Гражданският контрол в политиката се превърна в основна обществена тема след големите протести през миналата година. Затова Actualno.com реши да обърне внимание на кандидат-депутат от БСП, който се намира на по-задна позиция в червената листа и който влиза от гражданската квота в битката за местата в парламента. Става въпрос за г-н Петър Кичашки, номер 21 в 25-ти МИР, София. Г-н Кичашки е изпълнителен директор на Института за модерна политика (ИМП) - същата организация, чийто бивш директор Ивилина Алексиева стана председател на ЦИК. За гражданското в България, за бъдещите инициативи на БСП в този сектор и за необходимата промяна - прочетете мнението на Петър Кичашки в следващите редове.
И ГЕРБ, и Реформаторския блок, и АБВ искат промяна на Конституцията по различни причини – заради реформа в съдебната система, заради промяна на политическото устройство, например задължително гласуване или заради даване на повече правомощия на президента. Необходима ли е промяна на Конституцията според Вас и ако да – каква?
Не смятам, че промяната на Конституцията ще е онази панацея, която ще реши всички проблеми на хората. Мнозина намират изход от ситуацията в страната именно в ревизия на Конституцията, но според мен това е едно от онези прости, но грешни решения, които винаги се дават, когато ситуацията е сложна. С други думи - популизъм е да решаваме всички наболели проблеми с промяна на Конституцията, защото това е просто един опит да се реши прекалено сложната задача с прекалено просто уравнение.
Да, възможно е Конституцията да има нужда от осъвременяване, но не в това е най-големият проблем у нас. Липсата на усещане за справедливост е сред болезнените места на българския обществен живот. Задкулисното договаряне, предначертаните коалиции, загубената мяра, последователното и системно унищожение на доверието у всяка една институция, цялото това "ти на мен, аз на теб" - това са част от нещата, които отвращават и отдалечават хората от политиката. А колкото по-далеч са те от нея, толкова повече се отдалечава възможността политиката да промени нещо на практика. На хората им е втръснало от големи промени, големи стъпки в различни посоки, които май остават само на дума или маса, но всъщност всичко си остава същото.
Знаете ли, бях на среща с избиратели в "Люлин", който е в 25 МИР, където съм кандидат за народен представител, и това, което чух от хората, беше, че искат ново игрище пред блока, нова детска площадка, колчета по тротоарите, осветление и т.н. Последният им проблем на тези хора е Конституцията. Те не усещат, че има държава, а ние тук лабораторно си говорим за смяна на Конституцията и държавната уредба. За да има промяна на държавата, първо трябва да има държава. Ето това е голямото предизвикателство пред всички политици - трябва да убедим хората, че държава може да има и тя може да работи за тях и в техен интерес. После лесно ще си я променим тази държава, ако не ни харесва, но нека я възстановим първо, защото ако питате, хората, май ще се окаже, че държава в момента явно няма или поне не работи за тях, тъй като те не усещат присъствието й.
Кои бяха силните страни и кои слабите на гражданското участие в коалиционното управление на БСП?
БСП положи всички усилия да има едно реално гражданско участие в политическите процеси. Създаде се такава парламентарна комисия, която имаше реално и дейно участие в политическия живот и не беше поредният прах в очите, а напротив - знаете, че именно през инициатива на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения се създаде новият Изборен кодекс. Не само това, но и към Комисията имаше Обществен съвет, който функционираше доста активно. Освен това министър-председателят Орешарски се срещаше регулярно с гражданските организации, видяхме и реални публични изслушвания на кандидати за един или друг пост, като най-ярък пример мога да посоча изслушванията за ръководния състав на Централната избирателна комисия.
В общи линии може да се каже, че БСП отвори вратите на властта за хората. Само който не е искал, не е взел участие. Тук, знам, се появява и дежурният аргумент, че от тези форми на гражданско участие не са се възползвали едни организации, които гледат на себе си като на "автентично гражданско общество". За тях искам да кажа две неща - първо, сертификати за гражданско общество не се издават никъде и не приемам, че може да има сертифицирани и несертифицирани граждани, т.е „повече“ или „по-малко“ граждани. Всички сме еднакво граждани. Всеки на публичния терен се задържа със своя кауза или виждане, макар някои да се задържат по-скоро заради грантовете си, отколкото заради друго. Второ, никой не ги е спрял да участват където и да е било. Напротив, дори са били канени многократно. Те обаче предпочетоха да откажат, тъй като в обсъжданията участват и организации отвъд ареала на влияние на фондации с чужди финанси в зелено. Съжалявам, но върху гражданското общество никой няма монопол. Тези хора свикнаха да се държат като едни ЕРП-та на гражданския терен, но нека се опомнят малко.
Какво бихте подобрили Вие лично, за да се чува гласът на гражданите по-често от политиците?
Трябва да има по-засилен граждански контрол, както и повече форми на гражданско участие. Обществените съвети са нещо хубаво, но не са достатъчни. Трябва да има цялостна ревизия на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В момента свикването на референдум реално е по възможностите само на голяма партия. Видяхме, че до момента само БСП съумя да предизвика национален референдум. ГЕРБ се опитаха под прикритието на Близнашки, но не успяха. Това ясно доказва, че има нужда от коренна ревизия на закона и това ще бъде едно от първите неща, които бих инициирал в новото Народно събрание, ако се окажа сред хората получили доверието на избирателите.
