Защо предсрочното освобождаване от състав на Апелативния съд на Джок Полфрийман предизвика ескалиращо напрежение и доведе до това, че главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане Върховният касационен съд да го спре. Според главния прокурор контактите на двама от съдиите с Българския хелзинкски комитет поставят под съмнение независимостта и безпристрастността на съдебния състав. Вижте коментара на Нели Куцкова – съдия от Софийския апелативен съд в интервю на Цоня Събчева за агенция Фокус.
Ако ми разрешите първо да направя едно въведение, тъй като в този случай има и твърде много емоция. Аз понеже познавам майката на убития, тя е изключително симпатичен човек, колега, искрено и дълбоко съпреживях трагедията, която се случи на семейството. И до ден днешен много им съчувствам. От друга страна обаче, аз познавам и тримата съдии, които са постановили този акт. Вашите слушатели, разбира се, не са длъжни да ми вярват, но аз нямам никакви съмнения в тяхната почтеност, компетентност и задълбоченост. А институтът за условното предсрочно освобождаване съществува още много отдавна, от 60-те години – когато някой човек е изтърпял част от наказанието си, за което е бил признат за виновен за извършено престъпление, да бъде освободен предсрочно, и наблягам на думата „условно“. Това означава, че той не е помилван така, както може президентът да помилва остатъка от наказанието му, а този човек се освобождава от затвора. Но, ако той в този срок, условния, до края на присъдата му, извърши друго престъпление, ще си изтърпи и остатъка от това наказание, и наказанието за новото престъпление. Има стотици такива дела, които всеки ден се гледат. Дори разбрах, че в деня, в който е бил освободен условно предсрочно Полфрийман, е имало няколко други дела за хора, също които са осъдени за убийство, но те не са известни на обществото и не сме видели досега никаква реакция. Тоест това си е една съвсем рутинна дейност. А защо това предизвика буря от възмущение, това е работа на социални антрополози. Както ви казах, безкрайно съчувствам на родителите, и каквото и те да кажат срещу съда, могат да бъдат разбрани, дори да не сме съгласни с техните квалификации. Майката нищо не е казала досега, доколкото разбрах, само бащата е говорил много срещу съда. Но да не забравяме, че пък и бащата на Джок Полфрийман, когато осъдиха сина му, той също каза много лоши неща за българския съд. Така че за всяка една от страните съдът винаги е виновен, ако неговият акт не съответства на виждането му. Но аз лично съм искрено възмутена от цинизма, с който много политици използват болката на близките, за да си лъскат ръждясалия политически имидж, включително да призовават едва ли не към физическа разправа със съдиите, постановили този съдебен акт.
Съдия Куцкова, имам доста въпроси, но преди да премина към тях, да ви попитам – ако условно освободеният, който е чужденец, направи престъпление в собствената му страна, тя ще вземе ли предвид това, че той е условно освободен?
Не мога да ви отговоря на този въпрос. Не ми е известен такъв случай, все пак аз гледам граждански дела и не смея да ви отговоря на въпроса. Принципно би могло, ако българската прокуратура разбере, че той е извършил престъпление в собствената си страна, да поиска неговото екстрадиране да си изтърпи тук наказанието. Но го казвам с много условности, да не би да сбъркам нещо.
Въз основа на какви критерии австралийският гражданин е бил освободен? Защото ето, според главния прокурор контактите на двама от съдиите с Българския хелзинкски комитет поставят под съмнение тяхната независимост и безпристрастност.
Аз тук ще си позволя да не се съглася с това, защото всички, които сме повече или по-малко обществено активни, имаме контакти с кого ли не и за какво ли не, с всякакви неправителствени организации в България и в чужбина. Такива организации, които са с правна насоченост. И това в никакъв случай не може да обуслови някаква пристрастност. Но това е моето мнение. Засега Върховният съд има да се произнесе, дали е допустимо да се иска възобновяването на тази процедура. Защото питах по-опитни колеги наказателни съдии, те казаха, че досега такъв прецедент не е имало. Сега остава в полето на Върховния касационен съд да реши дали да възобнови това производство по условното предсрочно освобождаване и дали да го върне друг състав да го гледа. Между другото, трябва да се подчертае, че в годините, откакто е приет действащият Наказателен кодекс – 1968-ма, дълги години условното предсрочно освобождаване се е извършвало по предложение на прокурора, на затворническата администрация. Настоящото Народно събрание, това последното, е приело измененията в закона, че всеки осъден има право сам да поиска да бъде предсрочно освободен. И това се е случило, след като България беше осъдена в Страсбург по едно дело точно с оглед нарушаване на правата на затворниците да поискат това смекчаване на режима им. Така че законодателят и политиците, които сега така хулят съда, хайде да си кажат и те: когато ние изменяхме закона, предвидихме ли всякакви възможни хипотези?
