На 30-ти септември от 17:00 часа Националният музикален театър „Стефан Македонски“ открива новия сезон с бляскавия концерт-спектакъл „Празник на оперетата и мюзикъла”. Ще бъдат изпълнени едни от най-обичаните и популярни мелодии - от Щраус и Калман, през Щолц и Джери Бок до Луис Мариано и Микис Теодоракис. Почти целият състав на театъра – солистите, хорът, балетът и оркестърът - ще участват в концерта за откриването на сезона.
За предизвикателствата, които предстоят, за новите цели и постигнатите мечти, Actualno.com разговаря с оперетната прима и директор на културната институция, Марияна Арсенова.
"Феерия от ритми от всички кътчета на света" - така описвате предстоящото откриване на новия театрален сезон. Какво ще видят почитателите на оперетата и мюзикъла?
Така всъщност описвате концерта, с който откриваме сезона, тъй като той е една от най-интересните програми, правени досега, в Музикалния театър. Тук има за всекиго по нещо. Има виенска класическа музика, унгарски ритми, руски мелодии, еврейски, гръцки мелодии и всичко това завършва с почти танцово настроение. Това е една представителна извадка на всички емоции, които могат да се усетят в нашия театър, и затова сме го нарекли "Празник на оперетата и мюзикъла", защото вътре има от всичко. Когато публиката дойде в нашите салони след тежък работен ден, почти всички хора, които излизат, казват: "Добре, че дойдохме! Заредихме се с толкова позитивна енергия!" Това е целта на оперетата и мюзикъла. Затова този театър и този жанр в България продължава да съществува в професионално отношение вече 100 години и затова ние като едни наследници на всички тези трупи, които са били преди нас, с голямо достойнство, чест, почитание и преклонение и с надежда, че всичко ще става по-хубаво, честваме юбилея от 100 години.
И в тази връзка знам, че за вас юбилеят 100 години оперетно изкуство в България е особен празник. Как ще го отбележите?
Започнахме честванията от миналия театрален сезон, но тъй като това е цялата календарна 2018 година, ние ще си ги продължим и през следващия сезон. По случай тази годишнина искам да кажа, че ние получихме една особено висока награда. Столичният общински съвет вчера (17 септември) връчи в мое лице на целия театър почетния знак на София, с което ние сме изключително горди. Радвам се, че театърът започва да бъде забелязван и от хората, от които в момента нашата държава зависи.
Нека издадем, че в края на януари ще видим за пръв път премиера на култовия мюзикъл на А. Л. Уебър "Фантомът на операта". Как вървят репетициите в момента?
Подготовката върви с пълна сила. Не се съмнявам във възможностите на творческите екипи. Това, което ме кара да нямам миг покой до премиерата, е сложното конструктивно решение по отношение на декора и сценографията на това произведение.
С моята среща през месец май с фирмата на сър Уебър, имам уверението, че най-вероятно ще присъстват представители на фирмата на самата премиера, която ще бъде на 25, 26 и 27 януари 2019 г. Нарочно оставяме малко повече време и без нови премиерни заглавия, защото самият проект изисква изключително много време и спокойствие, макар че то никога не стига. След като "Фантомът на операта" излезе, ще се играе 'стаджоне', тоест ще има поне 10 спектакъла един след друг.
Първите билети за „Фантомът на операта” на най-атрактивните места в театъра ще бъдат предложени и на VIP гостите на модните дефилета по време на седмицата на модата Sofia Fashion Week AW 2018, която се провежда от 17-ти до 21-ви септември в София. За първи път Националният музикален театър е част от модното събитие.
Но времето никога не стига особено сега, когато започнат новогодишните празници, когато ние ще си направим нашите традиционни коледно-новогодишни концерти. Ще направим, разбира се, станалият вече и традиция Новогодишен бал в зала 1 на НДК на 28 декември от 19:00 часа. Въобще, смятам, че с тези заглавия ще върнем и ще привлечем много нова публика.
И като споменахме Уебър, не мога да не ви попитам за друг световноизвестен мюзикъл - "Булевардът на залеза". Кога можем да го гледаме на вашата сцена?
