Темите в седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“: Защо мина хартиената бюлетина; България и Румъния извън Шенгенското пространство; Какво е правил Волоколамският митрополит Антоний в България. Разговаряме с пиар експерта и писател Радослав Бимбалов, с политолога Владимир Шопов и с журналиста и зам.председател на партия „Републиканци за България“ Горан Благоев.
Защо мина хартиената бюлетина
Опасявам се, че президентът Румен Радев няма да наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Това каза пиар експертът и писател Радослав Бимбалов в предаването „Отговорите със Спасиана Кирилова“. Ето какво още каза той:
“Опасявам се, че отдавна е направена тази сделка. Тези промени бяха въведени истерично и те не целят парламентарните избори. Целта на тези промени е да си подсигурят изборите за местния вот. Това е голямата хапка тази година, всичко друго е малка игра за играчите от рода на ГЕРБ и ДПС. Но нека да кажем нещо важно на зрителите. Има как да се борим, защото големите градове са много важни за тази клика. Ако на местния вот големите градове не бъдат спечелени от тази клика, това ще е началото на техния край. Така че ние трябва да се борим основно на местния вот за големите областни градове, където трябва да не бъде лесно те да подсигуряват кметове и общини.
Смятам, че да търсим вината другаде за недопускането ни в Шенгенското пространство, е най-слабата ни позиция. И не е сериозно това, което чувам, да се търсят ответни мерки срещу Нидерландия, едва ли не да се прави бойкот на нидерландски стоки... Нелепо е. Какво ще направим като ответни мерки? Ще им удвоим цената за чадър, която плащат по черноморието ли?
По-добре да погледнем защо се случва наистина. Според мен се случва, защото това е ясен отговор на всичко, което в последното десетилетие не се случва в България. А именно не се случва съдебна реформа, не се задействат всички необходими нормативни уредби, за да имаме сигурност на нашите граници. Това, че изградихме една абсолютно декоративна ограда не може да бъде сериозна мярка да пазим Европа от емигрантски натиск.
Другото, което не се случва изключително сериозно, е това ние абсолютно ясно и категорично да заявим къде сме. Къде се намираме в момента геополитически. Дали сме част от Европа, дали сме сериозно застанали в подкрепа за Украйна и срещу терористичната държава – Руската федерация, или стоим разкрачени в някакъв неутралитет. Смятам, че в последните месеци се натрупа изключително много български срам.“
Още – във видеоматериала.
Защо сме извън Шенген
Очаквано две страни – Нидерландия и Австрия, блокираха присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Нидерландия – заради корупцията у нас, Австрия – заради мигрантския натиск по границата. Организирани интереси нямат полза от влизането ни в Шенген и еврозоната. Това каза в предаването „Отговорите със Спасиана Кирилова“ политологът Владимир Шопов:
„Аз мисля, че през последните няколко години постепенно на всички стана ясно, че в България продължават да съществуват доста добре организирани интереси, които нямат полза и които нямат желание страните да попаднат в тези ядра.
Шенгенското законодателство не представлява цялостна завършена система за управление и контрол на границите. Тя засяга определени аспекти. Всъщност външната граница е пресечна точка на няколко политики – бежанци, сигурност, миграция, борба с наркотрафик, борба с организирана престъпност, съдебна система, активно успешно разследване и т.н. Всички тези политики са струпани на външната граница. Когато не влизате в определена интеграционна зона, тя с времето постоянно се развива и колкото по-дълго стоите, толкова по-трудно става влизането в нея дори само по тази логика.
Между другото, извън политическата реторика, през последните няколко месеца се случиха доста интересни неща. Едно от тях, на което бих обърнал внимание е интервю на шефа на българската централна банка, в което той за първи път си позволи доста открито да говори за откровена опозиция, дори в определени моменти саботаж на усилията на страната да влезе в еврозоната. Това остана без последствия, но в България, пак казвам, има доста ясно очертани среди и интереси и във финансовата, и в банковата, и въобще в цялата стопанска инфраструктура, които съвсем не изгарят от желание страната да попадне там. Защото нека с конкретен пример да илюстрирам: Когато ние станем пълноправни членове на всички елементи от монетарния съюз и това, което наричаме еврозоната, всъщност се трансформира цялата система за наблюдение и контрол. Банките, определени за контрол, се наблюдават от екипи в реално време, в централата във Франкфурт, от която те могат да проследяват всяка конкретна транзакция. Те имат право да отказват и назначения, които банките правят в техните управителни съвети.“
Какво ни е нужно, за да влезем в Шенген и еврозоната, ще научите от видеоматериала.
Какво е правил руският митрополит Антоний в България
Волоколамският митрополит Антоний не може да дойде в България само по покана на руското подворие. Това каза в предаването „Отговорите“, журналистът и политик, заместник-председател на партия „Републиканци за България“ Горан Благоев.
„Има едни стари църковни правила, че епископ, а Антоний е такъв, на една друга поместна църква не може да дойде и да свещенодейства в диоцеза на епископ на друга поместна църква, какъвто се явява българският патриарх. Защото това е в диоцеза на Софийска епархия. Да не говорим, че той (Неофит, бел. ред.), освен софийски епископ е и български патриарх. Моето тълкуване категорично е, че Светият синод не може да не е знаел за тази визита. Няма как те да разберат в един момент от медийни публикации ден преди да кацне Антоний, или в същия ден, в който Антоний кацне, да каже „Ку-ку, добър ден, аз съм тук, елате утре да служите с мен в Руската църква“. Това е нонсенс абсолютен. Освен всичко останало Светият синод би следвало, позовавайки се на досегашната практика, да уведоми външно министерство, дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Такъв висок ранг предполага и среща с президента в някаква степен. И аз много се съмнявам, че, тъй като аз черпя информация единствено и само от сайта на външноцърковния отдел на Московската патриаршия, мисля, че много от срещите се спестяват. А няма логика митрополит Антоний да служи заупокойна молитва в църквата на Шипка и да не се срещне със Старозагорския митрополит Киприян, под чиито диоцез е църквата на Шипка. Пътьом или на връщане може да е минал през Пловдив. И това също може да се спести. Между другото, Гавриил каза нещо много съществено, а то си го пише и на синодалния сайт – службата в Руската църква е с благословията на патриарх Неофит. И тук само искам да кажа, да не говорят „Да, България “ от парламентарната трибуна, че синода ни е изненадан, че едва ли не руснаците влизат с ботуши в суверенната българска църковна територия, което не е вярно. Руснаците винаги са влизали в тази територия като добре дошли. Църквата е знаела. И ние, „Републиканци“, като партия призоваваме Българската православна църква занапред да се въздържа от тези толкова тесни контакти с Руската патриаршия, защото те много почнаха да бият на очи. Т.е българската църква, за пореден път, воглаве със Симеон Сакскобургготски, който знаем колко е близък със Светия синод, абсолютно се доказаха като проводници на руско влияние в България. Защото нека да си припомним изказванията на Симеон Сакскобургготски след началото на руската агресия (в Украйна, бел. ред.). Те са абсолютно половинчати и некатегорични в защита на Украйна. Ако някой си е мислил, че Симеон Сакскобургготски е човек, който прокарва западно влияние, мисля, че днес вече няма такива илюзии.“
Каква всъщност е била целта на визитата на митрополит Антоний, ще узнаете от видеоматериала.
