Мена ван Праг е писател и консултант по творческо писане. Романът й „Магазинчето на мечтите” излиза у нас от ИК „Кръгозор”. Мена ван Праг умело изгражда интригуващи образи, които вплита в омагьосваща история. Други нейни книги са „Мъже, пари и шоколад” (изд. в България от изд. „Кибеа”), „По-щастлива от всякога” и „Къщата в края на улица „Надежда”.
Ето как й хрумва идеята за романа „Магазинчето на мечтите”:
Колко хубаво би било, ако „Един бод, но навреме“ – магазинчето на мечтите от романа ти, наистина съществуваше! Какво те вдъхнови за това толкова прекрасно и магично място?
Ех, и аз бих искала това място да беше истинско. Ето как ми хрумна идеята за романа: моята майка ми разказа за новина, която видяла по телевизията. Ставало дума за работници в кубинска фабрика за пури, които отделяли малка част от надниците си всеки ден, за да си наемат човек да им чете и разиграва романи и пиеси, докато те навиват пурите. Понякога дори кръщавали пурите на любимите си произведения – „Ромео и Жулиета“, „Граф Монте Кристо“... Докато майка ми разказваше, усетих онова странно чувство – как в мислите ми се заражда нов роман. Естествено, веднага започнах да си представям такъв свят. Мислех си – ами ако този четящ човек има магичен глас – такъв, който омайва работниците, които го слушат? Ами ако се влюби толкова силно в една от работничките, че любовта му го кара да замлъкне? Ами ако тя не може да чете? Крайният вариант на романа е доста различен от първоначалната идея. Като за начало преместих мястото на действието в Кеймбридж, Англия, тъй като действието на всички мои книги се развива там. Тук си нямаме фабрики за пури, затова трябваше да променя и това – така се роди магазинчето за рокли. Да си кажа честно, много неща се промениха в процеса на писане, но това се случва винаги. Нещото, което ме караше да се връщам всеки ден към празния лист обаче, беше точно усещането от първоначалната идея.
Ета е възрастна дама със свободен дух и любов към живота, която използва магията си за доброто на другите, но изглежда същата тази магия няма ефект върху нея самата. Защо е така? Как ти хрумна идеята за Ета? Тя прилича ли на някого от твоите познати?
Забелязала съм, че хората винаги виждат как другите около тях саботират собствения си живот, как може да са по-щастливи, но пропускат да видят това, ако се вгледат в самите себе си. Затова мисля, че това се отнася и до хората, които разполагат с магия. Но, не, Ета не е прототип на мой познат, въпреки че е много истински образ, който постепенно оживяваше в съзнанието ми, просто ми е любимка!
Мисля, че всеки автор се вдъхновява от други писатели. Кой те вдъхнови да станеш писателката, която си днес?
Да, съгласна съм. Едно от нещата, които обичам на четенето, е точно това – да ме вдъхновява, за да достигам висоти и дълбочина в писането си. Влюбих се в магическия реализъм, докато четях романите на Исабел Алиенде, а пък след това в университета открих и Алис Хофман. После вече връщане назад нямаше. Разбира се, чета и други жанрове, но магическият реализъм ми е любим. Книгата обаче, която най-много ми е въздействала досега е „Нощният цирк“ от Ерин Моргънстърн.