По отношение на този мюзикъл, ние изиграхме спектаклите, които ни бяха по договор. Последните три ще представим на нашата публика анблок - това ще стане на 9, 10 и 11 ноември. С това спектаклите на "Булевардът на залеза" приключват. Но ние продължаваме и имаме планове за следващ мюзикъл след "Фантомът на операта".
Кой ще е той?
Обещавам ви, че ще бъдете първите, които ще научите, след като приключат всички договорни отношения. Засега ще го запазя в тайна.
Музикалният театър се гордее с постановки като "Българи от старо време", "Царицата на чардаша", "Една нощ във Венеция". Ще ги запазите ли като емблеми от програмата си и през 2019 г.
Разбира се! Те продължават! Музикалният театър винаги е бил репертоарен театър. Той е бил жанров театър на операта и мюзикъла. Има заглавия, които през годините не слизат от афиш. "Царицата на чардаша", "Българи от старо време", "Графиня Марица", "Веселата вдовица", "Една нощ във Венеция" са заглавия, които неизменно ще присъстват в нашия афиш. Те ще се играят като редови спектакли от афиша на нашия театър.
През следващата година обаче ни предстои една нова постановка на друго класическо заглавие, с което ние сме обиколили цяла немскоговоряща Европа, в Япония сме били на няколко пъти с него също така. Това е "Прилепът" на Йохан Щраус, който също е една от най-ярките творби в областта на оперетния жанр и която традиционно нашата публика очаква и пълни салоните в новогодишните празници, защото тя носи това настроение, а и самото действие се развива на 31 декември.
Докато ви слушам, си мисля, че преди началото на нещо ново, човек обикновено прави равносметка на вече постигнатото. В този ред на мисли - какъв бе изминалият театрален сезон за Музикалния театър. Какво постигнахте, за кое не ви достигнаха сили?
Така, като ми задавате този въпрос, знаете ли, че никога не съм седнала и да си кажа: "Боже, как мина?!". Това обикновено го прави нашата главна счетоводителка. Тя в един момент пристига с всички резултати и ме успокоява мен, изпаднала в някакъв трепет, че, увлечена в това да се правят нови и нови продукти, аз не си давам сметка какво е било. Тя обикновено идва и казва: "Имаме преходен остатък еди-колко си" и аз казвам: "Вярно ли?!".
Тоест, когато театърът беше преди три години в едно много тежко състояние, когато аз дойдох като директор, мобилизираха се хората. Увеличихме броя на спектаклите, тъй като нямахме възможност да започнем с нови заглавия. В един момент от театър пред закриване, през първата година реализирахме 300 000 преходен остатък на плюс. Аз не можех да повярвам, че въобще сме изплували. Тази година преходният остатък, който реализирахме, беше над 800 000. За мен това говори, че посещаемостта се е увеличила многократно, че интересът към театъра се е възобновил. И така, увлечена с художествения съвет на театъра за това какво ни предстои, аз почти не успявам да седна и да си направя равносметка.
Много ни е субективна професията, като всяко изкуство. Каквото и да направиш, най-голямата реклама е от уста на уста. Знаете, като мине кампанията за премиерата, виждаш дали салонът се пълни, или не. Когато се пълни салонът, когато хората имат определен интерес и споделят своите усещания, това за нас е най-доброто мерило как сме си свършили работата. Единствено и само голямата любов на хората прави това изкуство да продължава. Много ми се иска това да получи един по-силно изразен финансов резултат.
И като заговорихме за финансовите измерения, има обещания за 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор. Как гледате на това?
Вижте, бюджетът нас пряко не ни касае поради простата причина, че ние сме на делегирани бюджети. Много ни се иска сега от есента да направим една добра индексация на заплатите, но при нас това зависи от приходите ни, защото ние получаваме субсидия въз основа на всеки един лев от продаден билет. Ако ние имаме добри резултати, можем да индексираме заплатите, когато ние решим - в зависимост от нашите приходи. Това, че бюджетната сфера ще увеличи заплатите с 10%, касае хората, които не са на делегирани бюджети. Ние смятаме да го направим това нещо още от есента - да индексираме заплатите на хората по някакъв начин.
Интервю на Румен Скрински
