В средата на месец юни, 2017 година, беше обявено сливането между две от най-големите банки в България - СИБАНК и ОББ. Всъщност KBC Group, част от групата на която е СИБАНК, придоби ОББ. Така новата банка се очертава като третата най-голяма в България по отношение на активите.
За сделката, за бъдещето на банковия пазар в България, за ситуацията във финансовия сектор в Европа Actualno.com разговаря с г-н Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК. Г-н Андронов е бил и главен директор на "Банков надзор" на БНБ в периода 2002 - 2007 година.
Г-н Андронов, на практика сливането между СИБАНК и ОББ изглежда формалност, но със сигурност предстоят още процедури. Очаквате ли трудности в тази насока и какви са предизвикателствата, ако има такива?
Нека да сме коректни, сливането не е започнало, защото белгийската KBC Груп придоби ОББ само преди месец, но банките все още са две отделни компании. Те ще се слеят, след като се извърви дългата и тежка законова процедурата за разрешение, което трябва да получим от БНБ. Това отнема месеци, т.е. сливането предстои.
Има ли в двете банки различен тип и вид звена или портфейли, при които сливането ще е по-трудно, защото всъщност присъстват засега само в едната банка и сега трябва напасване?
Нашата цел е от двете банки да направим трета, която предлага най-добрите възможности, които двете поотделно сега предлагат плюс нови неща, които размерът на новата банка ще ни позволи да предложим – например услуги, които компанията-майка (бел. ред. - KBC Груп) предлага в Белгия и на другите домашни пазари. Такава услуга например е мобилното банкиране, което KBC Груп използва в Централна и Източна Европа и което е една от най-модерните платформи във финансовия свят. Без никакво колебание може да се твърди от опита на развитите страни, че мобилното банкиране постепенно се превръща в основния канал за продажби. То измества интензивно и онлайн банкирането и това вече се наблюдава и у нас. Виждаме мобилното банкиране като канала за продажби на бъдещето и то близкото бъдеще, така че ще заложим на развитието му по най-удобния за клиента начин. Това ще е възможно още догодина, след като се осъществи юридическото и фактическото сливане.
Какви са основните предизвикателства пред новата банка, която ще е и третата по големина в България, ако гледаме притежаваните активи?
Основно предизвикателство на този етап е да слеем банките бързо, с минимални отклонения от нормалните функции на обслужване на клиенти, на вътрешните процеси, с минимални рискове. Без никакво преувеличение мога да кажа, че това е най-сложната операция, защото СИБАНК и ОББ заедно са много по-големи от които и да е други банки в България, извършили сливане в миналото – и като брой хора, и като инфраструктура, и като сложност на процесите и обем на бизнеса.
След като приключим със сливането, нашата амбиция е да започнем активен растеж. Групата работи в две основни направления – гражданите и малките и средни предприятия. Ще опитаме да въведем сравнително опростена структура от продукти и услуги, която да осигури на нашите клиенти всички основни възможности и да е еднакво достъпна и във физическите канали т.е. клоновете, и по електронен път, т.е. в мобилното и онлайн банкирането
Освен това ОББ ще е един сериозен аргумент за прилагане на банково-застрахователния модел на KBC Груп, в който залагаме основните принципи – достъпност на финансовите услуги в една точка, във всеки клон на банките да могат да се ползват и купуват и застрахователни, и други финансови продукти.
Новата стратегия на групата включва и сериозни инвестиции в иновации. Няма да е много далеч времето, в което различни форми и инструменти на чатботове и изкуствен интелект ще намират донякъде пилотно, а по-късно и основно място в работата на нашата група. Важното е, че за клиента ще има широки възможности за различни форми на общуване с банката и на практика на непрекъсната достъпност до всякакви услуги или на първо време поне до стандартните услуги.
През 2016 година беше извършен мащабен стрес тест на българския банков сектор. Как виждате ситуацията в банковия ни сектор сега, след като вече мина известно време?