Да, затова се изненадвам, защото сегашната процедура е приета през 2017 година, а именно срещу нея в момента се изправят, като започнем от премиера, включително политици, които са наясно, а някои от тях дори участвали в приемането.
Точно така е. Хайде, да речем премиерът не знае, точно какво са приели в Народното събрание, той не е и в състояние всичко да следи. Но тези, които са гласували за този закон, сега какво се възмущават? Просто защото нормалното човешко съчувствие на обществото се използва и с него се злоупотребява, за да бъдат насъскани какви ли не хора, включително и редови граждани, които не са наясно с процедурата, срещу едни съдии, които са изразявали позиция по множество въпроси и които са изразявали включително и критична позиция срещу управляващите, тъй като Калин Калпакчиев е председател на Съюза на съдиите, беше член на Висшия съдебен съвет в предишния мандат и винаги е отстоявал принципите на независимостта на съда, които не на всекиго се нравеха. Защото всеки, който е на власт, има интерес съдът да е уплашен и послушен, за да не го закача. Без да си дава сметка, че утре като мине в опозиция, един уплашен съд точно на него ще посегне.
Съдия Куцкова, защо се политизира този случай?
Ами защото е удобно. И защото именно Съюзът на съдиите е един от критиците на статуквото, и много удобно дойде да се ударят критиците чрез председателя на тази професионална организация. Мисля, че не само в нашата гилдия, вие сама видяхте какво се случи в БНР с един критичен журналист. Но използвам случая и чрез вашето радио да изразя изключителното си възхищение от журналистическата солидарност, която беше проявена не само от БНР, но и от много други медии.
Стигна се до там съдия Куцкова, че политолози дори в анализите си твърдят, че в момента се борят две групи – групата на кандидата за главен прокурор господин Гешев и групата на противниците на кандидата за главен прокурор господин Гешев. Защо този казус се вкарва в такава конфигурация, в такъв контекст? В крайна сметка става дума за условно освобождаване заради убийство.
Очевидно се използват всякакви поводи. Вие може би цитирате един млад политолог, забравих му името, който беше в „Панорама“, който каза че… това беше абсолютна глупост, извинявам се, но той каза, че толкова ли не можеше съдебният състав, който очевидно е срещу Гешев, да отложи делото след избора на главен прокурор? Ами тези, които подкрепят Гешев, сега със сигурност се радват, че един от критиците в момента е подложен на обществен линч, включително със закани и ликът му да бъде разлепен навсякъде в София, така че хора с по-малко задръжки могат и физически да му посегнат. Както ви казвам, сега използвайки нормалното възмущение на едни хора, които не са наясно с детайлите по делото, като им кажеш – съдът пусна един убиец на свобода, всеки ще се възмути, всеки ще съчувства на близките на убитото момче. Толкова много се злоупотребява с човешкото, че тези хора грях от Бога нямат. Съдът не си насрочва делата според това какво се очаква да се случи, какви избори предстоят. Съдът си има график, като дойдат делата, когато са свободните дати, тогава ги насрочват. И да ме прощава този политолог, но ако аз тръгна да се изказвам по политологически теми, надали ще се изкажа толкова некомпетентно.
Съдия Куцкова, колко такива прецеденти има, подобни на този с Джок Полфрийман?
Искате да кажете условно предсрочно освободени?
Освободени, да, за убийство. Ако има повече такива случаи, защо не се направи съпоставка, за да ги представят на обществото?
Разбрах от други колеги, че в същия ден, в който е било делото на Джок Полфрийман, още двама души, които са осъдени за убийство, със сходни присъди, също са били освободени условно предсрочно. А с годините, откакто е въведен т.нар. институт на условното предсрочно освобождаване, на наш език, от годините, откакто съществува тази възможност, това са стотици.
Стотици?
И не само убийци. Има и други хора, които са били условно предсрочно освободени, разпространители на наркотици и т.н. Това предполага наблюдение върху конкретно осъдения човек, преценка на поведението му в затвора, най-важното – опасността за обществото, дали той отново ще извърши същото престъпление. Така че това не е само у нас. Преди години имаше подобен случай във Франция, когато един, който беше излязъл от затвора, пуснат условно предсрочно, уби едно момиче. Тогава там президентът Саркози каза на съдиите, че те са виновни за това убийство. Беше подобен случай. И тогава всички френски съдии се вдигнаха на стачка, тяхното законодателство позволява, нашето не позволява съдиите да стачкуват. Адвокатите ги подкрепиха, излязоха на един многолюден митинг, където съдиите бяха подкрепени включително и от полицаите. Ние не сме Франция, разбира се, но днес колегите от Градския съд започнаха да пишат обръщение към гражданите, защото очевидно не може да се разчита на институциите да отстояват конституционни принципи, и се събират подписи на съдии от цялата страна. Когато преценят колегите, защото аз не съм от инициаторите от Градския съд, ще го изпратят и на медиите.
