Темата за ромската интеграция стана отново приоритет след случая "Войводиново". Actualno.com стартира поредица от материали за ромската интеграция, по места в България. Ред е на Добрич - там вече 16 години активна дейност развива читалище "Романо дром – 2002". Разговаряме с неговия секретар Марияна Георгиева за успехите, проблемите и плановете.
Госпожо Георгиева, дейността на читалището обхваща основно ромската общност. Не са тайна ранните бракове сред ромите, деца да раждат деца, отпадане от училище. Какво правите, за да се преодолеят тези негативни тенденции?
Като започнахме дейността на читалището през 2002 година, почти нямаше момиче, което да е завършило средно образование, много малко бяха и момчетата. Сега масово завършват средно образование – и момичета, и момчета. Драстично намаляха ранните бракове. На общинския етнически съвет обсъждахме тази тема. В Добрич нямаме млади майки, нямаме ранни бракове и децата учат. В областта все още има. Но са единици – за миналата година е имало два такива случая и единият е с българче. Проблемът е, че цели семейства заминават за чужбина да търсят препитание. Драстично намаляват децата. Правим кампании за тези, които са останали, още през август в кварталите – да се запишат първи клас, отпадналите от училище да се запишат, дори и като частни ученици, за да имат някаква професия. Това е основното, което правим. Въпросът е, че много от хората ги няма, къщите са празни – това е проблемът, както при българи, така и при роми – те тръгват за чужбина. А това се отразява – намаляват учениците във всички училища, закриват се паралелки, губим учители с опит. Това е демографският проблем, който ни плаши. И при ромите намаляха ражданията, и те вече не раждат 3-4-5 деца, максимум са две, а по-младите, които са образовани, дори са с по едно дете и не искат повече. В резултат на изселването и ниската раждаемост населението в Добрич намалява.
Каква част от тях продължават в университети?
От 2002 година насам 60 деца са завършили висше образование или в момента са студенти. Тази година започнаха четирима, а двата от тях са си взели изпитите с отличен успех. От завършилите 12 са в чужбина, единият от които е в Ромския образователен фонд в Будапеща. Голяма част са в Германия, двама са в Испания, един, който ни беше ръководител на брейк групата, е в САЩ и там води брейк група към баптистка църква.
Какви дейности има към читалището?
Има 5 танцови групи, разделени по възраст, и 1 вокална група от 12 деца. Общо около 70 деца. Провеждаме и занимания през лятото по приложно творчество. Не събираме такси от децата, обучението е безплатно. Целта е да им осмислим свободното време и да ги задържим в училище. Радваме се, че има резултат. В началото майките им бяха при нас, сега – техните деца.
Откъде е финансирането?
По проекти, а и общината помага за по-големи мероприятия.
Какви проекти сте реализирали?
Проект "Готови за училище". Той не е само за деца от ромски произход, включени са и българчета от семейства в затруднено положение, на които поехме таксите. Реализира се в детска градина №32 в жк "Строител" в Добрич, с която работим прекрасно, както и още 12 детски градини в областта. Поехме пълната такса в рамките на цяла година. Целта беше да се провери дали детската градина влияе положително при подготовката им за училище или неходенето на детска градина е причина за ранното им отпадане от образователния процес.
Говорейки с родителите, а и аз знам, че децата, които посещават детска градина, са по-добре подготвени. Проектът беше за цяла България, включиха се 18 организации от цялата страна. Ние обхванахме освен Добричка област, също Силистра и Шумен. След приключване на учебната година проверихме резултатите и в трите области чрез стандартизирани тестове. И се доказа, че детската градина подготвя децата. Всички, които тествахме, записаха и след това завършиха първи клас, нямаше нито едно отпаднало. Тестването беше през 2017 година, през 2018 година нямаше нито едно отпаднало дете.
Заминаването на семействата за чужбина е единствената причина деца да напускат училище. Най-драстично беше това в Калипетрово, Силистренско. Там заминаха цели семейства. Говорихме и с министъра на образованието да се мине на стария вариант таксите за подготвителните групи да паднат, да бъдат поети от държавата, тогава всички ромски деца ще влязат в училище. Една от причините сега да не ходят е, че не само ромски, но и български семейства не могат да си позволят тези такси. А освен таксите, има и допълнителни разходи, които могат да достигнат до около 100 лв. на месец. Много семейства не могат да отделят такива пари, резултатът е, че ги гледат бабите, а децата остават неподготвени. Затова като говорим за интеграция, трябва да се мисли как да вкараме всички деца в детската градина.
