Мариана Кукушева е завършила педагогика в Югозападния университет. Специализирала в Университета по хранително-вкусови технологии в Пловдив. През 2009 г. е избрана за председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Има собствен бизнес в сферата на хлебопроизводството и сладкарството.
Г-жо Кукушева, какъв ще бъде ефектът на намалено на 10% ДДС на хляба за производителите и съответно за потребителите?
Това е предложение, зад което се обединиха всички в бранша. То е обусловено от все по-ниската покупателна способност на българския потребител. Ако то бъде прието, ще означава само едно – по-ниска доставна цена от страна на хлебопроизводителите, съответно и понижаване цената на хляба. Но тук говорим за доставна цена. За да могат потребителите да усетят промяната, би трябвало и търговците да осмислят своята политика на постоянна надценка в рамките на 30-45%.
Има само три държави в Европа, сред които е и България, в които ДДС ставката на хляба е обща със ставката на всички останали продукти и стоки. В същото време се очаква от 1 септември ДДС на хляба в Румъния да бъде намалена наполовина, а дори да достигне 0%. Затова съществува реална опасност румънският хляб да залее първо Северна, а после и цяла България. Това ще доведе до затваряне на предприятия, до загуба на работа за десетки хиляди хора. И в момента румънският хляб се произвежда с около 37% по-ниска цена на тока и 28% по-ниска цена на газа. След като и ДДС ставката се сведе до 0, ще е още по-вероятно румънската продукция да залее пазара у нас.
А какво би било влиянието на обратното начисляване на ДДС на цената на хляба?
Това може да се коментира само ако има ясна методика за прилагането на обратно начисляване. Такава все още липсва. Надяваме се, че тя няма да се прави в тайна, а ще бъде обсъдена с експерти от всички браншове на земеделието и преработването.
Спрямо миналата година цената за тон пшеница е спаднала с близо 40%. Как се отразява това на производителите?
Такива са официалните борсови новини. Когато говорим за пшеница, говорим за стока, чиято цена се определя от международните фондови борси. България като зърнопроизводителна държава попада в Черноморския басейн. Тази година Русия, Казахстан и Украйна се очаква да добият реколта с около 50-55 млн.тона повече от 2012 г. С оглед на това търсенето на пшеница в региона е свито и цените падат. У нас това се отразява на стокооборота. Ако в предишни години той беше около 6 млрд.евро за година, през 2013 едва ли ще достигне 3 млрд.евро. Нужно е да се чуят държавни решения по темата, но засега ние не знаем какво се случва.
Имаше твърдения в медиите, че хлябът не поевтинява, защото сега производителите ползват пшеница от миналата година, която е по-скъпа от сегашната. Кога ще започне да се ползва сегашната реколта и не е ли това предпоставка за поевтиняване на хляба?
В момента се ползват миксове от нова и стара реколта, защото традиционно всяка година има технологично време за отлежаване и узряване на прибраното жито. От 1-и до 15-ти октомври вече ще започне да се ползва самостоятелно новата житна реколта. Ако се запази тенденцията цената на зърното да върви трайно надолу спрямо миналите цени, възможно е и хлябът да поевтинее с няколко процента. Но в никакъв случай не можем да говорим за уеднаквен процент на поевтиняване, защото хлябът у нас има пазарна цена, която се определя от търсенето и предлагането в различните райони.
Реално ли е очакването за поевтиняване на хляба в следващите месеци? С колко би могъл да поевтинее?
Няма как да се прогнозират конкретни проценти, тъй като поевтиняването е обвързано с производствените мощности и финансовата възможност на всеки производител. Ако цената на основната суровина падне, а стойностите на другите компоненти останат същите, хлябът също ще поевтинее. И в момента в търговската мрежа има хлябове с атрактивно по-ниска цена. Така пазарът се грижи и най-социално слабите да могат да си купят продукта.
Какви са прогнозите Ви за движението на цената на пшеницата у нас и на международните пазари в близките месеци?
Според анализаторите и борсовите агенции цената на пшеницата, както и на останалите зърнени култури, няма да се движи нагоре. Очаква се сегашните нива да бъдат запазени.
Достатъчно добър ли е контролът, оказван от отговорните органи върху вноса на храни у нас? Как може да се подобри?
Контролът на отговорните органи върху българските стоки е изключително прецизен и точен. За съжаление същият контрол не се прилага в цялата му адекватност спрямо вносните храни и напитки, особено от европейски държави. За това допринася и по-либералната нормативна уредба. У нас Законът за храните чака актуализация още от времето на предишния парламент. И в момента никой в държавата не проверява съответствието между издаден сертификат, който придружава една пратка, и действителните стойности на посочените компоненти в тази пратка. Не е така в страните от ЕС, където се внасят български стоки. Там всяка държава има специфичен контрол и проверка на всеки сертификат.
Какви изпитани и успешни в други страни практики за проследяване качеството на вносните храни и напитки можем да въведем у нас?
Няма страна в ЕС, в която родното производство да е в пъти по-евтино спрямо производството на същите стоки, внесени от друга европейска държава. Така е създадена законодателната и нормативна уредба, че принадената стойност да остава винаги в държавата. Нормативните уредби за логистика на стоките са така направени, че стоките да могат да се реализират във всяка точка на ЕС на атрактивни цени. България трябва да търси своето равноправно членство в ЕС, защото сме равнопоставени във финансовите си ангажименти с другите страни-членки. Инвестициите у нас са както в другите европейски държави, а инвеститорът трябва да се уважава еднакво.
