Oрлин Павлов е вече 15 години на музикалната сцена у нас. Той притежава един от най-красивите гласове в съвременната българска музика, а в последните години го виждаме все по-често да се включва успешно във филмови продукции. Медиите често му слагат етикета "секссимвол", но той не се смята за такъв. И тук може би е мястото да го опровергая, тъй като след последното му участие си казах, че скоро не съм виждала толкова много жени на едно място!
Аctualno.com имаше удоволствието да разговаря с Орлин за новата му песен "Funny side of me", която е част от саундтрака към филма "Нокаут или всичко, което тя написа", където той играе една от главните роли. Какво да очакваме от филма, който ще бъде в кината от януари, защо не му допада определението "секссимвол", как се е променил през годините, свободно ли е сърцето му и други любопитни неща, които ни сподели Орлин, вижте сами в долните редове.
Докато се подготвях за това интервю осъзнавах, че всъщност ти си вече 15 години в полезрението на медиите. Какво не разбрахме през всички тези години за Орлин Павлов?
Всякакви неща са се изписали за мен. И истински и тотално измислени. Нали знаеш – всеки човек, който е чул или видял нещо, си вади собствено мнение и започва да изкривява нещата през собствената си призма. Понякога хората имат грешна представа за някой. Най-често задаваният въпрос към мен е "Как се чувстваш като сексимвол?". Ами никак, не съм такъв. Аз съм доста нормален и земен човек.
Това те кара да се чувстваш подценяван?
Не, но ми звучи лековато. Повече ми харесва да чета коментари за музиката и актьорската ми игра, отколкото за нещо, което са ми сложили като етикет.
Какъв тогава трябва да е сексимволът?
Не знам какъв трябва да бъде. Зависи според кого – сексимволът за едни момичета на 20 е един, за едни жени, които са на 35, е друг, а за една жена на 45 или 50 – съвсем различен.
Известността неминуемо променя хората. Какво се промени в теб, ако се върнеш назад?
Може би това, че започнах да търся все повече усамотение и да се стремя към душевно спокойствие. Когато съм сам или с любим човек, това ме центрира. Другите емоции – от сцената, концертите, камерите те разтърсват и те карат да се раздадеш на макс до пълно изпразване и после, за да се събереш обратно, имаш нужда да останеш насаме със себе си.
В едно свое интервю преди време казваш, че когато си известен хората променят отношението си към теб, стават изкуствени. Все още ли си на това мнение?
Понякога да, друг път са много мили и готини. Например – редиш се на една опашка, където и да си, виждаш как на клиента преди ден някой му е изсъскал нещо и питайки ги "може ли...", очакваш същото. Но виждаш една голяма усмивка и чуваш "да, разбира се, че може". Защо с този, който е известен, трябва да си по-любезен, какво толкова?
Има и други случаи – продавачът е любезен с клиента, застава някой известен след него и изведнъж си казва на ум "виж го пък тоя, какво като си известен, какво като си този, аз ще се държа лошо с теб, няма да те обслужвам добре". Фалшът е навсякъде. Преструвките са се превърнали в норма.
Направи ли някакъв компромис със себе си през всички тези години, с музиката, която правиш?
Не съм правил генерален компромис. Огромни, тежки неща не се е налагало да преглъщам. Правил съм грешки, но не и компромиси. Не съм бил доволен от някои неща, но така или иначе са били някакъв експеримент. Моят жанр е поп музиката. Участвал съм в джаз проекти. Впускал съм се и в мейнстрийма. Въпросът е как стоиш вътре и дали си обоснован. И да не пееш за глупости. Не трябва да имаш тъпанарски текстове, защото децата ги попиват като гъби. Поне трябва да има някакъв смисъл. Поне за мен е така.
В тази връзка - много родители скочиха срещу празнуването на Хелоуин. Какво мислиш?
Трябва да гледаме по-леко на живота. Това е просто празник, било дори и от чужда култура - защо да не ни позабавлява поне малко? Хората напоследък ходят толкова сериозни, кисели и намръщени! И за какво, отпусни се малко, усмихни се. Сега си на 20 и до 25 все кисела ли ще ходиш по улиците? Усмихни се малко, бе момиче! Тези години минават, така само гониш хубавите неща от теб.
С мъжете е същото – ходи се като на война по улиците. Едни начумерени... Всички искат да са като Кубрат Пулев или Джошуа на боксов мач. Чакай малко, Кубрат Пулев си е Кубрат, той е професионалист. Всички ли станаха каратисти, ММА бойци, боксьори. Не мога да разбера какво стана...
В последните години паралелно движиш музикалната си кариера и снимките във филмови продукции. Има ли някой, от когото черпиш вдъхновение за ролите си?
Все повече работя по образоването си като актьор. Отдавна исках да снимам и сега отново имам тази възможност – снимахме един сериал за bTV, както и новият филм на Ники Илиев - "Нокаут". Много съм щастлив, когато има кастинг, който печеля и взимам ролята, нищо, че ми се случва рядко. Нямам търпение да видя какво сме направили.
А би ли се качил на театралната сцена?
Всъщност съм бил много отдавна. За да се кача сега на театрална сцена ще ми трябва много сериозна подготовка.
Казват, че сцената е лабораторията, която произвежда актьора...
За някои е сцената, за други е животът. Специфично е. Както е специфично да си на големия екран и театралната сцена. И много различно. Но еднакво вълнуващо. Аз примерно не мога да се кача на театрална сцена, защото не съм бил отдавна и ще имам нужда от много репетиции. За киното натрупах доста опит и ми е много по-лесно. В киното имаш дубъл. В театъра е един път.
