Мартин Димитров Димитров е роден на 13 април 1977 г. През 1996 година той завършва Френската гимназия /33-то СОУ В. Пеева/, а след това и УНСС със специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 година работи като икономист в Института за пазарна икономика.
Димитров е народен представител в 40-то и 41-то Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г. и съпредседател на Синята коалиция.
В момента икономистът е част от гражданската квота на Реформаторския блок. Потърсихме го за коментар около последните развития около КТБ.
Господин Димитров, Реформаторският блок декларира, че ще иска Директива 2014/49/ЕС, която касае гаранцията на депозитите в европейските банки, да се превърне в закон едно към едно в България. Защо?
В България в момента има добро законодателство по отношение на банковата несъстоятелност, посочено като едно от добрите в Европейския съюз. Ние сме приели повечето от принципите, залегнали в тази директива, но нейното окончателно възприемане ще бъде още една гаранция, че има правила, от които няма да се търсят постоянно вратички. Например в момента е скандално забавянето на изплащането на депозитите на малките и средни спестители.
Това, което нас ни притеснява, е, че специалното законодателство, което беше подготвено, обсъждано и напълно противоречи на досегашната законодателна база, предвижда на практика публични пари да се наливат във фалирала банка, което е абсолютно безпринципно. Просто не трябва да се случва.
Преди няколко дни на пресконференцията на Блока беше отчетено, че ако се дадат публични пари спасяването на КТБ, това ще бъде лош знак, че всички могат да правят така и да нарушават закона. Къде седи например Първа инвестиционна банка (ПИБ) в тази схема?
Ако бъдат наляти безпринципно публични пари в КТБ, ще бъде много лош пример. Първо, защото цялото законодателство, което е създадено в момента, ще бъде нарушено и заобиколено. Давате ли си сметка, че например хората от Фонда за гарантиране на депозитите, които са били част от приемането на този закон, с години са обучавани да поемат контрол в една такава ситуация?
В момента имам чувството, че това, което притеснява определени хора, които са забъркани в случая около КТБ, е управлението на ситуацията да не премине във Фонда за гарантиране на депозитите. Явно това ги притеснява.
Имам информация, че са потърсени услугите на компания, занимаваща се с финансови разследвания, каквото искане ние, Реформаторите, многократно отправихме към всички отговорни институции.
Разкажете малко повече за въпросната компания?
Реформаторският блок вижда в ситуацията КТБ не само проблем, но и една голяма възможност. Възможност за разкриване на лица, които са забъркани в какво ли не през последните 20 години. И по тази причина поискахаме една от компаниите, които свършиха страхотна работа в Кипър (по време на банковата криза там – бел.ред.), върнаха част от парите, с които беше злоупотребено през кипърската банкова система и доставиха дълъг списък със замесени лица. Искаме това да се случи и в България.
Освен Реформаторския блок, никой друг няма такова предложение. Това ни отличава от всички останали. Другите искат случая КТБ да бъде забравен и покрит, ние не искаме той да бъде забравен, не искаме да бъде замитан, искаме цялата истина да излезе наяве. Тази истина ще е полезна и оздравителна за българското общество.
Знаем, че контакти с подобна фирма вече са осъществени, но също така знаем, че има огромна опозиция подобна фирма да започне да работи в България. Защото каквито и схеми да са използвани, имайте предвид, че при добро разследване, особено от опитни специалисти, ще бъде извадена наяве голяма част от истината за КТБ.
България има нужда от тази истина. Тя ще е оздравителна. Това ще е истинската операция „Чисти ръце”. Няма по-важна операция „Чисти ръце” от тази – къде са тези 3,5 млрд. лв., кой е забъркан, кои са в схемата.
Казвате, че са предприети стъпки, но от страна на кого – БНБ, правителството...
Казах ви достатъчно. Важното е друго. Едно от първите действия на Реформаторския блок в следващия парламент ще бъде да поиска такава фирма. Ние ще поискаме от всички партии, които ще влязат в парламента да се определят –вие сега „за” ли сте, или сте „против”. Като ако са против, ще искаме да чуем мотивите на всяка една то тях. В момента единствено има мълчание.
В следващия парламент искаме по този въпрос (за КТБ) всяка една партия да се определи – кой иска фирма за финансово разследване, кой иска истинската операция „Чисти ръце”, не някакви ментета, каквито ни се предлагат и кой не иска. Хората трябва да знаят кой иска да излезе истината за КТБ и кой не иска.
Защо бяха изгубени 3 месеца в нищоправене около КТБ?
