Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

МКТ "Слон" - воден куклен театър и в България

20 януари 2015, 09:09 часа • 93748 прочитания

Малък куклен театър "Слон" е първият частен куклен театър в България. Основан е през 1988 година от доц. д-р. Мирослав Цветанов и съпругата му Роза Николова. Театърът продължава да съществува до днес и не просто да "съществува". В края на 2014 година "Слон" представи водния си спектакъл „Райската птица”.  Доц. д-р Мирослав Цветанов е и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” по технология за куклен театър. Заради хора като него в това изкуство приемственост между поколенията има.

Ето как отговориха доц. Цветанов и съпругата му на въпросите на Actualno.com.

Защо куклен театър?

Роза: Куклата в театъра е обобщен образ. Това обобщение може да стигне до знак, символ. Ето защо избрах кукления театър.

Мирослав: Единственото нещо, в което мога и да свиря, и да рисувам, и да бъда на сцена едновременно, е кукленият театър.

При кого и какво сте завършили? 

Роза: Имах огромния шанс да бъда в класа на професор Атанас Илков.

Мирослав: Атанас Илков беше легенда. Много исках той да ме учи. Даже бях някак странно щастлив, че другите не ме приемат. Най-накрая улучих година, в която ТОЙ вземаше клас. Когато разбрах, че съм приет обаче не можах да се зарадвам. Пред мен започваше да се отваря завесата.

Откъде дойде идеята за воден театър? Смятате ли, че има бъдеще у нас?

Роза: Когато бяхме студенти, в час по История на кукления театър професор Дойчина Синигерска ни запозна с водния куклен театър. Изработването на такъв вид кукли, както и начините им на водене, са пазени ревниво в тайна.

Наскоро прочетох една източна мъдрост: "Не се страхувайте да преследвате големите си мечти, там няма голяма конкуренция". Така е, защото е трудно и рискът е голям, но пък е по-голямо и удовлетворението от изкачения връх. Всеки нов връх открива и нови хоризонти. А дали водният театър има бъдеще – бъдещето ще покаже.

Мирослав: Прехвърлихме моста между древното минало на водния театър и неговото европейско настояще. Това със сигурност говори, че бъдещето на водния театър предстои.

Сами ли правите всичко? Как разпределяте работата?

Роза: Театърът съдържа в себе си всички изкуства. Колективно изкуство е. За да се случи единен художествен резултат, е необходим екип от хора. В противен случай се получава театрален Франкенщайн.

Мирослав: При нас има негласен принцип – всеки има право да предлага творчески проекти, но първо трябва да убеди останалите в перспективите им. Хубавото при нас е, че всеки има поне по две специалности, които упражнява професионално. По този начин екипът ни е в състояние без притеснение да се справи с всяка от дейностите, присъщи за един театър. В тази връзка цялата материална част се прави в нашите ателиета – и кукли, и декори, и костюми, всичко. От музиката и драматургията, до организацията и рекламата – за всичко си имаме подготвени хора от екипа (а той не е голям) – сами преценете.

По-добре ли е да си в частен театър? Какви са предимствата пред държавния?

Роза: Предимството е най-вече в творческата свобода. А това за мен е и най-важното. Какво е изкуството без свобода?

Има и недостатъци да си в частен театър. В държавния има сигурност – заплата, осигуровки, държавни субсидии, платена отпуска. За всеки продаден билет държавата отпуска допълнителни дотации.

Крайно време е нещата да се променят. На частните театри също да се отпускат зали и средства, особено на тези, доказали се през годините – а те не са малко. От 25 години ни повтарят, че частният сектор бил с предимство. Не е вярно.

Мирослав: Винаги съм искал да бъда творец, а не чиновник. Бързам да отбележа, че всичко това би се превърнало в „анархична бохема“, ако не се подчинява на  самодисциплина.

Защо се стигна дотам, че куклените театри се превръщат в наемно шоу?

Роза: Има такава практика за изкарване на лесни пари в държавни формации. В замяна на съмнителната сигурност - заплата около 350 лева. Актьорите се изхабяват в подобни халтури.

