След като само за две седмици министърът на културата Петър Стоянович издаде заповед за връщането на Класическата гимназия в ремонтираната й сграда, вчера, 24 февруари, в интервю за Дарик радио той обясни, че няма аргументи за връщането на учебния процес на ул. Баба № 16. За патовата ситуация в стил „иди ми – дойди ми” потърсихме мнението на Орлин Йорданов от 9 випуск на гимназията, учител по философия в същото училище и синдикален председател.
Министър Стоянович казва, че е "важно е кое от двете решения (бел. ред. - относно това къде да се помещава НГДЕК) ще гарантира здравето на децата, устойчив учебен процес и ще спази логиката и закона - който проект отговори на тези условия, зад него ще застана." Съществува ли такъв проект, според вас?
Смятам за издевателство освен всичко, което преживяха децата и родителите на НГДЕК, на всичкото отгоре да се очаква и те да предложат решение на проблема, но – нещо необичайно и неочаквано за българското общество те имат решение и на този въпрос. Първо, ако Министерството, както е длъжно, според приемно-предавателния протокол, ремонтира и приведе сградата в пълно съответствие на изискванията на чл. 169 на ЗУТ, ние сме съгласни трайното седалище на НГДЕК да бъде в 13 ОУ. Но дотогава учениците трябва незабавно да бъдат изведени от опасната сграда на 13 ОУ. Това решава острия проблем с двата „лагера“, защото единият лагер получава в перспектива „Центъра“, а другия - незабавно „сигурността“. Още повече, че ремонт в 13 ОУ може да има, само ако там няма учебен процес, а учебен процес може да има само ако не сме в 13-то. Второ, министерството трябва да отчете 2,2 млн. лв. по европейски проект и този проблем е решим само ако НГДЕК ползва по някакъв начин ремонта на сградата на ул. "Баба" или част от нея. Разбира се, че ни е известно, че по европейски програми не може да има ново строителство - идеята беше едно ново ръководство да търси неевропейски средства. Всъщност с решението, което предлагам, дори тази пречка отпада и това може да стане ако сградата или част от нея (ниското тяло) ни бъде предоставена за общежитие. Така такова няма да бъде нужно тепърва да бъде изграждано; ще бъдат привлечени веднага децата на цяла България, а не само на столицата, с което ще бъде решен както проблемът на министерство с отчитането на средствата по европейския проект, така и основният проблем със занижения прием.
Разбира се, всички тези добри неща за НГДЕК могат да се случат само след незабавното уволнение на и.д.д. Папазова и логичната след това стъпка - обява за конкурс и това е наша много категорична позиция. Да отстъпим от нея означава да бутнем децата си в пропастта на нечуван административен и психически тормоз.
Как ще коментирате доводите на министъра за това, че няма основание да върне Класическата гимназия в кв. "Модерно предградие"?
Да, министърът изброява три констатации, на базата на които той обяви, че няма основание да върне НГДЕК в ремонтираната сграда на ул. „Баба“ № 16. Първата е, че европейската перспектива през гимназията е пъпно свързана със Софийския университет. При цялото ми уважение към Алма матер ще кажа, че в сферата на образованието има един безспорен лакмус и това са учениците. През последните пет години зрелостниците на НГДЕК избират да завършат висшето си образование в западно-европейски университети. Държавата следва принципа, „където ученикът - там и парите“ и НГДЕК е длъжна да следва същия принцип. Вярваме, че Софийският университет има достатъчен авторитет и образователен потенциал да издържи на конкуренцията, както на частните университети в страната, така и на тази нова европейска конкуренция, без училищата със специален статут (НГДЕК и НПМГ) да бъдат превръщани в „донори“ за все по-непривлекателни специалности.
Втората констатация касае небезизвестния азбест. По този въпрос ще кажа, че намирам за недопустимо един министър да се поддава на шантаж, да позволява и съдейства общественото внимание да бъде пренасочено от факта, че сградата на 13 ОУ е безспорно опасна според Техническия паспорт, който вече е факт от 3 декември 2012 година, към истерията, че сградата на ул. „Баба“ № 16 има азбест, което е просто една хипотеза. И всичко това министърът позволява на основание на това, че е намерен лизардит – минерал, който според Наредба №9 от 2006 г. на МЗ не присъства изобщо като азбестов минерал и който се използва за облицовка за ядрени реактори с цел йонна защита.
Третата констатация е одитът от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Бяхме удивени, че в третата си заповед, само в рамките на 14 дни, министър Стоянович добави към предишните две съмнителни причини, които забавят връщането на НГДЕК на ул. „Баба“ – „битови неблагополучия, констатирани от РЗИ“ и „наличие на азбест“ – проверка на цялостния проект за ремонт на НГДЕК. Дайте ни ниската част за общежитие, останалото е от нас! Така и проектът е изпълнен, и училището печели! И вълкът сит и агнето цяло!
Първо, тази проверка касае единствено Министерство на културата, а не самата гимназия.
Второ, дори и при констатирани наличия на нередности по изпълнението на проекта Министерство на културата ще дължи обезщетение по него, без това да отменя самия проект.
Трето, тази проверка дори не е започнала в другите две училища, ремонтирани по същия проект, а именно Хореографското училище в София и училище „Любомир Пипков“ в Плевен, което очевидно не пречи на техните ученици вече втори месец да учат там и да се ползват от ремонтираните си сгради.