Трябва ли да има специален регистър за неправителствени организации?
Регистър и сега има, друг е въпросът обаче как и дали работи. Към Министерство на правосъдието има регистри на организациите в частна и обществена ползва, но от него не можем да научим много. Мисля, че би било любопитно например, ако можехме да разберем коя родна организация работи пряко за чужда държава. Закон, който изисква вписване в публичен регистър на организации, които лобират за законови изменения и промени в политиката, но са финансирани от чужди държави и чужди донори, действа в САЩ от 1938г. През 2012 г. Русия възприе сходна на щатската уредба по темата. Така че, ако има преразглеждане на формите за отчетност на българските НПО-та, един такъв закон би изиграл катализиращ промените ефект. Както вече споменах, в момента има организации, които се чувстват като сертифицирани носители на абсолютната истина. Ако част от тях се окажат чужди агентури, то това ще размести пластовете на гражданското общество по един особено интересен начин.
Мислите ли, че политиците трябва да носят наказателна отговорност, ако излъжат в декларацията за конфликт на интереси?
Смятам, че всеки трябва да носи ясна отговорност за действията си. Политиците са хора, за които е нормално да се намират под светлините на прожекторите и трябва да са наясно, че всяка тяхна дума или жест има значение, а какво остава за декларацията им за конфликт на интереси. Впрочем бих искал да видя и реална отговорност при лъжа в декларацията пред Сметната палата. Недопустимо е хората, занимаващи се с политика, да действат като търговци на пазара. В крайна сметка политиката би следвало да бъде битка на идеи и каузи, а за тези, които привиждат тази дейност като „келепир“, смятам, че мястото им не е нито в парламента, нито в Министерски съвет. Знам как хората у нас са свикнали да казват, че всички са „маскари“ и как всички ги лъжат. Това обаче не е така – в политическия живот има и много почтени хора, много битки за каузи и идеи. Необходимо е просто хората да се информират преди избори и лесно ще познаят кой за какво участва в политическия живот. Хората у нас вече са достатъчно опитни, след като през годините са били лъгани толкова много, те вече могат да предусетят кой е с идеи и кой с болнаво желание за власт. Единствено е необходимо хората да се информират, да са активни и тогава лесно ще познаят кой кой е в политическия живот.
Кой е първият закон в сферата на гражданския сектор, който БСП готви за новия парламент и защо?
Мога да кажа кое би било първото нещо, което бихме инициирали с Борислав Цеков, който е кандидат в 24 МИР под номер 8 в листата на „БСП лява България”, ако получим доверието на избирателите. Бихме започнали активна работа по провеждането на референдум с три въпроса – „против“ шистов газ, „за“ „Южен поток“ и срещу Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС, което ще подчини държавата на международните корпорации и ще залее нашия пазар с ГМО-та. Борбата за провеждането на такъв референдум за нас е кауза и ще се борим за неговото провеждане.
Отделно бихме инициирали серия от законодателни промени, не само във вече посочения от мен Закон за референдумите, но и в редица други сектори. Бихме работили за въвеждане на Закон за честните банкови практики по модела на въведената от Виктор Орбан подобна уредба в Унгария. Ние имаме наръч от законодателни инициативи, които са готови и разработени за внасяне в парламента, така че мога да ви уверя, че ако получим необходимата подкрепа и влезем в Народно събрание, ще сме достатъчно активни. Доказали сме, че можем да работим достатъчно видимо дори и без възможностите на парламентарната трибуна, така че влизането ни в парламента ще направи нашите инициативи още по-реализируеми.
Говорейки за хората с увреждания, знаем отлично колко много трудности срещат те в ежедневието си. Какво предвижда БСП в тази насока – като конкретни примери? Например какво предвижда, за да не става така, че човек с увреждане да не може да пресече улицата, защото бордюрът на тротоара е твърде висок, за да се качи инвалидната количка?
Смятам, че "БСП Лява България" е автентичен изразител на интересите на социални групи от граждани, които попадат в периферията на обществените процеси. Като такъв субект именно левицата носи ясната заявка за промени в сферата на хората с увреждания.
Безспорен факт е, че хората с увреждания у нас са извадени от обществения оборот и са поставени в зависимо състояние на хронична бедност. Едно бъдещо дясно управление само би задълбочило тази пропаст между хората със и хората без увреждания. Затова съм сигурен, че ако "БСП Лява България" получи необходимата подкрепа на предстоящите на 5-ти октовмри избори, ще проведе серия от промени в сегашната система. Сред промените смятам, че могат да бъдат нов Закон за хората с увреждания, който да е съобразен с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Закон за личната помощ, който да гарантира правото на хората с увреждания да управляват асистентската си услуга, ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията и много други. Единствено "БСП Лява България" може да проведе тези нужни промени, защото само левицата е обърната с лице към хората в днешната ситуация на остра политическа конфронтация. Затова призовавам всички леви и центристки настроени хора да дадат гласа си на 5-ти октомври за една политика в противовес на стягането на коланите и орязването на парите не само за хора с увреждания, но и на майки, пенсионери и ученици. Гласувайте разумно, защото заслужаваме достоен живот в справедлива държава!
Интервю на Ивайло Ачев