Това, което разбираме от изявленията на колегите от БНБ, е, че те работят активно по всички теми, които привлякоха внимание след оценката на качеството на активите. Иначе банковият сектор е във висока кондиция и заради усилията, които положи през последните години, и благодарение на това, че икономиката върви добре. Една година по-късно мога да кажа, че банковият сектор е по-печеливш, по-капитализиран, по-отворен, по-активен, по-стабилен и въпросите, които бяха поставен през август, 2016 година, има индикации, че се решават постепенно. Надявам се това да продължи още известно време – икономиката да расте и да даде необходимата солидност на финансовия сектор в частност, за да се подготви за нови кризи, защото кризи винаги ще има. Нека използваме това слънчево време, за да се въоръжим за дъждовете, които рано или късно ще дойдат пак.
Характерна особеност за банковия сектор са рекордно ниските лихви по депозитите. Смятате ли, че тази тенденция ще се задържи за по-дълъг период от време или можем да наблюдаваме в срок от година-две-три постепенно покачване на лихвените проценти?
За да сме коректни, трябва да кажем, че спадът на лихвите почти спря, защото те стигнаха нула. Общо взето лихвените проценти по привлечените средства на всички банки са близо до 0,3% средно, което подсказва, че дори и спадът да продължи, ще е съвсем незначителен. Не вярвам банките да наложат отрицателни лихви, каквото се случва със свободните банкови средства, които държим в БНБ или на други места. Във всеки случай за клиентите на банките доходността е минимална, а с разходите за поддръжка на сметките със сигурност общо взето е или нулева, или в редки случаи дори отрицателна. В същото време обаче корекцията на лихвените проценти по кредитите продължава надолу, но и там достигаме нива, които минават отвъд разумното и предполагам, че скоро ще настъпи стабилизиране.
В кой момент ще започне обрат – и при депозитите, и при кредитите, е много трудно да се каже. Наблюдаваме развитието на икономиката на ЕС, индексите на инфлация в еврозоната, които са най-важният измерител на нагласите на ЕЦБ. Никога повече от сега през последните 7-8 години не е имало предпоставки ЕЦБ да мисли за обрат в политиката си и вдигане на лихвите. Едно обаче трябва да е ясно – за разлика от Федералния резерв, ЕЦБ взема много трудно решения т.е. тя няма да избърза със сигурност и не вярвам до края на годината да реагира с корекция на основната лихва нагоре. Причината е, че признаците за корекция не са проявени достатъчно дълго време, а ЕЦБ иска наистина устойчивост на индикаторите, преди да пипа лихвите. Трябва да има дълго време инфлация в еврозоната, и то не на храни и горива, а основна инфлация над 1,5% поне, икономическият растеж също да е устойчив, преди ЕЦБ да каже, че може спокойно да се увеличат лихвените проценти. Големият страх на ЕЦБ е да прибърза с вдигането на лихвите, а след това да се окаже, че икономиката още е крехка, а растежът е нестабилен и неустойчив.
Извън лихвите по депозитите и кредитите, кои са другите тенденции за развитието на банковия сектор в България, които бихте откроили – да кажем до 2020 година?
Няма да се спра на тенденции, които са специфични само за българския банков сектор, а на универсални тенденции, които няма да ни подминат и които настъпват в по-развитите страни. Едната е дигитализацията, вече я споменах. Броят на клиентите, които ще стъпват все по-малко в клоновете на банките и вместо това ще разчитат на дистанционно общуване, ще става все по-голям и то доста бързо. Освен това ще навлизат всички форми на високи технологии в банковия свят. Друга голяма тенденция е, че вероятно до 2020 година ще можем да говорим за възходящ, видимо осезаем лихвен цикъл, т.е. лихвените проценти вече ще са тръгнали нагоре. Следващото нещо, което със сигурност можем да очакваме, е натискът върху банковия сектор по линия на регулирането да не спира. След кризата, с всеки изминал цикъл на регулации натискът става все по-тежък. Последният процес, който ще се откроява като тенденция, е консолидацията в банковия сектор.
Съвсем наскоро бившият президент на Бундесбанк Аксел Вебер коментира, че е възможна тенденция на строги регулации в някои държави, но не и в други, а това е опасно що се отнася до контрола върху банките и съответно реакцията на пазарите в глобален мащаб. Мислите ли, че има такава опасност – да се стигне до по-леки регулации в глобален мащаб и това да доведе след себе си нова световна финансова криза?