Мирослав:  Знам, че безчувствената политика на държавната администрация силом ни е поставила под стъклен похлупак, за да не пърхаме твърде нависоко. Често истински творци са принудени да оцеляват по не твърде достоен начин. Една китайска мъдрост казва, че капката пробива дори и скала, ако капе на едно и също място. Вярвам, че и най-здравият похлупак не би издържал целенасоченото постоянство.

Как създадохте МКТ „Слон“? Трудно ли беше?

Мирослав: Не обичам да съм "духовен затворник". Както преди ВИТИЗ, така и след това съм бил в държавни театри. Стигнах до извода, че не е далеч времето, в което ще има независими културни институции и предложих на Роза да се отделим. Дали е било трудно? Бих казал: "Ами опитайте"! Но няма да е същото, защото дотогава никой не беше опитал.

Роза: Нарекохме се Малък куклен театър, но по-късно създадоха Малък градски театър и на десетгодишнината на театъра, след като Радой Ралин каза: "Малък театър, а толкова много награди, то трябва цял СЛОН да ги носи", добавихме СЛОН.

Като преподавател се срещате с млади хора, какво Ви прави впечатление?

Мирослав: В младия човек винаги се крие огромно любопитство. То е като семенце – ако попадне на подходяща почва, ще се развие. Ако е сухо, ще се погуби. Но процесът никога не е едностранен. Най-дълго остава този, който продължава да живее в делата на своите ученици.

Осъзнатата и откровена приемственост е истинският път! Ето тогава мога да кажа – да, има бъдеще.

Има ли  остаряло мислене в кукленото изкуство или напротив? Малко ли са хората, склонни да експериментират?

Роза: Винаги ще има новатори и такива, на които е по-удобно статуквото. Експеримент заради самия експеримент - не. Всяко новаторство се гради на големи и дълбоки натрупвания. Всичко останало е самоцел и няма смисъл.

Мирослав: "Кучетата си лаят – керванът си върви". Моят керван никога не е спирал, а такива, които само ще "лаят", винаги има.

Печелили сте купища награди, коя ви е най-сладка и защо?

Роза: Не зная, може би първите, защото не сме ги очаквали.

Мирослав: Нямам повече или по-малко ценни награди.

Ако бяхте съдии в какво бихте обвинили управляващите и каква присъда бихте им дали?

Роза:  Бих ги обвинила в геноцид срещу културата и народа, изключителна наглост, невежество и дебелоочие,  алгаризация на културата, изпадането на най-големите ни творци в забвение и немилост.

Наказание чрез обществено-полезен труд:

- отсечени декари гора – засаждане на същото количество млади дървета

- съсипани театри, училища – изграждането на такива с техни средства

- съборени сгради с културно-историческа стойност- изграждането им отново

Мирослав: Те са се самозабравили. Нямат морал. НЕ ВИЖДАТ вече низините. До техните висини спира да достига гласът народен и те ОГЛУШАВАТ за националните проблеми. В тази релаксираща тишина и празно от проблеми пространство те загубват ума и дума от личен възторг за достиженията си и направо ОНЕМЯВАТ.

Нека не бъдем жестоки и отмъстителни към тях. Те не знаят какво вършат.

Какво бихте посъветвали младите творци?

Роза: Да познават историята на музиката, живопистта, литературата.... на компонентите на изкуството – не можеш да твориш Нещо, за което не знаеш Нищо. Изкуството не търпи компромиси.

Мирослав: Преследвайте своите идеи неотклонно, с постоянство, упоритост и вяра в крайния резултат! Пръскането на талант и сили прилича на душ, който иска да пробие дупка в скалата. Не се колебайте да се отказвате от откритията си, ако не са в посоката на целта! Научете се да се учите от всички и от всичко! Бъдете изключително строги и взискателни към себе си! Едва тогава ще знаете как за да сътворите своя неповторим "Давид" ще трябва просто да махнете излишното.

Глупаво да се губи време в търсене на топлата вода, понякога може просто да попиташ (информативно). Знаещият  може да открие нещо ново, непознато, а не да тъпче на едно място. Въпрос на избор. Хубаво е, че има от кого да се учим, ако пожелаем. Това са хора с опит и борбен дух. Научих много от разговорите с тях, за което съм им  благодарна и желая успех!

Интервю на Биляна Бозинарева

Биляна Бозинарева
Биляна Бозинарева Отговорен редактор
Новините днес