Ето темите в седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова”: За четвърта поредна седмица се занимаваме със скандалите в българската прокуратура. Ще бъдат ли отстранени главният прокурор Иван Гешев, заместникът му и шеф на следствието Борислав Сарафов и неговият заместник Ясен Тодоров? Ще има ли най-после правосъдна реформа? Разговаряме със съдия Калин Калпакчиев от Съюза на съдиите в България.
Правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с ротационни премиери акад. Николай Денков и Мария Габриел – мисията възможна, мисията рискова? Коментираме с политолога от „Тренд“ Димитър Ганев.
На книжния пазар от седмица е изследването „Роденият в Прилеп. Мисията на Крапчев и неговата „Зора““. За книгата разговаряме с нейната авторка журналистката Евелина Гечева, която доскоро беше и част от екипа на Actualno.com.
Ще бъдат ли отстранени главният прокурор Иван Гешев, заместникът ми у шеф на следствието Борислав Сарафов и нековият заместник Ясен Тодоров?
Ще се съберат ли 17 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), който да гласуват за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев?
Времената очевидно се менят и в момента ситуацията е различна. Всичко е възможно,тъй като казахме, че конюнктурата е променена, политическата обстановка е променена. Това каза съдия Калин Калпакчиев в“Отговорите“. "Очевидно ВСС, който като структура също е част от проблема, позволява много силно политическо влияние. Неговото поведение, реакцията на колективния орган до голяма степен зависи от промяната в обществено-политическата обстановка. Така че това е напълно възможно.
ОЩЕ: ВСС реши: Искането за освобождаване на Гешев е допустимо
Важното е тази процедура, която се развива в момента, да протече по правилата, да не се създаде впечатление, че се извършва някакъв вид отмъщение, политическа разправа, вендета. Не, не трябва, тъй като свидетели сме от нашата и от историята на други държави, че всяко едно такова противозаконно действие не води до оздравяване на процесите“.
ВСС е с изтекъл мандат. Може ли Конституционният съд да бъде сезиран, например от Гешев, дали е в правомощията на съвета да взима такива решения? Може ли освобождаването на Гешев да се проточи с месеци?
"Да, така е, има опасност, ако хипотетично КС бъде запитан и образува конституционно дело за тълкуване на този текст от Конституцията, да се проточи във времето, тъй като самият съд не е обвързан с определени срокове за произнасянето си. Но и практиката на КС е показала през годините, че при случаи, които са от обществена значимост, конституционните съдии са чувствителни и най-малкото се произнасят в разумни срокове. Освен това има и друг въпрос, а именно, че решението на ВСС по никакъв начин не е пряко обвързано с решението на КС. Те не са длъжни да спрат произнасянето си до произнасянето на КС. Няма пречка и указът на президента (за освобождаване на Гешев, бел. ред.) да бъде издаден. Освобождаването на другите двама (Борислав Сарафов и Ясен Тодоров, бел.ред.) е по по-облекчена процедура, тъй като те нямат този особен конституционен статут на главния прокурор, така че доколкото знам има внесено предложение за освобождаване и на единия, и на другия. Така или иначе има вече задействани процедури в Прокурорската колегия на ВСС. Само тя е органът по назначаване и освобождаване в случая на заместника на главния прокурор и шеф на националното следствие и неговия заместник." Още – във видеоматериала.
Правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с ротационни премиери акад. Николай Денков и Мария Габриел – мисията възможна, мисията рискова?
Ако отидем сега на избори, ще ядем и торбите сол, и тоягите. Докато не се натисне копчето за гласуване на правителство, е трудно да се дават прогнози. Това каза политологът от „Тренд“ Димитър Ганев в “Отговорите”.
„Аз до момента, в който не се натисне копчето, когато се гласува правителството, няма да правя прогнози дали е сигурно, или не е сигурно. На подобна динамика, в която живеем в момента, поне аз не съм бил свидетел. Следя политическия процес вече може би двайсетина години много изкъсо. Разбира се тази динамика сигурно е силно ускорена заради предстоящото гласуване за редовен кабинет. Всеки общо взето сега търгува, натиска отсрещния, опитва се да постигне някакви цели. И според мен в този контекст трябва да четем и искането на ГЕРБ за допълнителни министри, и искането на „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ) за гласуване на конкретните текстове в Закона за съдебната власт. Но ако трябва да се отделим от тази конюнктура, да го кажем така, на мен ми се струва, изхождайки само от политическата логика и от публични източници, които имаме, на мен ми се струва, че по-скоро се отива към редовен кабинет и то на базата на това, че вече щета за ПП-ДБ от това, че са готови на сътрудничество с ГЕРБ има.