А иска ли ти се?
Понякога ми се е искало, дори да участвам и в мюзикъл, но това изисква много време и подготовка.
Има ли някоя роля, която мечтаеш да изиграеш?
Има много състояния, които мечтая да изиграя в ролите си. За дадена роля не, но за много състояния, които могат да минат през мен и да вдъхновят някого – да.
На 5 януари предстои премиерата на филма "Нокаут или всичко, което тя написа", в който имаш една от главните роли. Най-новата ти песен "Funny side of me" е част от саундтрака...
Песента е нещо, което ми беше хрумнало пред няколко месеца. Споделих го като канто и пеене с Борислав Бояджиев – Борче, който направи част от аранжимента. След това го завършиха с Боян Ангелов. Имахме нужда от текст и така Владимир Михайлов – Владо от "Сленг" - прекрасен певец, актьор и композитор, направи текста на английски, защото по-голямата част от филма е на английски. Песента си пасна много добре във филма, който изобилства от музика. Заснехме една част от клипа в София, оператор е Борис Славков, а режисьор Ники Илиев. Във видеото ползвахме и доста кадри от филма. Надявам се лентата да се хареса на хората. В "Нокаут" участват страхотни актьори като Саня Борисова-Илиева, Башар Рахал, Диана Любенова, Георги Стайков, Сашо Кадиев, за малко се появява и Антон Хекимян.
Във филма е трябвало е да научиш езика на глухонемите – трудно ли ти беше?
Научих определени фрази, защото целият е много трудно да се усвои. Това стана благодарение на Росица Караджова, която ми помогна много за нещата, които трябваше да казвам на езика на глухите. Всъщност трябва да казваме езика на глухите, защото те не са неми, а просто не чуват.
Как се подготви физически за ролята си, знам, че във филма има бойни сцени?
Блъскахме здраво. Аз по принцип ходя на бокс от време на време в Боксов клуб "Академик" при Мевата, при Вальо, при Бойко Карабойков. Но отделно тук трябваше да има кикбокс, ММА. Ники Илиев е запален фен на кикбокса, ходи от 10 години поне. И така се озовах в Спортен клуб "Славия" при Тихомир Винчев, който е хореограф на бойните сцени във филма и Емил Младенов, който ми беше кондиционен треньор. Буквално ми стопиха лагерите. Тренирахме около 5-6 месеца, но накрая вече беше много тежко, защото самите бойни сцени бяха по 12 часа на ден. Гари снима два такива дни, не знам как издържа, наистина. Но беше готино, интересно. Снимките станаха страхотни, много се гордея, че нямам дубльор. Не че са кой знае колко сложни, но за човек, който не се е занимавал професионално с бойни изкуства, а е танцувал балет, е много сложно. Може би всъщност и това ми помогна, заниманията ми с танци, с физически театър, контемпорари и балет като по-малък. Въобще – театралното ми образование не е било хич напразно, защото беше синтетично. Там се учихме да пеем, да танцуваме, да сме актьори. Много работа ми върши и сега оценявам какво съм научил.
Как се работи със световна звезда като Гари Дърден?
Готин е много. Той е много земен, пич. Още в самото начало ми каза: "Ейй, Боби, What's up?". Така се казва, моят персонаж, направо ме почна с шегите от първата ни среща. Той е половин ирландец и половин американец. Чернокож е, със сини очи и жестока физика – много интересна комбинация. На петдесет и няколко години е, но изобщо не му личат. Изглежда на 38-39 години. Жесток е! А как пее, ако знаеш... Във филма има много музика, той е супер талантлив, има концерти из Европа. Във филма има две, три парчета, които са убийствени. Само с китара, глас и малко банда.
Снимали сте в циганската махала в Банско, също в София и Ню Йорк. Сигурно е имало интересни случки...
Да, имаме жестоки спомени. В Банско циганите бяха много готини, много ни помагаха, всички бяха ентусиазирани. Интересното е, че повечето познаха Гари и му казваха: "Гарии, айде да ме караш в Холивуд, бе Гарии..." Толкова бяха колоритни и мили. Ще видите, не мога да издавам много какво става вътре, но е много интересно.
Разбрах, че сте се отървали от солидна глоба в САЩ?
Бяхме в един парк, обаче трябваше да вкараме една кола вътре. Първо нямаше полицаи, но после ни видяха, казаха да излезем с колата. Махнахме я, започнахме пак да влизаме, но не го направихме, защото глобите са доста солени. Първият път ни разкараха. Ники ми вика: "Айде пак, айде пак". Казах му, че ако пак влезем в този парк ще ни съсипят, ще ни вземат и камерата и сме довиждане.
Предстои да те видим и в нов български сериал. Кога започва излъчването на "Скъпи наследници"?
Януари стартира по bTV. Една много голяма продукция, такава не е правена в България за сериал. Сериозна, с много екстериор с много уникални кадри. Българско село, което е построено над Бояна, специално за сериала. Много известни актьори, много голям каст, много актьорски линии. Супер продукция. Направо не съм вярвал, че мога да участвам в толкова мащабен филмов проект. И съм щастлив, много. Снимаме вече година и два, три месеца.
Няма да те питам за жени...
Питай... Нямам гадже. Ще я намеря, когато се появи! Поне вече съм по-наясно какво искам!
Интервю на Милена Славкова