Проектът "Готови за училище" е на "Америка за България", работи го Тръстът за социална инициатива, а ние сме изпълнители. Идеята ни е да вкараме децата още от 3-годишни. Първа, която откликна на идеята в Добричка област, е кметът на Каварна Нина Ставрева. Тя веднага свали месечните такси на 2 лв. и детските градини се напълниха. Тя премахна таксите и за детските ясли. Крушари, която не е от богатите общини, също премахна таксите за подготвителните групи. В Добричка община също няма такси. Много други общини в България също премахнаха таксите за подготвителните групи. Министър Красимир Вълчев пусна писмо до кметовете да се намалят поне на 50% таксите за подготвителни групи, направиха го. Това беше първата стъпка и продължи от 2016 до 2018 година. Ползата е голяма, това е инвестиция в бъдещето. Децата свикват на колективна работа, на режим, на дисциплина, на приобщаване – защото в детските градини децата са смесени и там различията падат. Така трябва да започне интеграцията.
След това минахме на следващия проект "Всички заедно за силно и равно начало" – този проект включва застъпнически кампании в цялата страна за ползата от образование, ранното детско развитие на всички деца, за равен старт в първи клас. Държавата трябва също да направи нещо по въпроса. Застъпническата кампания ще започне тази година. Разчитаме на подкрепата на парламент, комисии, Министерски съвет, обмудсман.
От 2009 година до 2012 година работихме по проект "Превенция на туберкулозата сред ромското население" и значително намаляха заболелите в Добричка област.
Работите ли по проблема с наркотиците?
Не успяхме да спечелим проект по Световния глобален фонд Добрич да бъде включен в кампания за борба срещу ХИВ/СПИН. Финансирането беше определено за 10 организации в България, а ние се оказахме 12-ти. София надделя, защото имат повече случаи. Спечелиха проекти на по-големите градове – София, Пловдив, Варна, защото населението там е повече. Ние си работим по темата – на 1 декември раздаваме брошури по кварталите, но не е достатъчно. Искаме да се направят изследвания, както направихме с туберкулозата.
Обидно ли е обръщението "цигани" и защо се наложи "роми" – знаем, че и Пушкин е използвал названието "цигани"?
При славянските народи е възприето "цигани", но в циганския език наименованието е "ром". На световния конгрес е възприето наименованието "роми", за да бъде уеднаквено в целия свят. Циганин стана обидно, когато е натоварено с негативизъм. Казваме "циганска работа", когато трябва да се обозначи нещо лошо. Това дразни, а не произходът. Лошото е, че понякога хората слагат всички под един знаменател. Това е обидно. Последно – случаят във Войводиново. Има си власт, полиция – виновният да си понесе отговорността. Но не е редно да се гази цялата махала. Извършителят на престъплението не трябва да има етнос, той просто е престъпник. Много често преди избори като че ли се провокират такива проблеми.
Имали ли сте случаи на дискриминационно отношение?
На Гергьовден всички етноси искахме да покажем кой как празнува, защото Гергьовден се празнува и от българи, и от турци, и от роми. Оказа се, че и тегленето с кантар, и люлката ги има във всички етноси. Дойде една възрастна жена и ми каза: "Никога не сме се делили, навремето Гергьовското хоро го играеха и българи, и цигани, и турци. Всички заедно бяхме". Но преди четири години, на 8 април правихме празненство и дойде една гражданка: "Тези цигани нямат място на сцената". Децата малко се стреснаха, започна да ги дърпа.
Като искаме да я правим тази интеграция – това трябва да правим, да ги приобщаваме. Големите учат децата. Децата трябва да видят, че няма нищо страшно, че и те танцуват, и те са като всички други. Искаме в държавата да живеят различни хора. За тази година съм заложила етнофестивал – да излязат и арменци, и турци, и татари, и роми. Да стане нещо хубаво, шарено. Да се превърне в традиция в Добрич. Трябва да разберем, че няма какво да делим. И да спрем с тези различия – в един букет има всякакви цветя – има и калдъръмче, има и розичка, има и карамфил – всичко има. Ние сме шарена държава. Шансът ни да оцелеем като държава е този, няма как да се делим. Трябва да сме толерантни и да сме заедно, иначе държавата ни обезлюдява.
Личен пример
Джелайдин Ридван е сред младите хора от ромски произход в Добрич, които продължават във висше учебно заведение. Той е на 20 години, третокурсник в колежа по туризъм във Варна, специалност "Мениджмънт на хотели и ресторанти". Преди това е завършил гимназията по туризъм в Добрич. Планира да продължи магистратура – връзки с обществеността. Заедно с него учат Мустафа Сюлейман и Гюлкан Ибрям. Мустафа също е завършил гимназията по туризъм, а Гюлкан е възпитаник на езиковата гимназия в града.
За себе си Джелайдин казва: "Две деца сме в семейството, имам сестра на 17 години, и тя учи в гимназията по туризъм – 11 клас е. Още от 16-годишен всяко лято работех в заведение в Кранево. Хареса ми работата и реших да се занимавам с това".
Благодарен е на учителите си, на хората от читалището, които непрекъснато обясняват, че човек трябва да учи, за да си намери добра работа. Родителите му също настоявали да е с добро образование, макар че те са с основно. Не е усетил дискриминационно отношение към него, дори повече от приятелите му са българи. Спомня си само случая от 8 април.Не се притеснява от произхода си: "Като ме питат, казвам, че съм циганин".
Интервю на Йорданка Калчева
