалното правосъдие. Специализираното, по всичко личи, че се превърна в един вид извънредни трибунали за извънредно правосъдие на силните във властта политически до голяма степен да се разправят със своите политически опоненти. Лошото е, че този процес се случва изключително бавно, много време се загуби и това реално не е съдебна реформа.
За неслучилия се форсмажор
Искането на Корнелия Нинова за обявяване на форсмажор си дойде като партийна изява. Прозвуча доста притеснително, тъй като тя го заяви като намерение за цялата страна, с един акт да се въведе подобна ситуация на непреодолима сила, да използваме българската дума и това, което е записано в Търговския закон. Какво щеше да означава това? Най-просто казано, щеше да означава по търговските сделки контрагентите могат да откажат изпълнение. Обикновено плащането и доставката по определена търговска сделка. И се замислете когато даден търговец откаже на своя контрагент, неговият контрагент - на своя и на следващия, и на следващия да се плати, в един момент имате ефект на доминото и буквално икономиката ще блокира. Доста фирми вероятно щяха да фалират, а надеждите за висок растеж и ниска безработица се сгромолясваха с едно такова решение.
Тук въобще не навлизам в чисто правната тематика, че това щеше да противоречи на Търговския закон по начина, по който е регламентиран този институт там, тъй като не може със задна дата подобно нещо да се въвежда. Обикновено ако даден търговец е в такива обстоятелства на форсмажор, той трябва да уведоми своите контрагенти преди да е настъпила ситуацията. За да не може с измислени основания поради някаква друга причина да се твърди „ама вижте, тук имаше форсмажор“ и затова не си изпълнявахме задълженията по договор“.
С колеги обърнахме внимание, че ако г-жа Нинова наистина иска нещо добро да направи, като вицепремиер може да инициира промени в това ноторно постановление на МС отпреди повече от 20 години за наказателната лихва за забавени плащания. МС със свое постановление може да определи тази лихва. Сега тя е 10% на годишна база плюс основния лихвен процент на БНБ и в момента е най-високата в целия Европейски съюз. С колеги от 43 парламент дори изпратихме писмо с предложение депутатите да регламентират това със закон. А не да бъдем най-бедната държава в ЕС с най-високата лихва за забавени плащания. Това е пълен абсурд.
Обявяването на форсмажорни обстоятелства щеше вероятно да се озове и в Конституционния съд и вероятно във Върховния административен съд, зависи от кого е обявен този акт и накрая да се създаде един правен, а вероятно и икономически хаос. Нищо чудно да се заведат и дела срещу държавата, ако се установи, че това са едни незаконни действия.
За стоте дни на правителството
Темпото трябва да се подобри и да се увеличи. От неформални разговори с действащи депутати се знае, че едва ли не цялото законодателство щяло да се внася от Министерски съвет. За да се гарантирало спазване на коалиционното споразумение или нещо подобно. А това с форсмажора на червеното вице аз не знам да го пише в коалиционното споразумение, но както виждаме тя излезе и го обяви на принципа на една шега, както и поетът е казал - „партията е права и когато съгреши дори“.
Важно е действащите депутати да си влязат във функцията. Те имат законодателна инициатива, имат достатъчно средства за съветници, за екипи, които да ги подпомагат.
За дистанционното електронно гласуване
Нещо, което чувам действащи депутати да твърдят, че дистанционното електронно гласуване е отменено. То не е отменено. Навремето, когато ГЕРБ с т.нар. патриоти посякоха тези наши промени от 43-ото НС, те не го отмениха, не посмяха да го отменят. Отмениха само крайния задължителен срок за неговата реализация, който беше 2-19 г. Т.е. няма никакви проблеми и сега да бъде въведено, но трябва да се работи. Трябва да се изгради системата, да се тества, има задължителни изисквания в закона за пътна карта за задължителни експерименти. И излизат неподготвени депутати, които твърдят, че е отменено. Трябва да се доразвие. Ето, имаме министър на електронното управление, говори, че до края на годината ще имаме електронна идентификация.
Включително ЦИК има отношение към този процес. И на следващите избори сънародниците ни поне в ЕС да могат да гласуват така. А не да ги изключваме от изборния процес и после да викаме: „ама те много българи живеят в чужбина, ние много ги харесваме“. А какво направихме за тях в цял един парламент толкова време? Нищо.
Още – във видеоматериала.
