Всеки, който гони успеха, се проваля. За него трябва трудолюбие, търпение и много качествена работа, казва собственикът на българската фирма "Хаос Груп" Петър Митев, изработила софтуера за създаването на филма "Господарка на злото" с Анджелина Джоли. Г-н Митев дададе специално интервю за Actualno.com
Чувствате ли се успял човек, г-н Митев?
Аз успял човек се чувствам от 15-годишен, когато ходех по къси гащи и имах 2 лева в джоба.
Това ли е разковничето за големите успехи на човека в зряла възраст?
Успехът! Никой не гони успеха. Всеки, който гони успех, се проваля, според мен. Това е масово изместване на фокуса. Най-важното е човек да прави онова, което иска. И да го прави качествено. Да работи. Много трудолюбие и търпение трябва, за да се постигнат нещата, независимо дали си програмист, музикант или каквото и да било друго. Във всяка професия човек, когато стане много добър, го забелязват. Качеството се цени от всички. Ей така, самоцелно да се гони успех...
Успехът като самоцел ли измества фокуса?
Често хората, за да изглеждат успели, се стараят да отговарят на определени критерии. Това е изместването на фокуса. Имат нужда да карат скъпи коли, да живеят в големи къщи, да ходят с моделки и т.н., и т.н. Но това е само повърхностната част. Много хора не разбират, че това е резултат от всичко останало, а не първопричина, която трябва да се гони в началото.
Какви са истински успелите хора?
Никой успял човек няма за цел да се показва по този начин. Хората понякога се радват, че са успели, друг път - не толкова. Това вече е въпрос на философия. Важно е човек да се фокусира върху по-стойностни неща. Например върху продукта, който произвежда, върху услугата, която предоставя. Върху себе си, за да се развива като личност по някакъв начин. Още сутринта, когато човек си отвори очите и мине през банята вижда, че всичко у него може да бъде подобрено. И цялото това подобряване, променяне, поправяне и предоставяне в някакъв по-добър вариант може да го направи щастлив.
В малките неща ли се крие щастието?
Има хора, които по цял ден редят клечки за кибрит. Строят фигурки и това ги прави безкрайно щастливи и успели по някакъв начин. Фактът, че успелите хора не карат големи лъскави коли вече не предизвиква толкова внимание от масата народна. И това не ги прави по-глупави, по-неуспели в очите на другите. Това с успеха е много относителна тема...
Колко?
Доколко съм успял? Ами успял съм дотолкова, че върша това, което искам. Или поне до голяма степен е така. За разлика от повечето хора. Занимавам се с неща, които са изключително интересни. Преследвам някакви мечти, които... кога се сбъдват повече, кога по-малко... От тази гледна точка съм успял човек. Аз съм програмист. От малък се занимавам с това. И до ден-днешен се занимавам с някаква форма на програмиране. Отдавна не го правя лично, но всичките процеси са свързани с някакъв софтуер дивелъпмънт, казано на чист български език!
А защо точно в България при положение, че може навсякъде по света?
България не е лоша среда. Ние тук постоянно се храчим, плюем се и обясняваме колко е зле. В България за правене на бизнес не е толкова страшно, колкото се опитват да го изкарат. Ясно е, че проблемът с кадрите го има. Ясно е, че има много други битови проблеми, които в по-големите държави са уредени. Истината обаче е, че точно многото неуредени неща ти дават свобода по някакъв начин, колкото и странно да звучи. Включително и по-ниският стандарт дава някакви предимства, по-ниските данъци - също. По-опростената схема на тези данъци също е голям плюс. Ако видите в Щатите какво се попълва, за да си платите данъците, ще се хванете за главите. Ако погледнете през каква бюрокрация трябва да минете във Франция, за да направите фирма и да свършите някаква работа после... Това са някакви пълни абсурди и безумия! Там се работи почти през цялото време с разни консултанти, агенти и всякакви други подобни. Сам човек веднага ще го вкарат в затвора там, защото някъде нещо не е направил както трябва. При нас опростената схема всъщност ни дава възможност да се фокусираме повече върху бизнеса, отколкото върху администрирането на бизнеса.
Защо тогава сме вечно недоволни?
Това от съвсем друго място идва. Аз си имам лична философия по темата. Това няма нищо общо с икономическата реалност. Ама нищо общо! Идете в Индия и вижте колко хора на улицата ще ви се усмихнат. Хора, които нямат 2 лева в джоба си! Изкарват по лев на седмица, колкото да изядат шепа ориз. Вижте колко от тези хора ще са усмихнати. Проблемът не е икономически. Не знам къде е, но проблемът не е икономически.
В главите ни?
В главите ни е! Аз твърдо смятам, че ни е в главите проблемът. Погледнете чисто статистически. Сега не мога да цитирам точно, но ние чисто по икономически фактори живеем по-добре от около 60-70% от населението в света. Някои от тези хора живеят качествено по-зле от нас. Но ние гледаме Америка, Норвегия, Холандия и всичките супер държави за живеене и си казваме: Аз нямам три коли, имам само две! Нямам огромна къща, имам голям апартамент. Ау, какво нещастие! Боже Господи, какво ще правя оттук-нататък!? Така, че... Това ни е в главите, определено.
Хора като Вас могат ли да помогнат за прочистването на тези глави?
