Темата с авторските права в България винаги е била сложен въпрос. Особено сложен става въпросът, когато говорим за репрографските права. Това са вторични авторски права, които са основата на компенсаторното възнаграждение, което всеки автор следва да получи за своя труд.
Примерът какво представлява репрографско право е следният – студент взема учебник от библиотеката и го преснима. В случая авторът заслужава компенсация, защото студентът използва творението му, без да го плаща. Учебникът обаче едва ли се преснима само от един студент – през годините стотици и хиляди хора го правят. Абсурдно е да се мисли, че авторът може да търси компенсация от всеки от тези хора. Кой тогава трябва да плати - това са производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н. Принципът на справедливо компесаторно плащане е следният – авторът получава компенсация заради това, че не може да продаде труда си в оригинал.
Именно за уреждането на тези права в България и за бъдещето на авторското право в Европа говорим с Олаф Стокмо – генерален секретар на Международната федерация на организациите за репрографски права (IFFRO).
Г-н Стокмо, какво мислите за спазването на репорграфските права в България?
Така, както чета член 25 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАСП) е позоволено да се правят фотокопия и други форми на копиране на защитено от репрографско право съдържание, но с уточнението, че се плаща обезщетение. Условието е и копието да не се ползва с търговски цели, а да е за лична употреба. Това е изискване и на европейска директива, която трябва да бъде имплементирана във всяко национално законодателство на всяка една страна-членка на ЕС. Без обезщетение за автора, копирането за каквито и да е цели е незаконно.
Главният проблем не е законът, макар той да може да е по-ясен по определени точки. Проблемът в България е прилагането на закона. Копия на защитени с авторско право произведения се правят в България, но дали някой собственик на авторските права е получил обезщетение? Аз поне не знам за такъв случай.
Българските автори и издатели са създали организация за управление на репрографски права – „Репро.бг”. Тя има право да оторизира по-широко използване на защитени творби от предвиденото в законодателството, което обхваща и изплащането на репрографски обезщетения на авторите. Това ще помогне както на авторите, така и на потребителите. Затова Министерството на културата на България трябва по-активно да работи и да си сътрудничи с „Репро.бг.”, за да се прилагат вече готови механизми за обезщетение.
Имате ли позиция относно законодателството ни – дали то защитава интересите на българските творци?
Очевидно трябва повече яснота. ЗАСП е в сила от много години и въпреки това продължават да се правят копия на защитени творби, без авторите им да получават обезщетение. Изглежда има нужда от по-ясни и конкретни действия, за да се приложи законодателството. Това ще помгоне България да е на равни начала по въпроса с обезщетенията за авторски права с много държави в и извън Европа. Давам сравнение – в IFFRO членуват 145 организации за защита на репрографските права от над 80 държави, които годишно събират и разпределят близо 1 млрд. долара на автори, чиито трудове са копирани и използвани за лична употреба.
В дългосрочен план България и българските граждани губят, когато авторите не бъдат обезщетявани за труда си, след като в чужбина това се прави. Очевидно е, че обезщетенията влияят пряко на броя и качеството на творбите, които един автор може да създаде. Всички ние имаме нужда от достъп до интелектуална собственост. Авторите и творците пък имат нужда от доход, за да живеят. Липсата на доход, на пари, влияе негативно на вдъхновението да твориш!
Ако липсват условията да се създават достатъчно на брой творби на родно ниво, в познат за съответния регион контекст, то ще надделее вносът на защитени творби от чужбина, а те носят своите политически, културни и всякакви други влияния и това променя културата на дадена държава като цяло. Защото държави, които са си подредили законодателството и обезщетенията към авторите им се плащат, могат да си позволят „производство” на повече творби. Интелектуалният сектор допринася основно и за икономическия растеж. Важно е да се внася интелектуална собственост, но трябва да има баланс спрямо родните, национални творби. Затова е необходимо и родно производство на интелектуален продукт да е на висота. А организации като „Репро.бг” играят много важна роля в това отношение – да разпределят средствата и заслужената награда за труда на всеки автор.
Мислите ли, че инициативата на германския евродепутат Юлия Реда, след която ЕП прие резолюция за промотиране на културното разнообразие в Европа, ще доведе до коренна промяна и унищожаване на концепцията за репрографското право?
Не очаквам тази инициатива и резолюцията на ЕП (бел. ред. – тя не е със задължителен характер) да изиграят важна роля в бъдещия дебат за авторското право в Европа. IFFRO може да преживее и докладът на Юлия Реда, и резолюцията на ЕП. Искам да уточня – резолюцията не е на база доклада на Реда, а е доста променена от първоначалния вариант, който германският евродепутат предложи.
Докъде може да стигне ЕК в предложението си по въпроса с авторските права в дигиталната ера? Имате ли информация как вървят нещата и кога да очакваме конкретно предложение?
Тук мнението ми следва това от предходния въпрос – не очаквам рязка промяна само заради Юлия Реда и една резолюция на ЕП. В ЕП има и други компетентни по авторските права депутати, отделно много е важна позицията на Европейския съвет т.е. на страните-членки. Няма и следа от влиянието на Юлия Реда по официалните документи, които Европейската комисия оповести през миналата година относно рамката на авторските права. Най-важният документ е този от 9 декември – „По-модерна и европейска рамка на авторските права”.
Вероятно конкретни предложения от ЕК за промяна на законодателството за авторските права ще има през май-юни тази година. ЕК казва и, че няма намерение да променя вече работещи добре законови механизми за авторското право. Това е много важен сигнал, който очаквам да бъде изпълнен от Брюксел, но все пак предстои да видим.
Какво бихте променили вие по отношение на авторските права – специално в интернет?
Според мен има нужда да се фокусираме върху прилагането на правилата и законите относно авторското право, за да осигурим по-добра и по-постоянна защита срещу пиратската дейност. Може би има нужда да се проучи внимателно дали законово са уредени достъпът и отчетността до авторско съдържание както по отношение на потребителите, така и по отношение на творците.
Законодателството е инструмент за постигане на цели, а не самоцел. Затова и вместо да се съсредоточаваме върху норми, бих защитил гледната точка да се обединим около общо разбиране и законно използване на интелектуална собственост. Потребителите имат интерес от механизми, които им предоставят лесен законен достъп до защитено авторско съдържание. Творците и издателите имат нужда да задоволяват потребителските желания и правото да изискват заплащане за труда си. Как да успеем да постигнем удовлетворяване и на двете гледни точки е интересен въпрос. Решаваща роля ще играят организации за управление на колективни права като „Репро.бг”, най-малкото в държавите, в които са учредени и им е позволено да развиват своята дейност в подкрепа на авторите и издателите в по-тесен смисъл и на потребителите и обществото в по-широк аспект.
Интервю на Ивайло Ачев