Това е същото като да въведеш максимална скорост от 20 км/ч в населено място и да очакваш, че масово ще се спазва. Когато пренатегнеш регулациите, а точно такова е поведението на политическата класа глобално, стигаш до крайности, в които виждаш, че регулациите почват да стават абсурдни и да не работят. Нещо повече – в момента регулациите в Европа са шизофренна проява на двойнствени взаимоизключващи се, антагонистични желания. От една страна за да върви нагоре европейската икономика се нуждае от активно банково финансиране и затова вече години наред се поддържат опасни ниски лихвени проценти. От друга страна, моторът за този растеж т.е. банките продължават да бъдат товарени с нови и нови тежки ограничения и капиталови изисквания. На практика банките да не могат да кредитират и да посредничат на бизнеса така, както той има нужда защото регулациите ги задушават.
Тази икономическа и политическа дилема стоеше и стои на дневен ред и отвъд Атлантика. Виждаме, че една от основните позиции на Доналд Тръмп от предизборния му период беше за дерегулиране на банковия сектор, защото след очевидно много внимателна преценка и американците са стигнали до същия извод – американските банки не работят, както биха могли, за да качат икономическия растеж в САЩ над 3%, както им се иска на американците. Виждаме също така, че свръхтежките регулации водят до крайни изкривявания при прилагането им. Пример за това са италианските банки, на които им се наложи първи да опитат "гениалното решение" да се редуцират депозити като мярка за намаление на загубите при преструктуриране – т.нар. кипърско правило. Това правило на книга може и да звучи добре, но ако трябва да се приложи в Германия или Холандия, ще видим колко много от тези норми изведнъж ще се окажат трудно приемливи дори за тези, които ги създадоха. Дори и с 1% да редуцираш депозитите на хората, първата тяхна естествена реакция е да се наредят да си изтеглят парите, за да изпреварят ново хрумване за намаление. А когато се наредят клиентите на опашки по улиците, е започнало едно домино, което не може да се спре. Кипърското правило може да се прилага срещу руски олигарси, но не може да мине ей такапри обикновените граждани на Европа. Това беше прекалено смело и се чудя още колко време ще се заблуждава Европа, че това ще работи. Слава Богу, че не сме ние, които първи трябваше да го тестват, защото за България компромис нямаше да бъде направен.
От години темата за влизане на България в еврозоната непрекъснато е актуална. Какво е Вашето мнение – какво ще ни донесе влизане в еврозоната и готови ли сме да влезем поне в ERM II?
Темата е много дълга. Във всеки случай като влизаш на ново място, трябва да си сигурен, че тоти дава по-солидна основа, че си по-сигурен, че си по-защитен и че имаш по-добри перспективи. Еврозоната трябва убедително да докаже своята стабилност. Тя мина през сериозни колебания и неустойчивост, сега се радваме отново на стабилен период на европейската валута. В хубавите времена еврозоната изглежда привлекателна, но неотдавна не беше точно така и хиляди хронометри брояха колко живот ѝ остава.
Аз лично съм привърженик на влизането в еврозоната, след като претегля всички плюсове и минуси – и като една дисциплинираща мярка, защото нас ще ни пуснат там само ако сме по-католици и от папата. Не ни е излишна малко допълнителна външна строгост и влизането в еврозоната елиминира окончателно два въпроса – неспирните дискусии за нашата монетарна автономност, които нямат сериозна основа, но внасят колебания у хората и, разбира се, банковият надзор. Докато той се осъществява от София, винаги ще страда от един проблем – огромният натиск върху него заради лицензионната му дискреция.. В еврозоната правото и отговорността да даваш и отнемаш лицензи ще се прехвърли във Франкфурт. Така банковият надзор трудно ще бъде атакуван от който и да било. С други думи, влизането в еврозоната е добро решение, при условие, че европейската парична система не зависи от поредните политически избори, които някъде ще се случат и ще доведат до решение за излизане на една или друга страна. Помните например предизборната платформа на Марин Льо Пен за излизане от еврозоната – ето от такива еднократни събития цялата система на еврозоната е на сериозно изпитание. Ако сме вече вътре в еврозоната, няма да имаме абсолютно никакво колебание, че всяко едно нейно сътресение си става и наше. Всяка обаче полза от фондовете на европейската парична система пък е наше предимство. Плюсове и минуси има всяко решение – избираме това, което е малко по-добро за нас.
Интервю на Ивайло Ачев