ОЩЕ: Денков се колебае да участва ли в кабинета, причината - съдебната реформа (ВИДЕО)
В този смисъл, както има една поговорка, ако се отиде сега на избори, ще ядем и торбите сол, и тоягите. Затова ми се струва, че и ПП, а и ГЕРБ в това число предпочитат да се направи този кабинет, да, разбира се, с компромис, защото отиването на избори няма как да доведе до по-добър резултат за ПП-ДБ. Защото представете си тезата когато отидеш в кампания и се срещнеш с избирателя. Тезата на ПП-ДБ. Те какво казват? Досега казваха: „Ние се борим с модела „ГЕРБ“, ние искаме да променим България, да не се развива така, както се развиваше последните 12 години“. И въпросът е сега като излезеш, какво казваш? Очевидно не можеш да кажеш това, защото общо взето ти си се съгласил вече да сътрудничиш с ГЕРБ. В този смисъл те нямат теза, върху която да стъпят и това е много трудна и тежка ситуация. Да не говорим, че има със сигурност група от симпатизантите на ПП-ДБ, които вече са оттеглили доверието си на база на заявките за сътрудничество с ГЕРБ. Така че за тях със сигурност не е добър вариант отиването на избори. Защото няма никакво съмнение – ако вторият мандат бъде провален, аз лично не вярвам в реализацията на третия, защото вече в първия и във втория се пробваха всички възможни комбинации. В първия – ГЕРБ-ДПС-БСП, който не стана заради несъгласието на Корнелия Нинова. И сега – ПП-ДБ и ГЕРБ – СДС.“
Доколко крехко може да е съгласието между потенциалните партньори, ще научите от видеоматериала.
За книгата „Роденият в Прилеп. Мисията на Крапчев и неговата „Зора““
От седмица на пазара е книгата „Роденият в Прилеп. Мисията на Крапчев и неговата „Зора““. Тя представлява задълбочено изследване на живота и делото на големия български журналист и общественик. В предаването "Отговорите" разговаряме с автора на книгата - журналистката Евелина Гечева:
“Данаил Крапчев е един от хората, които са незаслужено забранявани и заключвани. Автор, който е бил несправедливо обвиняван във фашизъм, в националсоциализъм. Един творец, един издател, достоен българин, който е първо убит като куче на улицата, а след това съден от народния съд. Само това е достатъчно, за да провокира интереса на човек, който се вълнува от история, като мен и специално от история на българската журналистика, защото в нея има много неизследвани неща. Вестник „Зора“ е интересен преди всичко със своя сериозен подход към новините. Той е наричан „българският Таймс“ от негови съвременници и е имал кореспонденти във всички европейски столици. Той е пренебрегвал жълтата тема, която е крепяла всички останали вестници с цел да си продават продукцията, да печелят читатели и тираж. „Зора“ залага на сериозния подход, на сериозните, аналитични текстове. Там са писали много учени от ранга на Милетич, Михаил Арнаудов и много други. Там са писали много литератори, които впоследствие определяме като класици в българската литература, като Йордан Йовков, Дора Габе, Чудомир е проходил там. „Зора“ е бил притегателен център за интелектуалния елит, въпреки че е имало и много неща, направени специално за вдигане на тиража. Като например литературни подлистници. Това е било изключително модерно. Българският читател е започнал да чете Стриндберг например, точно от тези литературни подлистници в „Зора“. Когато е внесен Закона за отнемане на имуществото на евреите и за преследване на еврейската общност в България, в.“Зора“ е заел категорична позиция против. И даже авторът на този закон, това съществува в архивите, е изпратил гневно писмо до Крапчев, че Крапчев не поддържа тази линия. Крапчев не е бил антисемит, нито ксенофоб, нито някакъв човек, залагащ на силовите методи в политиката. Той е бил убеден демократ, привърженик на парламентарната демокрация, човек, който е писал статии за разделението на властите и човек който е писал много днес звучащи като теоретични статии за, примерно това, че комунизмът и националсоциализмът са двете страни на една монета.“
Още за каузата на Данаил Крапчев – единението между България и Македония, ще научите от видеоматериала.
