Новият кмет на район "Триадица" в София Димитър Божилов е 34-годишен, женен, адвокат към Софийска адвокатска колегия. Член на ДСБ от 2006 г., част от националното ѝ ръководство. Кандидат в местните избори както през 2011 година, така и през 2015 година. Работи за опазване и съхраняване на зелените пространства, противопоставяне на незаконното строителство, достъп до обществени услуги, изграждане на детски градини и пространства за деца и семейства, открита администрация, по-добри условия за спорт.
Какви са плановете на Димитър Божилов за "Триадица" - научете в следващите редове!
Кои са най-важните Ви приоритети в програмата за "Триадица" и кои са основните проблеми, които искате да решите по време на управлението си?
Приоритет номер едно е подобряване на административното обслужване и комуникацията с хората. Още от самото начало държа на това, че "Триадица" има нужда от ново ниво на комуникация със своите граждани и бизнеса. Първото нещо, на което ще наблегна, е навлизането в дигитален етап на предоставянето на услугите, така че да може хората, без да се разкарват до общината, да подават заявления и да получават съответните документи. Законови пречки в това отношение няма – добре познати са електронните документи, които издават Търговския регистър, правосъдното министерство (удостоверение за съдимост).
Друго нещо, което съм заложил като идея – пилотна за Столична община, е един от зам.-кметовете на района да бъде "нощен кмет". Това означава този човек да идва малко по-късно на работа и да остава до по-късно, след работното време на общата администрация. "Нощният кмет" ще си има и екип, така че да може гражданите и бизнесът, които имат нужда от административна услуга след обичайното работно време, да я получат – или да подадат някакво оплакване, ако става въпрос за такъв вид случай. Работното време на този зам.-кмет ще е до около 21:00-22:00 часа. По отношение на разходите за новия пост – ще бъде спазено трудовото законодателство, а в държавната администрация са нормирани по нормативен път възнагражденията, така че няма да има утежнения от финансов характер.
Що се отнася до проблемите на района, на първо място стои преодоляването на "Триадица" на две скорости. Уви, още 2015 година, бях кандидат за районен кмет, акцентирах на това обстоятелство и как трябва да бъде преодоляно. Четири години по-късно ситуацията не е по-различна и затова едно от нещата, които ще направя, е да вложа усилия, административен ресурс и време периферните части на района - "Кръстова вада", "Манастирски ливади" и някои части от "Гоце Делчев", да бъдат по-добре развити – и от гледна точка на инфраструктура, и като административни услуги. Ноторно известно е, че в "Манастирски ливади" липсата на детска градина е изключително остра – хората протестират, всичките негативи на тази липса я берат, а обществената поръчка за детска градина беше спряна и то именно от районната администрация. В момента се запознавам, но от това, което знам, изтъкнатата причина за спирането е, че не са стигали парите и то за едно доста по-късно изплащане. Целият проект е струвал около 7 млн. лева, около 5 и нещо са били отпуснати и са оставали милион и нещо, които е трябвало да бъдат отпуснати 2021 година. Това като цяло съвпада с момента на въвеждане в експлоатация на детската градина, така че е било напълно възможно да се доведе до край този проект, но явно не е имало достатъчно кураж. Парите идват от Столична община, която, странно, обвини районната администрация в липса на капацитет да проведе обществената поръчка, а всъщност проблемът е бил само в недостига на субсидирането.
Ще се застъпя в "Триадица" да влизат повече пари, защото нашите съграждани плащат не по-малко данъци.
Какво ще предприемете като подход и мерки за презастрояването, транспорта, чистия въздух в района т.е. какви са Ви приоритетите във всяка от тези области?
Казусът с небостъргача при бул. "България" и бул. "Петко Тодоров" е пример за презастрояването, липсата на паркоместа, което води до проблеми с тротоарите, мръсният въздух – това са все проблеми, които общината се старае да реши централно, но не виждам пречка районите също да се включи в тези битки.