А защо наричат това решение – ето това хората не могат да разберат – защо наричат решението да се освободи предсрочно убиецът, да се пусне, „вулгарно и цинично“ – неговите критици защо го наричат така?
Аз пак ще повторя това, което казах в началото – за близките, които страдат от загубата на един млад човек и всяка една майка може да се постави на мястото на майката на Андрей Монов, за близките, включително и аз още преживявам това, което се случи на колегата, може би изглежда така. Но когато един съдебен състав, който няма нищо общо нито с убиеца, нито с близките на убития, приложи един законово установен метод спрямо един осъден човек, какъвто метод се прилага спрямо стотици други такива хора, аз не мога да разбера защо е цинично. Дали защото осъденият е чужденец, дали защото бащата на убитото момче има достъп до медиите, дали защото много хора злоупотребяват с мъката на близките, за мен е непонятно, не е от моята компетентност.
И тук вече възниква въпросът, той не е правен, той е морален, но той съдържа необходимостта от правна култура. Докъде се простира правната култура на обществото, на гражданите, и откъде започва злоупотребата с нейната липса?
Аз мисля, че ние не можем да виним хората, първо тази уговорка да направя, че правната култура на хората не е достатъчна. Те не са длъжни и никой не ги обучава, и никой не ги образова, включително хора на високи позиции показват въпиющо невежество по отношение на процедурите, по които работи съдът. Ще ви дам един пример. Ако си спомняте, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, той непрекъснато громеше съда, четеше присъди от телевизора и изказваше абсолютно абсурдни правни тези, които ние ги разбирахме, но хората не са длъжни да ги разбират. Господин Цветанов, след като го оправдаха по неговото дело, никога повече не е казал нещо толкова некомпетентно. Дори да изрази становище, е много умерен. Това означава ли, че всички, които имат трибуна и си позволяват да ругаят съда и да искат линч над съдиите, трябва да минат през съдебната зала, за да научат малко процедурата? Но мисля, че и ние включително сме в дълг към обществото, въпреки че много колеги съдии работят с ученици, правят симулирани процеси в училищата. И децата проявяват огромен интерес, когато видят, макар и на игра, що е то съдебен процес с доказателства, какво е вътрешното убеждение на съдията и колко е трудно да вземеш определено решение, и как рискуваш понякога да те обявят за враг на народа.
Решението за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман на кантар ли е взето, трудно ли е взето или около него обстоятелствата са ясни и категорични?
Аз не съм присъствала, но искам да обясня това. По принцип тези дела могат да се гледат на т.нар. закрито заседание, тоест да не се вкарват в съдебна зала, да не се слушат страните кой какво ще каже. Този съдебен състав се е възползвал от това изключение и съвсем открито в съдебна зала е разгледал този въпрос. Появиха се тук-таме слухове, че една от колегите, която е член на състава, била на особено мнение. Днес тази колега ни пусна по общите мейли на колегите съдии категоричното си становище, че нито в един момент не е имало колебание и това решение е взето абсолютно единодушно.
Говорите за съдия Магдалинчева?
Точно така. Защото тя е дъщеря на представляващия Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев. Аз я познавам от младши съдия и смея да твърдя, че тя е прекрасен съдия във всяко едно отношение. И тя е в още по-деликатното положение, че се опитват нея едва ли не да я изкарат жертва на другите двама, че тя не е била съгласна. И нея това също много я възмущава. Така че тайната на съвещанието не може да се разкрива, какво са си говорили помежду си, никой не е присъствал. Но, че са нямали колебание и че са били единодушни, въпреки че са очаквали обществена реакция, това и тримата съдии го потвърждават.
Каква илюстрация на съдебната система и на отношението на политици и на обществото към нея е случаят с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман?
Като се опитаме все пак да се отстраним от нормалната болка и възмущение на близките, един удобен случай да бъдат ударени критиците на статуквото и да бъдат настроени гражданите срещу съда, защото политиците, както казах, имат интерес от слаб и зависим съд.
Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
Аз ви благодаря, че ми дадохте възможност да кажа нещо различно от Волен Сидеров.
