Певческият тандем Милица Божинова и Асен Масларски, любими на няколко поколения българи, зарадваха жители и гости на град Девин на 12 август с незабравимите си песни. Освен това те направиха специален подарък за девинчани, като представиха и изпълниха новосъздадения химн на Девин, който разчувства публиката от сърце. Песента е по стихове на писателя Емил Енчев, а Милица и Асен изказаха специални благодарности към кмета на града Красимир Даскалов, който по думите им е финансирал създаването на клипа със свои лични средства.
"Още от първото ми идване се влюбих в Девин. Това е място, от което човек трудно си тръгва. Има нещо неописуемо. Човек не може да си тръгне от тук безразличен. Винаги ще се връщам, когато имам възможност. Наистина съм влюбена в това място", сподели Милица Божинова. Вижте какво още разказа неостаряващият творчески тандем в интервю за Actualno.com.
Толкова години сте на сцената, а все още носите толкова плам. Как се постига това?
Милица Божинова: Това е нещо, което винаги е било у нас. Човек, който се занимава с изкуство, независимо в коя сфера няма как да oстане без плам. Просто нещата се случват. Пламъкът е неугасващ, той ще ни държи, докато можем да правим това, което правим цял живот. Има и умора, но стъпиш ли на сцената тя изчезва.
Каква е тайната на това три поколения българи да знаят наизуст и да се разплакват от песните ви?
Милица Божинова: Ключовата дума е песен. За да се запомни една песен тя преди всичко трябва да е песен... Да има мелодия, хубави думи. В съвременните песни понякога и на мен като музикант ми е трудно да открия мелодията.
Асен Масларски: Това, което слушаме в последно време като продукция издава намерението на продуцентите на песните или на самите изпълнители да вкарат много провокативни елементи, както в песента, така и в начина на изпяване. Целта е да се обърне колкото се може повече внимание. Докато ние винаги сме си поставяли въпроса: "Защо? Защо трябва да се направи това нещо и основното правило, което ни е движило е никога и нищо на всяка цена!" Ние ни може да изпеем една песен, ако в нея няма мелодия и стих, който да носи послание. Има случаи, в които (песните, бел. ред.) са просто един свободен набор от думи.
Имате ли любима песен?
Милица Божинова: В един момент една песен ми е любима, в друг момент – друга. Много зависи от състоянието ми и настроението. Най-хубавото е, че имам много любими песни и съм изпяла много хубави песни. Щастлива съм от този факт.
Асен Масларски: Най-новата песен ми е най-любимата, но може ли да кажеш от всичките ти деца, кое ти е най-любимо!
Чувствате ли се благословена, че имате този глас?
Милица Божинова: Само съм благодарна. Изключително! Това не е моя заслуга и затова казвам, че съм благодарна. Господ ми е дал този глас и всяка песен за мен е като молитва.
Асен Масларски: Тя е уникална, нейният глас е различим сред хилядите и милиони гласове.
По-трудно ли е през последните години за творците в България?
Милица Божинова: По отношение на наситеността – малко по-рехаво е. Но не мога да се оплача, защото ние все още пълним залите и то сами, а това е показателно. Да дойде човек и да си купи билет, за да те слуша това е много и е голяма отговорност. Нямаш право да разочароваш тези хора.
Как оценявате годините на демокрация у нас?
Милица Божинова: Моите очаквания бяха други. Не това, което виждам сега.
Асен Масларски: Ние сме част от времето, в което живеем. Нямаме никакъв избор, не сме го избирали това време, живеем в него и се борим. Ако се стигне до момент да оцеляваме да оцеляваме с достойнство.
Има разочарование в думите ви.
Асен Масларски: Неминуемо. Това разочарование се отнася до 80% от българския народ. Четвърт век целокупното население очакваше нещо съвсем друго. Оказа се, че леко се разминаха в надеждите си, но ние сме живи, продължаваме да живеем, да работим и да се борим, защото нашата работа много прилича на гладиаторската – ние излизаме на сцената и нямаш право на повторение.
Винаги ли пеете наживо?
Милица Божинова: Винаги! Електрониката винаги лишава от чувството, което е вложено. Що се отнася до записите, когато започнах да пея и да записвам, нямаше компютри и всичко се пишеше на лента и ако трябва да оправиш нещо – пееш го отново. С течение на годините, опита и даденостите, които имат всеки един от нас, нещата се случват от едно изпяване.
Асен Масларски: Абсолютно винаги! Предпочитам да сбъркам, вместо да пея на плейбек. Има и друго – всяка една песен е един малък спектакъл: има увод, развитие, кулминация и финал. И когато я пееш ти следваш тази градация; има драматургия. Затова е най-добре и когато се записва една песен да бъде изпята от начало до край.
Какво е посланието Ви към по-младите изпълнители?
Милица Божинова: Единственото, което бих си позволила да кажа е, че трябва да се прави с много любов и от сърце. Всеки трябва да бъде това, което е той. Никакви имитации на никого.
Асен Масларски: Ако искат да правят музика, нека първо я открият у себе си и след това да я създават.
Кое е най-голямото Ви вдъхновение?
Милица Божинова: Най-голямото ми вдъхновение е, когато съм в мир със себе си, а го постигам по различни начини.
Асен Масларски: Това, което се нарича вдъхновение го усещам като напрегнатост и нервност. Когато се усетя в това състояние разбирам, че нещо е готово да се роди.
Подкрепя ли държавата творците си?
Милица Божинова: От началото на 1991 г. нямам никаква подкрепа от държавата. В смисъл: Не съм на работа никъде и не получавам заплата за това. Отговарям сама за себе си. Благодаря на хората, които имат нужда да ме виждат и да ме чуват, защото благодарение на тях съществувам.
Асен Масларски: Преди и сега подкрепа от държавата аз поне не съм имал и не съм я и търсил, защото държавата, каквото ще да прави не може да ми напише песните, не може да ми напише стихотворенията. Подкрепата на държавата може да се изразява в едно единствено нещо: да осигури на хората работа, за да могат да печелят. Когато те печелят ще имат пари да дойдат на концерт, да си купят книга, да си купят диск и да живеят нормален културен живот. В този смисъл виждам подкрепата на държавата. Когато осигури на хората нормален живот и едни нормални доходи.
Милица, вие сте майка, реализирала се професионално жена и баба… как успяхте да съчетаете всички тези роли?
Милица Божинова: Баба е титла! И се носи доста тежко тази титла! Бързо се стекоха нещата в моя живот. Ранно завършване, консерватория, заедно с това майчинство и съответно млада станах баба. Което само ме радва, защото ме връща отново в онези хубави години и ме зарежда с енергия. По друг начин гледам на малките човечета, защото аз съм била прекалено ангажирана, не че съм била недостатъчно отговорна като родител, но сега виждам такива детайли, които тогава са ми се изплъзвали и сега компенсирам с тях.
Жените днес раждат все по-късно. Оправдано ли е това, според Вас?
Милица Божинова: Не го разбирам, не мисля, че би попречило. Особено когато човек е млад и има сили за много неща.