Що се касае до проблема с презастрояването, имам категорична позиция – специално за казуса в "Стрелбище" да се запази зелената площ, като в съдебната фаза, която тече в момента, да се защитят адекватно интересите на гражданите. Наред с това – ще осветля собствеността на всички парцели, които се намират на територията на общината и са категоризирани като зелени площи, за да стигна до собствениците на тези отделни парчета, ако има такива, и да постигна някакъв балансиран, консенсусен вариант да се запазят тези зелени площи. Не знам за нормален европейски град, който да не пази като най-святото място зелените площи, защото това е въздухът, който дишаме.
В това отношение искам да заложа като програма слагане на датчици за измерване на фините прахови частици (ФПЧ) на конкретни горещи точки в района и с експерти да обсъдя конкретните начини за намаляването на концентрацията на ФПЧ. Ако сложим датчици на училищата в района, сигурно сутрин ще се изпочупат задружно – там има голяма концентрация на автомобили, стават задръствания, всичко това се диша и от децата, и от техните редица. Стъпка в това отношение – да се пребори това явление, е регулирането на движението, чрез т.нар. програма "Целуни и продължи", което е въпрос просто на разговори с училищата и със СДВР, за да става по-бързо изтеглянето на автомобили от тези места.
Не на последно място, паркоместата и проблемите с движението. Тук става въпрос за по-качествена регулация. Първо – практика, която лично аз не одобрявам, е да се слагат антипаркинг колчета само на места, които са в обхвата на синя и зелена зона. За мен това е абсурдно, хората имат правото на тротоар и нормална улица навсякъде в столицата. Ето защо повеждам и тази битка – да бъде отпуснат бюджет, за да се слагат и антипаркинг колчета във всичките части на "Триадица" и да се превъзмогне това безумно паркиране под път и над път.
Какво тогава става с хората, които не могат да паркират, а живеят някъде, където не е предвидено да има достатъчно паркоместа?
Трябва да се стигне до хората. София е богат град, хората са с по-висок икономически статус и е нормално за семействата да имате автомобил, че даже по два, но трябва да се помисли и, че има удобен градски транспорт. Това нещо трябва да се стимулира – не става дума за конкретни хипотези, например семейства с деца, където автомобилът още е необходимост. Убеден съм, че работещите хора могат да ползват градския транспорт, като с експертен екип ще обсъдим възможностите за улесняване на достъпа до спирки, до метространции, до т.нар. довеждащ транспорт.
По отношение на зелената зона, районната администрация носи отговорност да осведомява гражданите за обществените обсъждания, когато се обсъжда въвеждане. Присъствал съм на такива обсъждания – не съм доволен от начина на провеждане, затова поемам лично отговорност това да се промени. Първо – по-висока информираност, хората да знаят плюсовете и минусите на това да бъде въведена зона, по-активно участие на гражданите, като за това може да се ползват и онлайн платформите плюс социалните мрежи, за да се стигне до това всички в един квартал да знаят какви са преимуществата и какви са недостатъците на това да има зона в техния квартал. Поне засега се е доказало, че там, където има зона, проблемите с паркирането намаляват.
По казуса с небостъргача на НИКМИ при Здравната каса в "Стрелбище" – вие сте адвокат на Инициативния комитет, който се обърна към съда. Сега, след като станахте районен кмет, ще можете ли да продължите борбата в съда като адвокат или ще се наложи да се оттеглите? И какво можете да направите като районен кмет по казуса при сегашното положение?
Февруари месец (2020 година) съдът все още ще гледа дали може гражданите (бел. ред. - Инициативен комитет "Стрелбище") да участват, докато самият спор по същество ще се реши най-вероятно малко по-късно. Що се отнася до представителството, ще трябва да се прилага законът. Заемането на поста "кмет" не позволява съвместяване с практикуването на адвокатска професия, но това не ме лишава от възможността с конкретния колега, който ще бъде представител на хората, да бъде конструирана стратегията така, че да бъде защитен интересът на гражданите. Законът предписва именно такова поведние от адвокат, който се е отписал – да предаде делото, да изясни на приелия адвокат статегията, и това нещо ще го направя с всичка сила. Ще присъствам и на съдебните заседания, наред с останалите граждани, които са заинтересовани.
