За резултатите от местния вот и затова къде ще отидат гласовете за Демократична България и Спаси София, Аctualno.com разговаря с Любомир Стефанов. Той е политолог и европеист. Преподавател е в Нов Български университет.
Г-н Стефанов, как оценявате местни избори 2019-а?
- Като завръщане на нормализацията и здравословната политическа конкуренция, въпреки страстите през вечерните часове.
Защо завръщане към нормалността?
- Защото конкуренцията в общините и в селата в цялата страна се засили и то може би неочаквано за основните играчи, което ще даде отражение на общинските съвети, които са основни двигатели в триадата на местната власт. И по този начин ще увеличи чувството за представителност, а оттам косвено или може би пряко, чувството за справедливост на българските граждани.
Кой всъщност победи на тези избори? На местни избори обикновено всички казват, че са спечелили.
- На практика е така, ако погледнем точно, тъй като за разлика от Народното събрание, което е представителна извадка в национален аспект, мисля, че тези избори са представителни в местен. И в този смисъл всеки, който успее да събере достатъчно, за да прескочи избирателната квота, е представител на местно ниво и участието в общинския съвет му дава глас. Пък и на хората зад него, така че да, наистина, всъщност са печеливши гражданите, местната власт.
Дали гражданите са печеливши, като на места не се е променило статуквото. На доста места остават независими кандидати на местни коалиции, съставени преди всичко от бизнесмени-феодали?
- В крайна сметка, ако нещата протичат по правилата и всичко е в рамките на закона, не виждам никакъв проблем в това местният бизнес да търси обвързване с властта. Знаете, че в развитите демокрации има директни закони, които регулират тези връзки. При нас отсъствието на тези закони са точно причината и поводът да се пораждат съмнения за нехигиеничност и затова гледаме малко скептично на такива феномени. Съгласен съм, че директно такова обвързване на ниво едва ли не и табелка „спонсорирано от…“, е притеснително, но иначе не виждам място за притеснение. Пак казвам, особено ако дейността на съответния общински съвет е прозрачна. И следващия въпрос е „а дали е така?“. И тук е ролята на гражданските общности, които са издигнали и подкрепили съответните кандидати, да им търсят сметка, регулярно плюс това.
Може ли да се каже, че победата на ГЕРБ е толкова убедителна, колкото беше на вота през 2015 година, или има разколебаване?
- Разколебаването е национално и то се дължи на спада на избирателната активност, въпреки, че сутринта се запознах с един феномен в Доспат на изборите, където по стечение на обстоятелствата избирателната активност и разпределението на местата в общинския съвет водят до това, че ГЕРБ ги заема всичките – 13 на брой. Останалите партии не че нямат гласове, но не покриват квотата. Така че и така и онака може да се разглежда, зависи от случая, но тяхната представителност вече е оспорвана. Според мен ГЕРБ не са загубили, тъй като, ако не ме лъже паметта кметове в 10 града, избрани на първи тур, в останалите десетина-петнайсет отиват на балотаж. По-скоро изненадата за мен е, че БСП се появява на тези балотажи.
БСП възвръща позиции отпреди 2015-а?
- В никакъв случай, не. Смятам, че ниската избирателна активност се отрази на това, но на втори тур нещата винаги са по-лесни, имаш двама кандидат, между които избираш и общо взето аз смятам, че ГЕРБ ще възстанови позиции, тъй като БСП просто няма ресурс. Не че има лоши кандидатури, просто няма с какво да ги подплати. На централно ниво партията каквото и да направи, г-жа Нинова просто е майстор на съсипването на кампании.
След като говорихме за Доспат като така, нека да кажем и за София като онака. Балотаж в столицата не е имало от 2005 година. Как ще коментирате този факт?
- Мисля, че то е очевидно за всички жители на столицата. Това е появата на две модерни, градски технократски кандидатури. Говоря за г-н Борис Бонев и за арх. Борислав Игнатов. Те двамата успяха категорично да привлекат гласоподаватели, които не са участвали в избирателния процес дотук и социологическите агенции ще го проследят, като направят пълен анализ на данните си. По този начин двамата кандидати нарушиха статуквото. Това статукво, за което ще има да се говори, всъщност не е онова, което тези две кандидатури разрушиха, тъй като активирането на негласуващи граждани е признак, че се говори най-сетне на език политически достъпен и разбираем за тези, които не са участвали досега в избори. А не монолитните електорати, за които говорим отпреди 15-20 години.
За феномена новата градска десница след малко ще поговорим, нека сега да коментираме изказването на го-жа Манолова: „пробивът е направен“. В този ред на мисли, тя ли направи пробива?
- От нейна гледна точка разбира се, че е така, но от друга гледна точка моят прочит остава, че това направиха двете кандидатури, за които говорих. Това е реалния пробив на тези избори, защото и двамата преминаха десет процентова бариера, а съвкупния им резултат, даже и механично човек да се изкуши да го направи, ги изравнява с г-жа Манолова и това показва, че има… не бих казал нова градска десница. Тъй като нито едната, нито другата кандидатури са отчетливо ясни…
Но са абсолютно нови.
- Категорично са нови и по-скоро бих ги нарекъл активни граждански кандидатури. Това е тази нова прослойка, която тепърва ще пуска корени в политическата реалност и ще се превърне може би във факт.
