В навечерието на 1 ноември, Ден на народните будители, се срещнахме с един млад човек, избрал да остане в България. И не само – избрал е да преподава, да остане в университета, да бъде част от промяната на образователната ни система. Станислава Гърделева е на 28 години, родом от Царево, но от няколко години живее във Варна. Следва докторантура по социално управление и от една година преподава в Икономически университет - Варна, по Теория на управлението.
Започвам с въпроса, който може би ти задават най-често. Защо реши да следваш докторантура и в последствие да започнеш да преподаваш на студенти?
Решението не беше взето спонтанно, обмислях го доста години. Когато бях студентка в 3 курс започнах да разпитвам преподаватели за докторантура, какво представлява, какво се изучава. Тогава интересът ми се засили още повече, особено след като разбрах, че ако запиша докторантура и придобия докторска степен, след това мога да преподавам. Преподавателската дейност ми е доста интересна, тъй като преди да запиша висше образование се колебаех дали да следвам икономика или педагогика. Така реших, че благодарение на докторантурата ще мога и да преподавам това, което съм изучавала през годините в университета.
Има ли нещо, което си научила от своите преподаватели в университета, което прилагаш в работата си сега?
Нещата със сигурност не са малко. Опитвам се да следвам примера на тези преподаватели, които са ме вдъхновили и са ми помагали през всички тези години и продължават да го правят и сега, по време на писането на дисертацията за докторската степен. Когато се сблъсквам с някоя конкретна ситуация, се опитвам да помисля как те биха постъпили и да приложа техния метод.
Как реагират студентите, когато виждат млад преподавател? Положително или отрицателно влияе малката разлика в годините, според теб?
Тази година имах възможността да преподавам за първи път и водех на студенти, които бяха 1 курс. Разбира се, малката разлика в годините има както положителни, така и отрицателни черти. Всичко, според мен, зависи от самия подход и начина на преподаване. Спомням си първия час, когато влязох да преподавам. Бях много притеснена и когато попитах дали това е съответната група и специалност, те ми казаха "Да" и когато се насочих към бюрото всички се изненадаха. Отначало ме помислиха за тяхна състудентка. Разбира се, в началото ми беше малко трудно, защото когато ме видяха, че съм толкова млада, някои от тях решиха, че ще им бъде доста по-лесно, че няма да изисквам много и т.н. Но мисля, че успях още в самото начало да създам някакви правила и когато трябваше да работим, наистина работихме. По време на почивките обсъждахме неща, които на тях им бяха интересни, свързани с бъдещи дисциплини, които ще изучават, с възможностите, от които могат да се възползват като студенти. Тъй като аз съм по-млада и съм била студентка само преди няколко години, можех да им дам доста информация, относно стажове, бригади, да им дам съвет какви дисциплини могат да изберат. Те се радваха много, че мога да им дам такива съвети и съответно се възползваха от тях.
Мислиш ли, че е нужно да се промени нещо в начина на преподаване, за да се засили интереса на младите върху образованието? Какви методи би използвала ти?
Според мен, студентите, които са в момента, не са тези студенти, които са били преди 5, 10 или 15 години, тъй като поколенията се менят. Но в никакъв случай не съм съгласна с това, че младото поколение е много по-разглезено, че е мързеливо и че не учи. От наблюденията, които имам, мога да кажа, че е точно обратното. Младите са изключително амбициозни, искат да се развиват, имат желание веднага след като завършат да работят нещо по специалността. Трябва да имаш, обаче, малко по-различен подход към тях, тъй като те са по-млади, не са толкова срамежливи, нямат толкова много задръжки и това понякога може да подразни преподаватели, които имат повече стаж. Когато си по-млад ти е по-лесно да ги разбереш, да се поставиш на тяхно място. Нещата, които могат да се променят, според мен, е да се осигури повече практика. Всичко, което се учи на теория е много важно, но ще бъде много по-добре и разбираемо за студентите, ако се съчетае и с практика. Хубаво е, че в Икономически университет - Варна през последните години се осигуряват доста стажове за студенти, в които могат да се включат и да съчетаят наученото с практиката. Други неща, които могат да се приложат е да се канят повече гост преподаватели, както и хора от бизнеса. Това също вече се осъществява в нашия университет. Друга идея, която бих предложила са ролевите игри през семинарните занятия, тъй като тогава се позволява да се обсъдят и разберат повече неща. Аз лично съм забелязала, че когато трябва да решаваме казуси и поставям студентите в някаква реална ситуация, като ги питам как биха постъпили, на тях им става интересно и се получават доста добри дискусии.
На какво би искала да научиш своите студенти, освен на материала, който им преподаваш, разбира се?
Винаги има още на какво човек да се научи и да научи другите. Не винаги, обаче, времето позволява да говорим на теми извън материала. Но въпреки всичко, когато работим сериозно и по същество и ни останат 5-10 минутки, винаги говорим за неща, които вълнуват студентите. Те са свързани с реализацията им след като завършат, какви възможности могат да получат и аз се опитвам да им помогна в тази насока. Казвам им, че винаги, когато човек има желание, може да постигне много неща, да си намери работа, стаж, да се възползва от различни програми. Най-важното е да не се отказват от мечтите си и да се борят, защото докато човек е млад, мечтите му са по-големи и е много по-склонен да рискува. Трябва да са амбициозни и да се борят за това, което искат.
Какво послание би отправила към младите хора в България, които все още търсят пътя си или смисъла да останат в родината и да работят тук?
Аз съм човек, който никога не е искал да живее в чужбина и не съм си помисляла, че това може да се случи. Нямала съм и възможност, но дори и да имам, не бих живяла и работила другаде, освен в България. Според мен е важно човек да живее в родината и да се бори за това, което му е оставено от неговите предци, защото ако ние, младите, не "счупим системата" и не направим нещо ново, няма кой.
Бих искала да кажа на младите хора, че ако имат желание могат да се развиват навсякъде. В днешно време в България има много аутсорсинг компании, които предлагат възможности и високо заплащане. Другото, което бих им казала е, че ако имат мечти, могат да ги осъществят и тук, въпросът е до желанието и да искат да се борят. Разбира се, по-лесно е да заминеш някъде, където има повече възможности и да зарежеш абсолютно всичко. Младите трябва да опитват да се развиват тук, в родината си.
Интервю на Надежда Георгиева
