"В България фискалната политика върви точно в обратна посока на паричната политика". Това заяви в Студио Actualno финансистът Любомир Каримански, бивш председател на Комисията по бюджет и финанси в 47-ото Народно събрание.
Фискалната политика представлява мерките, предприети от държавата за регулиране и контролиране на държавния бюджет на страната. Паричната политика е упражняването на контрол върху количеството пари в икономиката - чрез нея правителството и централната банка на държавата контролират паричната маса, наличността и стойността на парите, лихвения процент.
"Ако паричната политика е изтегляне на парична маса от населението и от бизнеса, за да може да се намали инфлацията, в България фискалната политика е точно обратното – дава парична маса чрез нонстоп увеличаване на парични разходи от държавата", твърди Каримански.
Новият закон за БНБ
След като от парламента бе приет новият закон за БНБ, който ще смени валутния борд с еврото, финансистът е разтревожен, че не се е провела задълбочена дискусия в Народното събрание.
Още: Окончателно: Парламентът прие ключов закон за влизането в еврозоната
"Много е неприятно, когато в централната банка има дори подуправител, който на няколко пъти умишлено греши процента на задължителните минимални резерви и заблуждава цялото общество. Той каза, че от страна на БНБ тези резерви били 15%, а те никога не са били 15 на сто - те са 12%. Много е опасно, защото това се развива много бързо като слух и търговските банки може да изпаднат в паника", посочи Каримански.
От 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти бе увеличен от 10 на 12%.
Какво мисли Каримански за влизането ни в еврозоната от 1 януари 2025 г. и по още теми - гледайте във видеото:
Водещ: Мирослав Димитров