Нарочно се бавят нещата. Според мен има следния план – бавене, протакане, в един момент остра реакция на Европейската комисия, защото наистина са нарушени правата на нормалните, честните хора, които са си депозирали парите там. И те наистина трябва да бъдат защитени, изплащането на тях (гарантираните депозити – бел.ред.) наистина трябва да започне веднага.
Не едно дълго забавяне и после да се каже „Няма време” – няма време за финансови разследвания, няма време за форенсик компания (forensic - в превод от англ. използване на научни и технически подходи за събиране на доказателства и разкриване на престъпления), няма време за нищо и ситуацията да бъде заметена под килима. Затова е забавянето. Точно по тази причина.
И още нещо – какъв е размерът на гарантираните депозити в КТБ? Никой не е отговорил на този въпрос. Защо не се отговаря? Всяко преференциално условие по даден депозит прави депозита негарантиран от закона, т.е – преференциална лихва или някаква друга индивидуална преференция, която се отклонява от общите условия. И е много обезкопоително, че БНБ и хората, които са писали доклади за КТБ, не са определили размера на гарантираните депозити.
Де факто не знаем и за каква ликвидна дупка става въпрос...
Точно така. Но първият въпрос е: „Колко са гарантираните депозити?”. Пак Ви казвам – всяка преференциална лихва, а такива е имало, прави един депозит негарантиран от закона. Вторият въпрос вече е да се определи дупката във финансите на банката.
Възможно ли е заради ситуацията около КТБ Европейската комисия да ни наложи глоба и колко голяма ще е тя?
Напълно е възможно, защото това е европейско законодателство. Знаете, че банковото законодателство е синхронизирано в целия Европейски съюз. Пак Ви казвам – за мен това е част от плана – бавене, протакане и в един момент се казва: „Нямаме изход, Европейската комисия иска да ни глобява и ни притиска”, бързо изплащане на някаква част от депозитите, замитане на ситуацията и затваряне на казуса.
Според мен ще се предизвика и друг скандал в този момент, който да отклони общественото внимание. Този въпрос е болезнен за кукловодите в България. Темата „КТБ” е болезнена за тях. Това, което най-много ги притеснява, е изваждане на истината. Това е съответно най-важният тест за следващото правителство и за следващия управител на БНБ, ако щете и за това ръководство на КТБ.
И от БСП поискаха оставката на управителя на БНБ Иван Искров. Как той успя да изкара 10 години на поста, след като той и управление „Банков надзор” не са си вършили работата според вече толкова изказвания?
Важното е хората да не забравят фактите. Фактите са много важно нещо в живота.
Единствено Синята коалиция не подкрепи Иван Искров при неговото избиране. Всички други гласуваха „за”- ГЕРБ, ДПС, БСП... Ние още тогава имахме ключови въпроси. Така че ние не сме го избирали, много моля. Това трябва да се знае.
За мен очевидно има пропуски в работата на Българска народна банка, което е страшно неприятно. Те трябва да бъдат отстранени по възможно най-бързия начин. БНБ трябва да има ново ръководство с избирането на ново Народно събрание.
А трябва ли да се направи промяна в закона така, че ръководството на БНБ да стане по-независимо?
По закон БНБ е независима институция. Знаете, че част от ръководството се назначава от парламента, друга част от президента. Тази формула е измислена, за да се гарантира по-висока степен на независимост.
Тук решението е друго: По-голяма сигурност може да се получи през присъединяване на България към Европейския банков съюз и европейския надзор. Това трябва да направим. Там е пътят, това е решението. Защото имаме нужда някой обективно и независимо да проверява работата на регулатора. В България нама кой да свърши тази работа. Това трябва да се случи на европейско ниво.
Затова и ние от Реформаторския блок сме за присъединяване към Европейския банков съюз.
В България има Закон за гарантиране на влоговете – той не отразява ли точно Директива 2014/49/EC, не е ли транспонирано съдържанието й в нашия закон?
До голяма степен да, но пак Ви казвам – за да знаем, че няма да има отклонения от пътя оттук нататък е нужно приемането на цялостната директива. Тогава на много по-малко хора ще им хрумва да приемат специално законодателство и да заобикалят правилата.
Изклинчила ли е България с точното транспониране на европейското изискване, тъй като по буквата на Закона за гарантиране на влоговете лицензът на КТБ не е взет, но хората и бизнесът не могат да пипнат влоговете си в банката? Кой е виновен за това?
За мен има едно изкуствено протакане, то не е случайно. Това е част от цялостен план – много да се забавят нещата. До момента няма отговор на два въпроса, както се разбрахме – колко са гарантираните депозити и каква е дупката в КТБ. Т.е – първото действие, което трябва да се предприеме по закон, е акционерите да предложат спасителен план, да увеличат капитала и да стабилизират банката. Как биха могли те да предприемат такива действия, ако никой не може да каже каква е ликвидната дупка?