Това са двама млади хора, за които вече съвсем не може да се каже, че са неразпознаваеми.
- Категорично. Нито че говорят празни приказки и не предлагат конкретни решения.
Според Вашите колеги повечето от гласоподавателите на десницата ще отидат за гъби, вместо на балотажа в София. И Вие ли смятате така?
- Не, не смятам така. Тези хора биха проявили гражданска позиция и няма да оставят някой да се разпореди с гласа им. Веднъж осъзнали правото да взимаш решения и да влияеш на тях със собственото си участие, то си има някаква тръпка. Този вид адреналин не мисля, че ще бъде изпуснат. Пак Ви казвам, това не са десни градски кандидатури. Това са кандидатури на активни граждани, които ще продължат да бъдат активни. И да, една част от тях сигурно ще отидат за гъби, макар че казват, че времето другата събота и неделя ще бъде лошо. Но друга част от тях категорично ще гласуват в полза на г-жа Фандъкова и то не заради идеологически обременености, онези моноблокови и монолитни структури, за които говорихме, а заради практически политики. И ще я слушат много внимателно какво ще им обещае тази седмица, защото после ще й го припомнят.
Десницата между другото не изневери на себе си и пак се яви на избори като двуликия Янус – едната кандидатура на Борис Бонев, а другата – на арх. Борислав Игнатов. Кой спечели от това в крайна сметка?
- Гражданите. Гражданите спечелиха, понеже видяха, че имат сили да променят нещата и да влияят на процесите. Пак да кажа. Тези кандидатури десни не са. Нито амалгамата зад архитекта, нито амалгамата зад Спаси София са десни и СДС не ги нарича десни и никъде не чух посланието „десни“.
Извинете ме, но това беше същата пропукана амалгама, която сме виждали на предишни избори – традиционно скараното помежду си дясно.
- Ами това е оздравителен процес, който очевидно върви към края си. И по тази причина, да, това или ще стане модерната градска десница, както припомнихте Вие малко по-рано, или просто ще отпадне дясното и ще остане активна гражданска позиция, свързана с някакъв свободен, може би зелено-либерален характер.
В този смисъл как ще изглежда общинския съвет с който, спокойно можем да кажем след Вашата прогноза, че гласовете на Борисов и Бонев ще отидат при Фандъкова, очевидно тя ще трябва да работи?
- И Борис Бонев, и арх.Борислав Игнатов ще бъдат в него. Така че очаквам общинският съвет в София да стане прозрачен, може би не гъвкав, но решителен и да прокарва последователни политики. Защото тези две кандидатури на активни граждани, негласували до сега, вкарва доста активни граждани в политиката, които със сигурност имат да разчупват клишета и да доказват на себе си и подкрепилите ги, че не са влезли в общинския съвет за да станат част от статуквото. За тях статуквото не е политически задкулисия или вършене и невършене на някаква работа по даден начин. Абсолютно различен прочит имат те или поне такива са индикациите понастоящем. И след една година, когато го водим този разговор, ще бъдем по-обективни.
Аз се надявам да водим този разговор още другата седмица след балотажа, защото аз съм скептична към Вашата прогноза, че десните ще гласуват за Йорданка Фандъкова. Десните, да си послужа с метафората на премиера Бойко Борисов от изборната нощ за кукувиците, нямат навик да снасят яйцата си в чужди гнезда.
- Съгласен съм, но алтернативата г-жа Манолова, която претендира и мимикрира, че не е лява, със сигурност пък няма да е по вкуса на по-твърдо десните, ако има такива в столицата и те с нежелание, като в един стар виц, ще направят това, което трябва да се направи, за да не се случи по-голямото бедствие. Тъй като г-жа Манолова няма листа в общинския съвет, тя няма хора, с които да работи. Принципът би бил на договаряне и предоговаряне. А едно такова нещо е всъщност сърцевината на това статукво, което като че ли всички искат да разрушат.
Добре, ако се върнем към стария израз на Иван Костов, може ли някой от десните избиратели да „гласува с отвращение“ за Мая Манолова, само и само да не е Фандъкова кмет? И резултатът далеч да не е предопределен?
- В никакъв случай не е предопределен резултатът, защото в крайна сметка гласовете пред и в урните са на живи, мислещи хора, които могат да вземат самостоятелни решения, независимо от апели на политически и неполитически лидери. Смятам, че гражданите на София ще успеят да си преценят добре в оставащите пет дни, включително и в деня за размисъл, и да, ще има неудоволствие, но смятам, че ще има решителен и еднозначен избор, тъй като София е важна за всички граждани, не само нейни, но и на България и посланието ще бъде ясно.
Може ли един общински съвет да промени статуквото или само да направи така, че някои неща съвсем да лъснат до следващия местен вот?
- И едното, и другото са верни. Един нов общински съвет, какъвто ще имаме с отчетливи, ясни групи, които няма да са от един-двама души, а ще бъдат значителни по своето представителство, ще бъде доста по-труден за корумпиране. Ще бъде много по-ясно какво се случва и какви са механизмите, които действат в него. И мнозинствата по-скоро ще бъдат работещи по казуси. Струва ми се, че нещата ще приличат на тези в Европейския парламент – ще има ад-хок коалиции, които ще бъдат за каузи. Което ще направи работата му трудна, но от друга страна пък интересна и всички се надяваме полезна в крайна сметка.
Интервю на Спасиана Кирилова