Това, което мисля да застъпя като позиция, независимо от изхода на делото, защото при всички случаи спорът ще се върне в Столична община, е следното – ако съдът обяви сделката за имота, където иска да строи НИКМИ, за нищожна, общината ще връща пари. Ако не я обяви за нищожна, аз ще съм човекът, който ще се застъпи пред община и държава тази зелена площ да бъде запазена. Това включва обсъжданията на Общия устройствен план, така че да си остане статутът на зелената площ като такъв, преговори с кмета на Столична община (Йорданка Фандъкова), преговори със самия собственик на имота. Колкото и агресивно и неконструктивно поведение да имаше от негова страна досега, убеден съм, че нищо не е приключило и трябва да се дълбае в тази посока.
Смятате ли да правите промени в районната администрация и ако да, къде и защо?
Практиката показва, че в началото на всеки мандат кметът на Столична община предоставя на районните кметове възможността да дадат предложения за структура на своята администрация до края на годината. Аз ще се възползвам от това право, най-малкото заради това, че ще имам "нощен кмет" - това е особен ресор и ще трябва да бъде одобрен от Столична община, чрез Общинския съвет. Отделно от това се информирам от дейността на всички отдели в детайли и ще нагодя нещата така, че работата да може да се оптимизира.
Защо нямаше обединение с Борис Бонев според Вас и как оценявате това, че не беше постигнато съгласие за единно явяване между ДБ и "Спаси София"?
Не съм бил част от преговорните екипи и съм убеден, че по политическите въпроси доста по-компетентно могат да отговорят лидерите на ДБ. Ще припомня обаче това, което беше обявено публично от ръководителите на ДБ – че са провеждани немалко срещи, че са обсъждани различни варианти за съвместно явяване т.е. вратата ни е била отворена за подобен вид колаборация, но в крайна сметка не е постигнат консенсус.
Смея да добавя и поканата на ДБ към Борис Бонев след първи тур да бъде част от групата на ДБ в Общинския съвет. Трябва да си го призная – когато политическа сила разполага с група, към нея се отварят по чисто процедурен начин врати, с които да бъде ефективна – зам.-председател в Общинския съвет, участие в комисии, все неща, които имат значение. Г-н Бонев е много енергичен, има много идеи – би било добре немалка част от тях да видят бял свят. Няма краен срок за приобщаване към определена политическа група, мисля, че е въпрос на преговори.
Можем само да гадаем, ако преди изборите имаше обединение дали ГЕРБ сега щеше да е без дори обикновено мнозинство в Общинския съвет, при коалиция сега с ВМРО (31 съветници).
Работи ли "Демократична България" чрез единен фронт и от страна на своите районни кметове да повлияе върху определени политики на Столична община и кои са те, ако има такава стратегия?
Моите колеги, с които бяхме рамо до рамо в тази кампания, са изключително отговорни, компетенти и съвестни хора. Ще си вляза в задължението на служител на гражданите на своя район и ще се концентрирам административните услуги, които се представят в район "Триадица", да са по-качествени. Не може обаче да се премълчи, че този син колан, който опънахме на картата на София, ще действа единно. Ние ще защитаваме интересите и на своите райони, и на съседните, защото въпросите, които касаят един район, неизменно засягат и хората в съседните райони. Пример за това е квартал "Кръстова вада" - с моя приятел Константин Павлов, който сега е кмет в район "Лозенец", сме обсъждали идеи за там. Решили сме да затегнем контрола върху изпълнение на строителните работи там, за да не се случават неприятни инциденти като този отпреди 2-3 седмици, при който пропадна цяла вътрешна алея между изграден вече обект и строящ се, на стадий изкоп.
Интервю на Ивайло Ачев