Аз се опитвам. Имаме общи проекти със студенти, с бъдещето на държавата. Опитвам се да им обясня, че тези неща, върху които повечето хора дълбаят ежедневно, всъщност изобщо не са важни. Опитваме се да им помагаме къде с акъл, къде с някакви ресурси... Ние с удоволствие помагаме, но все пак сме бизнес. Не сме държавната машина, чиято основна цел е да възпитава населението и да му помага. Така че количеството ресурс, което ние можем да заделим, включително пари, време, хора, е доста ограничено. Но наистина правим, каквото можем.
За все повече младежи обаче решението е Терминал 2?
Те смятат, че ще отидат там и ще открият Мека. Да, на много места нещата са улеснени. Терминал 2 обаче не е единственото решение. И тук пак се връщаме към онова, което е в главите на хората. Какво очакват?! Ако очакват да намерят уреден и по-лесен живот, ще го открият. Но щастието си дали ще намерят там е съвсем друг въпрос. Какво да им кажа?!
Вашата истина?
Реализацията в България по много начини може да бъде по-лесна и по-бърза. Ако щете, ще използвам и поговорката: "По-добре пръв на село, отколкото последен в града". Много по-лесно е да успееш в България по нашите критерии. Тук бързо можеш да се откроиш и да използваш ресурсите на всички около себе си, за да продължите заедно да бутате нещата напред. В чужбина се бориш с още 300 милиона, които по някакъв начин са ти конкуренция. Тук вече всеки си преценява. Има и друго нещо. Много хора бягат от държавата, защото имат конкретни цели, които са непостижими в България. Най-често срещаното обяснение е образованието. У нас за 25 години абсолютно целенасочено унищожихме образованието, дори цялата наука. В България в края на 80-те години имахме съвсем нелошо образование. Малко взето от французи, малко от руснаци... Но не беше лошо. В момента такова не съществува. Ако видите системата в момента на същите тези "лоши" руснаци и французи... Ние сме на светлинни години след тях. А преди 25 години не бяхме. Ползвахме техните системи. В България идваха всички околни държави да се образоват. От Гърция, от Турция, от Сърбия... В момента това го няма. Сега тук пристигат азиатци и африканци, за да вземат гражданство и да станат европейци. А после да се преместят да живеят в Германия. Затова бих разбрал, ако някой напусне страната, за да учи в чужбина и да получи по-добро образование. Но пак ние сме си виновни за всичко. Държавата абсолютно ликвидира образованието и науката тук. С най-различни комични обяснения. За пореден път махаме част от учебния материал, за да е по-лесно на децата. Да! По-лесно става. Докато не им стане съвсем лесно и не хванат мотиките на нивата. Защото друго нищо не могат да правят.
Някога се гордеехме, че сме много работлив народ...
Това са митове. Такива безобразни митове, че... Българският велик работлив народ! Не! Но бих казал, че разбирам това твърдение. Било е част от образованието тогава. Защото, ако кажеш на всички, че са мързеливи, те ще повярват. А е глупаво да казваш на хората, че са мързеливи. Много по-смислено и полезно е да им кажеш: "Вие сте работливи! И може още да работите!". Наистина, до голяма степен в работата се крие успехът, щастието, спокойствието и сигурността. Съвсем малко са хората по света, които не работят и имат цялата сигурност и щастие, които са им нужни. Погледнете статистиката - най-много самоубийства и трагедии се случват с хора от много богати семейства. Това означава, че на тях продължава да им липсва нещо, няма го щастието. И никога не го е имало. Но това с трудолюбието на българите - абсолютно не вярвам в него. Никога не е имало такова нещо. Ние сме хора, които оцеляват. Така е в последните 200 до 300 години. За да оцелееш, трябва да отидеш да копаеш на нивата, да си купиш правилните неща от подходящия човек, да родиш точния брой деца, да ги отгледаш, да ги защитиш и да оцелееш, когато дойдат мизерните времена. Ние сме оцеляваща нация. Затова нямаме толкова богата и развиваща се култура в последните 100 години.
Колко още ще оцеляваме?
Щом сме оцелели досега означава, че умеем да се справяме с това. Въпросът е, че започваме да се размиваме в световното богатство от хора. Тоест оцеляваме, но като какво? На каква цена?
Оцеляваме, но си губим идентичността.
Да, губим си идентичността. Обърнете внимание как съседните държави се отнасят към природните си ресурси, към богатствата, които имат. Към нещата, с които се гордеят. А ние през цялото време се самоунижаваме. Имаш къща на 300 години и вместо да се гордееш, това те депресира. Колко хора по света могат да се похвалят, че притежават къща на 300 години?! Някакво такова изкривено съзнание имаме. И всичко тръгва пак от онзи въпрос с оцеляването. Изобщо дали искаме да оцелеем? Защото при нас нещата вече бият на конформизъм. Стига никой да не ме занимава с нищо, аз съм ОК! А това какво точно ще ми причини - не ме интересува, нямам проблем. Не знам... Много неща се промениха. Някои хора казват, че било много хубаво при социализма. Ами не беше хубаво при социализма! Преди това е било още по-зле, но аз не съм бил роден тогава. А за падението ни в последния век не са ни виновни нито турците, нито руснаците, нито германците. Никой не ни е виновен! Те си гледат техните интереси. А това, че ние не си гледаме нашите, си е наш проблем...
Снимка: СЛАВЕЯ ЙОРДАНОВА
