На 15.11.16 г. във VIVACOM Art Hall бе представен най-новият проект на Сдружение „Българска история“, реализиран със подкрепата на VIVACOM – туристическото предаване „Наръчник на приключенеца“. Форматът съчетава по атрактивен начин любопитни и малко известни факти за природата, историята и културата на България.
Вдъхновението на авторите – Марио Мишев и Иван Кънчев – идва от стремежа да представят малко познатите и недооценени места у нас, както и да се изправят срещу стереотипа, че единствено популярните туристически обекти заслужават внимание. Това е поредният родолюбив проект, подкрепен от VIVACOM. „Наръчник на приключенеца“ идва след големия успех на VIVA HISTORYи редица патриотични и образователни инициативи.
„За VIVACOM образованието и използването на възможностите, които дават съвременните технологии, за нови подходи в обучението и възраждането на интереса към българската история, са дългогодишна кауза“, каза на премиерата на проекта Веселка Вуткова, директор „Корпоративни комуникации“ на компанията.
Епизодите на вълнуващото риалити можете да гледате от 3 декември в Youtube канала на сдружение "Българска история". А междувременно ние се свързахме с авторите Марио и Иван и проведохме интерсен разговор - за новия им проект, за родолюбието, както и за културното наследство у нас.
Разкажете ни за най-новия си проект „Наръчник на приключенеца“. С какво този проект е по-различен от предходните, които са свързани с опознаването и популяризирането на българската история?
„Наръчник на приключенеца“ е едно логично надграждане на стремежа ни за представяне на българската история, бит и култура по достъпен и увлекателен начин. В същността си той е телевизионно предаване, но когато човек изгледа няколко епизода, разбира, че е нещо повече от това. Сюжетът представя преживяванията на четирима души от нашия екип в търсенето им на любопитни и непознати дестинации у нас. Всеки епизод е тематичен и зависи от предизвикателството, връчено ни от Драгомир Симеонов – нашият гост-специалист в предаването. Така ще видите екипът ни в търсене на забравени предания, красиви паметници, легендарни исторически местности и др.
Защо избрахте да представите малко познатите и непопулярни дестинации у нас, вместо тези, които са основната част от туристическото лице на България пред света?
Пресилено е да се каже, че предаването не обхваща популярните дестинации, защото все пак те са емблемите на културно-историческото ни наследство. Истината обаче е, че наистина се постарахме да потърсим скритите съкровища в България, които са потенциални туристически дестинации. Те си струват да бъдат видени от повече хора, защото в противен случай ограничаваме културния си туризъм в една тясна рамка, обхваща не повече от десетина обекта.
Кое място, показано в „Наръчника на приключенеца“, ви грабна най-много сърцето и защо?
Труден въпрос. Не мога да отговаря от името на целия екип, но пък сега е моментът да представя личните си предпочитания. На първо четене се сещам за епизода, в който представям град с впечатляваща архитектура. Изборът ми се спря на Видин и в минутите, предвидени за него, имах възможността да представя Видинската синагога – една великолепна постройка, която за жалост днес е в окаяно състояние. Освен храма, представих и един малко познат паметник – този на „Скърбящия воин“. Това е монумент, способен да впечатли и най-взискателния турист, главно заради посланието, което носи със себе си.
Какво мислите за осъществяване на множество проекти за реставрация и социализация на паметници на културата в България? Мислите ли, че чрез тези проекти се унищожава автентичността на определени паметници?
Подобен род въпроси създават възможност за генерализация при отговарянето му, а в крайна сметка има немалко примери за успешна реставрация на паметници на културата у нас, превърнали се в потенциални туристически обекти. Например сега се сещам за крепостта Перистера в град Пещера. Едно относително добро изпълнение, имам някои забележки, но в крайна сметка екипът на проекта е успял да вдъхне живот на мястото и днес то да привлича туристи. В същото време се сещам и за реставрираната Пернишка крепост, която е един добър пример за това как с много пари може да се направи нещо некачествено.
Какво е отношението ви към комунистическите паметници и нашумелите преди време дебати за тяхното разрушаване? Трябва ли да се „руши“ историята, когато става въпрос за времената на комунизма?
Категорично не трябва да се руши. Тук рискувам да направя интервюто отегчително за четене в случай, че напиша всичките си доводи, затова ще дам само един пример – паметника на връх Бузлуджа. Той е потенциален притегателен център за всички любители на соцтуризма от Европа, които впрочем никак не са малко. Вместо това, към днешна дата паметникът тъне в забвение и разруха, а страната ни не получава никакъв финансов дивидент от този наистина уникален и чудат паметник, който независимо че е натоварен с политическо и идеологическо бреме, все пак си остава паметник.
Трябва ли наистина „да опознаеш родината, за да я обикнеш“? Как всъщност според вас се ражда родолюбието?
Родолюбието е ценност, която се изгражда у най-ранна детска възраст чрез личния пример на заобикалящата детето среда – семейство, детска градина, училище. Родолюбието не се преподава, не се учи или „зубри“. Родолюбието е нещо конкретно – това са всички онези малки, на пръв поглед незначителни, действия, в които човек освен, че помага на себе си по някакъв начин, помага и на околните. И ако това звучи твърде абстрактно и наивно, ще дам пример.
Почистването на междублоковото пространство, хвърлянето на отпадъците в обозначените за това места, а не на улицата или тротоара, показва уважение както към самия теб, така и към твоя квартал, град, държава. Ретроградно е когато някой се определя като патриот, перчи се наляво надясно с лозунги „България на три морета“ и раздава правосъдие според своята гледна точка. Това е голословие, а единственото, от което имаме нужда днес, са действия.
Според вас необходимо ли е медиите в България да имат рубрика „добра новина“?
Разбира се, и за щастие виждам примери в тази посока. Единици са медиите, които все още не са разбрали, че не е нужно една новина да бъде негативна, за да бъде четена или гледана. Разбира се, отразяването на добри новини, не трябва да става за сметка на останалите, защото в крайна сметка трябва да се отразява действителността. А много често у нас тя е тъжна.
Интервю на Милена Славкова