Четвърто, напомняме на министъра, че той няма правомощия да определя кои сгради са годни за ползване, а такива има само ДНСК и той с Разрешение за ползване от 28.11.2013 г. е позволил сградата на ул. „Баба“ да бъдете обитавана.
По-нататък министърът заявява, че няма основание да върне НГДЕК в своето законно място. Само преди 5 (пет) дни в интервю за БНР Петър Стоянович заяви, че НГДЕК има само една сграда и тя е на ул. „Баба“ №16. Толкова светкавична смяна на ключова позиция говори само за едно, че министърът на културата на Република България е обект на сериозен силов натиск и в тази връзка обществото оттук нататък не може да има доверие на институцията Министерство на културата, докато не бъде разкрито КОЙ оказва този натиск и с какви намерения.
Натискът е толкова голям, че принуди един министър да обяви решението си преди да изчака резултатите от проби, които самият той поръча само преди 3 дни. Възниква един много сериозен въпрос: достатъчно свободен ли е министър Стоянович, за да взима решения в полза на общото благо, а не на части интереси? На този въпрос може да отговори само самият министър и то с дела, а не с думи. Ние само скромно му припомняме, че minister на латински означава не господар, а слуга - на Закона, а не на задкулисни кукловоди.
Относно нарушаването на учебния процес и провеждането на матурите за зрелостниците: никакво нарушаване на учебния процес не може да има и това следва от самите заповеди на министъра дотук – те всички нареждаха преместването на училището да стане в периода петък следобед – неделя. Като имаме предвид, че става дума за 100 чина и 200 стола, както и фактът, че преместването им в 13 ОУ стана в рамките на един ден, смятам, че обратното действие може да стане за поне три дни. Освен това никаква матура не може да бъде провеждана в сградата на 13 ОУ, тъй като тя не отговаря в техническо отношение на изискванията за провеждане на зрелостни изпити: брой стаи, камери и технологичен потенциал. Няма по-красноречиво доказателство от информацията от ръководството, че тази година НГДЕК ще посрещне зрелостници в сградата на ул. „Баба“ №16.
Има ли "личен егоизъм или корпоративен интерес" в желанието за връщането на гимназия на ул. "Баба"?
Понеже всички сме личности, включително и министъра, всеки може да бъде заподозрян в личен интерес, а тъй като друга корпорация, освен Синдиката, наоколо няма, приемам, че тази фраза на министъра е пряка атака срещу една напълно законна форма на сдружаване, гарантирана от Кодекса на труда и други законови актове, което намирам за абсолютно недопустимо. И понеже министърът си позволява да се шегува като нарича над 250 родители „миткащи“, то и аз, от моя страна, ще се пошегувам като му припомня, че ул. „Матей Преображенски" се намира именно в „Люлин“ 3, а новият „синдикален частен класически лицей“ ще се казва „Матей Миткалото“. Сега, без шега, в очакване на окончателна заповед от министъра, ще припомня само едно изречение на Матей Миткалото: „Изпълнявай само писмени нареждания!“
Що се касае до ремонта на 13 ОУ ще кажа, че първо, всичко, което министърът казва, е в бъдеще неопределено време, докато всичко на ул. „Баба“ е в сегашно време, и второ – държавата и общината вкарват 500 деца в своеобразен „Параграф 22“. Сградата на 13 ОУ е общинска собственост и от тук само Столична община може да ремонтира училището. Но според приемно-предавателния протокол от 18.09.2013 г., всички ремонти са за сметка на министерство на културата, което в лицето на Министъра много иска да ремонтира сградата, но не може, защото тя не е публична държавна собственост. Надявам се, че като немско езичен министърът ще ме разбере, припомняйки му старата немска поговорка: Единият дои козела, а другият държи ситото.
Накрая, не мога да се въздържа да не коментирам, че наричането на европейските правила за финансиране „брюкселски маншети“ и „…. една запетая“ няма какво друго да означават, освен добре познатото ни, че „Законът е врата в полето“. И това на фона на претенции за европейско развитие!
Какви са според Вас истинските и най-значими проблеми на Класическата гимназия?
Много ми е тъжно, че истинските проблеми не могат да бъдат дискутирани с едно министерство, което подобно щраус си е забило главата в „Центъра“, защото нещата правят местата, а обратното е снобизъм. Големият проблем на класическо образование е липсата на законова база, която да гарантира и настоящето и бъдещето. НГДЕК съществува само благодарение на една наредба и никъде в ЗНП няма текстове, които регламентират дори възможността за класическо образование. Ние бихме искали да има възможност за отварянето на паралелки във всяко едно българско училище с изучаване на латински или старогръцки (добра практика във всички европейски страни от години) и смятаме, че класическото образование има нужда от добри посланици, които да посяват семената му във всички краища на европейска България. Такива посланици могат да бъдат именно тези ученици, които, идвайки в НГДЕК от различните краища на България, биха се върнали и биха работили за разпространяването на хуманитарното знание из цялата страна. В добавка легитимирането на класически профил в българските училища ще даде възможност на всички, които владеят „мъртвите езици“ на човечеството, да вдъхват живот на всъщност мъртвото българско образование.
И накрая, но не на последно място, намирам идеята г-жа Папазова да приложи "суровостта на закона" за вдъхновяваща и като цяло - крилата! Това е все едно Медея да стане учителка в детска градина. Затова накратко: Мариела Папазова прилага Закона - това е идея за гоблен!
