Държавните разходи на България излизат извън контрол, предупреди в свой доклад Европейската комисия (ЕК). Какво означава това? Опасно висока ли става инфлацията и трябва ли държавният бюджет да бъде актуализиран през юни? Отдалечаваме ли се от еврозоната и можем ли да влезем в процедура за свръхдефицит?
Отговорите в Студио Actualno търсим с макроикономиста Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет и беше заместник-министър на финансите в правителството на НДСВ, ето какво каза той:
Не знам защо всички коментират оценката на нашата конвергентна програма, тъй като едновременно с това излезе и един друг доклад, който е по линията на т.нар. процедура за свръхдефицит (процедура, която ЕК може да започне срещу страна от общността, чиито бюджетен дефицит е по-висок от регламентирания в ЕС. Най-напред Брюксел отправя препоръки и ако те не бъдат спазени, следват санкции за съответната страна, бел. ред.). В тази процедура за свръхдефицит е включена България, където е казано, че тя нарушава критериите. Но тя е в кюпа с още няколко държави и тъй като ЕК видимо не знае какво да ги прави всичките, и се пази да не предизвика вълнения точно в този момент, отложи вземането на решение за есента. Тогава вече ще прецени всъщност коя държава ще влезе в такава процедура и коя ще предпочетат да оставят извън този обхват. Значи България е заплашена да влезе в такава процедура, не че това е нещо страшно.
Но тя тогава ще трябва да направи това, което Фискалният съвет говори от една година и никой не желае да ни чуе. Казвахме, че не трябва да има увеличаване на разходите, че трябва да има консолидация, а не правене на дефицити. Правителството в рамките на две или три години трябва да покаже устойчив план за овладяване на тези разходи и устойчиво намаляване на дефицитите.
Какво означава държавните разходи излизат извън контрол?
Една година Фискалният съвет на България пише за това, но никой не обръща внимание. Хубаво е, че Брюксел го забеляза, но този брюкселски език е много любезен и същия език е по отношение на няколко държави. Според мен политизираната Европейска комисия е прекалено любезна и не изпълнява до край задълженията, които има. Защото в повечето случаи зад този език се крие явно нарушение на фискалните правила, които съществуват в Европейския съюз (ЕС). Т.е. най-накрая по някакъв начин ЕК се усети, че не може три години подред да остави държавите-членки да надуват разходите си, уж под формата на борба с ковид кризата. И когато вече имаме променена макроикономическа обстановка заради инфлацията, заради редица тенденции, които се появиха в последната година, ти да се усещаш, че всъщност си направил много голяма грешка и поставяш стабилността на цялата зона под въпрос.
Защото нарастването на публичните разходи не само в България, доведе до това да не може да бъде овладяна инфлацията. Защото всъщност разхлабената монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) беше насочена в две посоки. От една страна да фаворизира условията за правене на бизнес, т.е. да минеш през кризата по някакъв начин. От друга страна тя правеше т.нар. фискална политика, не само монетарна, което по принцип е забранено в мандата й, подпомагайки правителствата да правят дългове и да печатат повече книжа. ЕЦБ просто беше помагач в пързалката, която се получи. И в момента това, което наблюдаваме, всъщност голямата инфлация, основно се дължи на политиката на копи-пейст на мерките, които бяха приложени в борбата с ковид кризата. Не само в Европа, но и в САЩ, макар че там структурата и мерките бяха много по-различни, но крайните ефекти са приблизително еднакви.
Все още не сме в стагфлация, но е възможно това да стане.
Как и защо – във видеоматериала.