Представете си, че има друга банка, която би искала да купи КТБ. Без да се знае каква е дупката в банката, как да се привлекат инвеститори? Как да привлечеш инвеститор, който да купи нещо, което не знае какво е?
Т.е – тази яснота е съвсем целенасочена. Тя за мен цели част от активите на банката да бъдат придобити на ниски цени. Такова чувство имам, това е много неприятно. Времето показва, че се работи по някакъв такъв сценарий, който не е добър нито за банката, нито за България.
Как гледате на лансираната от адвокатите на Цветан Василев идеи той да се прибере в България и да не бъде арестуван, а да бъде оставен да работи за оздравяването на КТБ?
Звучи ми несериозно, защото не виждам как за едни ще важат законите, а за други няма да важат. Законите важат за всички, включително за Цветан Василев, включително за премиера на България, който и да е той.
Така че не може подобни спекулации да се правят, а и не бива да се правят. Всеки трябва да понесе отговорност за действията си.
Какъв шанс, според Вас, би имал един колективен или индивидуален граждански иск в Европейския съд заради КТБ? Известно ли е на Реформаторския блок да се готви такова дело?
Чувал съм сериозни юристи да казват, че има място за подобен иск. Но за нас от Реформаторския блок друг е ключовият въпрос, а именно – финансовото разследване и наемането на подобна форенсик компания. Това е ключовият въпрос в момента.
Вижте, обществото има право да знае истината. В момента му се представят полуистини. Само вижте голямото противоречие между това, което одиторите казаха за КТБ, и това, което прокуратурата изнесе. Едните казаха, че едва ли не няма кредитни досиета, другите казаха, че били непълни.
Т.е – подобно противоречие между квесторите и прокуратурата означава, че не се вади истината за КТБ. Това може да се случи през едно мащабно финансово разследване. Сега е моментът за едно мащабно финансово разследване. Всичко друго е полуистина, или лъжа.
Отново по Директива 2014/49/ЕС – в нея се предвижда, че в случай на нужда Схема за гарантиране на депозитите (СГД), каквато е нашият фонд за гарантиране на влоговете, да може да вземе заем от подобна структура в друга страна-членка от ЕС. Защо досега в публичното пространство не се обсъжда този вариант, за да бъдат върнати по-бързо гарантираните депозити?
Първите стъпки в момента са да се останови от тези 3,5 млрд. лв. каква част може да бъде върната обратно. Аз твърдя, че една значителна част може да бъде върната, т.е – да се окаже, че няма нужда нито от държавна намеса, нито от помощ от структура в Европейския съюз.
Едно бързо и адекватно финансово разследване може да покаже, че няма нужда от публични средства, които да се наливат в КТБ.
Между другото – хората, които искат замитане на ситуацията, предпочитат бързото й решаване със заеми, с държавна помощ или с някакъв вид европейска помощ, за да може публичните въпроси да бъдат скрити от обществото.
А към кои подобни Схеми за гарантиране на депозитите може да се обърнем за помощ?
Законът е следния – има Фонд за гарантиране на депозитите в България. За да можеш да се обръщаш към други европейски структури – аз не съм юрист, но за мен трябва да си член на Европейския банков съюз. Като не си член – много трудно някой би могъл да ти помогне и да се включи солидарно. За да можеш да разчиташ на солидарна помощ, трябва да си част от Европейския банков съюз, който е в процес на изграждане.
Крие ли ситуацията с КТБ рискове за бюджета за 2015 г.?
Ако не се проведе истинско финансово разследване, подобни рискове съществуват. Те не са малки. Дотолкова, ако се разчита да се наливат огромни публични средства. Това ще е поредната схема, този път за източване на бюджета.
Доколко съществува риск да не можем да изпълним 3% изискване за бюджетен дефицит, ако се стигне до теглене на големи заеми?
В българския Закон за публичните финанси записаното ограничение е 2%. Това е по-строго от европейските правила, т.е – ние сме наложили (това беше мое предположение) двупроцентно изискване за бюджетен дефицит.
Последното управление се провали по отношение на финансовата стабилност. Тя беше загубена, така че има нужда от адекватно дясно правителство, което да върне България към растежа на икономиката, растежа на доходите и към стабилността.
В заключение – задължително ли е банките, опериращи в България, да участват в нашия Фонд за гарантиране на влоговете? Или това е един вид „джентълменско споразумение”, по което не се носи наказателна отговорност, ако дадена банка реши да не прави годишни вноски?
Разбира се, че е задължително. Иначе въпросната банка може да загуби лиценза си.
