Известният словашки писател Антон Балаж е в София, за да представи романа си „Лагерът на леките жени“ и едноименния филм! Антон Балаж е автор на повече от 20 книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Безспорно е майсторството му в разискване на теми, свързани със социално-политически събития, екология и научно-технически открития.
„Лагерът на леките жени“ е виртуозна пародийна гротеска, пресъздаваща абсурдите в една репресивна институция, останала в миналото. Сюжетът ни пренася в лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. Живописният „колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Антон Балаж изгражда уникален еротично-политически фарс, в който леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Ето какво сподели Балаж за историята на книгата в интервю специално за Actualno.com
Каква е историята на написването на книгата "Лагерът на леките жени"?
Тази история се случва в момента, когато комунистите завзеха властта в Чехословакия Малко след 1948 година създават тези трудови лагери. В тях са били изпращани хора, които не са могли да се приспособят към комунистическия режим. Там били изпращани хора, смятани за асоциални елементи, каквито са бездомните днес, например. Между тези граждани били и проститутките. Инициатор за това проститутките да бъдат изпращани в тези лагери е бил тогавашния министър на вътрешните работи. След като престанал да е министър, той става литературен критик. Казва се Даниел Окари, когато започнах да пиша книгата с срещнах с него. Основата на книгата са исторически факти. Окари е човекът който ми каза, че тези проститутки са били изпратени в този лагер. За тези неща на времето не се е писало, хората не са знаели. В словашкия народен архив са запазени документите от този лагер и аз ги намерих. Когато ги прочетох разбрах, че за този проблем още не е възможно да се пише, това ставаше по времето на социализма. Тогава още не знаех, че след три години този режим ще падне. В момента, когато това се случи отново се върнах към архива, проучих документите и започнах да пиша книгата.
По много интересен начин смесвате политиката и еротиката. Как се получи?
По това време, когато започнах да пиша книгата вече имах богата литературна дейност, бях издал няколко книги, започваше екранизацията на някои от тях. Така че аз имах богат опит. От самото начало ми беше ясно, че това произведение може да има своя чар единствено ако бъдат смесени гротеската, иронията и политиката с нещата, свързани със секса. Още тогава ми беше ясно, че този свят, който творя трябва да бъде предварително планиран. Там се разбира, че тази представа на комунизма и социализма, че тези хора ще бъдат преправени в нещо друго, просто не е възможен. Превъзпитаването не е възможно. Този роман показва първата стъпка на репресия на социалистическия режим срещу гражданите. След като този процес не се осъществява в Чехословакия по време на втората фаза тези хора са изпратени в урановите мини с цел физическото им ликвидиране.
Повечето хора свързват проституцията с принудата, докато в книгата ви някои от героините сякаш обичат професията си. Не сте ли бил критикуван за това от феминистите, например?
Когато книгата излезе през 1993 феминизмът в Словакия още не беше разпространен. В началото на романа един от героите казва на жените: „Няма за какво да се срамуват, защото това е исторически занаят, за което много мъже са им благодарни. Защо трябва да се отказват от този занаят, когато да си гражданка е толкова скучно.“
Как успяхте да съберете в едно толкова невинност и похот в образа на Еринка?
Това е въпрос на талант! При приемането им в лагера проститутките са били подложени на психотест. Тези отговори са запазени. Намерих протоколите и от тях избрах героините си. Героите са реални, само им смених имената, защото не бях сигурен дали някои от тях не са живи.
Вече живеем във време, в което сексът е навсякъде. Не отидохме ли в другата крайност?
Мисля, че сега всички млади и съвременни автори са се хвърлили да пишат за секса. Но смятам, че в моя роман има еротика, а не секс. Еротиката дава много пространство на читателя за фантазия. Защото когато четем романи за секс, това е много по-лошо ако отворите порно страница и видите нещата такива, каквито са.
Като обсъдихме секса да поговорим и за любовта.
Темата за любовта я намирам преди всичко в класическата литература. Тя е свързана със страст, а тази страст може да бъде продуктивна или непродуктивно, защото може да бъде убиваща, но и много вдъхновяваща. Това се отнася и до романите на Достоевски, където има любов, която унищожава, затова той е голям мой литературен пример.
Идвате у нас в момент, когато единият кандидат за президент е представител на социалистите. Защо хората все още страдат по комунизма?
Това е проблем на поколенията. Тази социалистическа партия е поддържана от по-възрастните хора и това е един вид носталгия. Хората са склонни да забравят лошото и да си спомнят добрите неща. И затова хората изпитват носталгия, защото това е бил техния живот.
Бихте ли коментирали ситуацията с бежанската криза в Европа?
Европа преживя една голяма бежанска криза след края на Втората световна война, но това беше в границите на Европа. Милиони хора трябваше да сменят родината си. Но тези промени ставаха с разбирането на държавите, в които се случваха. Ситуацията в момента е напълно различна. Сега бежанците идват отвън и се срещат с неразбирането на хората в държавите, в които отиват. Това е съществото на проблема. Европа свикна да живее добре. За 40 години тук нищо драматично не се е случило и това е нещо напълно ново. Проблемът на тези държави като Чехия, Словакия, Полша, Унгария е, че след падането на комунизма започнаха да създават ниво на живот, подобно на западните държави и изведнъж се появява заплаха, която може да им отнеме възможността да се изравнят с развитите държави. Точно този проблем започва да се проявява и в Австрия и Германия. Тези хора започват да се страхуват, че начинът им на живот е застрашен от бежанците.
Интервю на Евгения Гигова
Антон Балаж ще представи лично романа си „Лагерът на леките жени” на 9 ноември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото” – НДК. Непосредствено след срещата с автора едноименният филм ще бъде излъчен безплатно, с английски субтитри.
