По сигнали до Actualno.com за липса или чести смени на учители в две престижни столични училища – в 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и в 133 СУ "А. С. Пушкин" и по повод предприетите проверки на двата случая от компетентната структура на просветното министерство - Регионалното управление на образованието София–град, разговаряме с началника на РУО София-град Ваня Кастрева - по конкретните проблеми и проблемите в образованието ни като цяло:
Г-жо Кастрева, какво установихте при проверките в 133-то училище и във Френската гимназия по проблема с осигуряването на учители?
Констатирахме, че училищните ръководства са предприели всички мерки, които нормативната уредба изисква от тях, за да могат да обезпечат учебния процес. Случаите са различни, макар че и двата са за липса на учители и то от тези категории, които определено са търсени в системата на образованието, особено в София.
За 133-то средно училище "А. С. Пушкин" станаха известни резултатите от проверката. Когато не можеш да попаднеш на подходящия заместник ... – виждате колко замествания има там и става дума за 7 клас, което е още по-драматично.
При проверката в 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" установихме, че на учителя по немски език трудовият договор се прекратява във връзка с депозирано предизвестие, така че до края на календарната 2018 година учениците са имали редовни часове по немски език, но след коледната ваканцията в известен период са без учител по немски език. Свободното учителско място е обявявано два пъти като първият път са подали документи 4 кандидати, но всички са се отказали. Специфичното в този случай е, че говорим за непълен щат, което се отразява и на работната заплата. Предвид тези обстоятелства работното място за учител по немски език се обявява втори път. При 8 кандидати се явяват 4 на интервю, трима от които се отказват, но при финализирането на процедурата още същия месец учениците вече имат учител по немски език. За разлика от 133-то средно училище, където има възможност за вътрешно заместване на учителя по математика, във Френската гимназия учителят по немски език е единствен и няма възможност за вътрешно заместване (бел. ред. - според обясненията на г-жа Кастрева първият конкурс за учител за немски език е направен след фактическото напускане на предишната учителка, защото по закон няма право да бъде пуснат конкурс докато тече предизвестието, тъй като е възможно то да бъде спряно и всъщност учителят да остане на работа, а да има официален кандидат за неговото място и съответно нарушаване на трудови права. Проверката не е открила нарушение на правилата от страна на директора при търсенето на учител).
Изглежда трудно постижим равният старт на външното оценяване по математика за седмокласниците..?
Абсолютно. Категорично. Още със започването на 7 клас са тревожни и учениците, и техните родители, защото учениците са натоварени с очакванията на техните родители, на тях самите за това какво ще се случи в края на 7 клас. Резултатите в края на 7 клас предопределят училищния живот на тези деца в следващите 5 години. Така че абсолютно си давам сметка какви са очакванията на всички страни, а и колко тежко е това за директорите на училища и самите учители. Няма титуляр, който да иска такова нещо. Това са хора с опит. Никой не би искал да "провали" своите ученици. Всеки би искал най-доброто за тях, защото това е част от неговия професионален авторитет. Но и ако някой отсъства по болест, не може да бъде упрекван, че се е разболял.
За нито една от страните отсъствието на учителя, независимо какви са причините, не е нещо желано. Напротив. То е проблем и за самия колега учител, на когото се е наложило да отсъства. Защото като отговорен за обучението той си мисли как ще преподаде учебното съдържание. Нормите предполагат преструктуриране на материала, но за сметка на часовете за упражнения, което не е добре за учениците. В същото време учителят има задължението да дава консултации, т.е. може да се намери формата за компенсиране на пропуските.
Възможен ли е компромис?
Не. Всичко остава за сметка на двете най-важни страни в обучителния процес – на учителя и на учениците. И естествено тук ролята на родителите е изключително важна. Няма как външен фактор да реши такъв проблем. Ключова е и фигурата на директора – той прави и подбора на кадрите, той прави и политиките за задържането на кадрите, за тяхното кариерно развитие, за тяхната квалификация. Аз като бивш директор на училище си давам сметка колко тежка и отговорна е тяхната работа. Същото е и за учителя. Това са споделени отговорности. Изобщо образованието е споделена отговорност.
Но излиза, че потърпевши са децата. Когато по една или друга причина учителят го няма, те получават наградата да не учат, а после - наказанието да наваксват... Родителите ги водят и на частни уроци... и все са упреквани, че не искат да учат -доста натоварващо, не е ли така?
Да, натоварва ги, краде им от свободното време. За мен децата трябва да имат време, за да могат наистина да се чувстват щастливи. Трябва да имат свободно време, за да отидат там, където имат интереси, а не да отидат, защото това трябва да се случи по независещи от тях причини. Думичката "трябва" не винаги е мотивираща за тях. Думичката "може" е по-мотивираща. Аз предпочитам да отидат там, където те са си избрали, а не да трябва да отидат където се налага. Никоя от страните в процеса няма да изпита удовлетворение. Напротив. Това при всички случаи създава напрежение. На учителя, който е отговорен за своите ученици, на учениците, които са тревожни, защото всеки има свои методи на преподаване, има свой поглед за това как ще преподаде учебното съдържание.
Смяната на учителя понякога е стимулираща и интересна за учениците, но може и да е точно в обратния смисъл. Не е добре, когато е за кратко - за два часа. За два часа не можеш имената на тези деца да запомниш, а какво означава да усетиш потребността на всеки един от тях, за да му подадеш материала по начина, по който той има интерес към предмета. Говорим за математика. За мен тя е една от най-интересните, но и най-трудните за преподаване науки, а е много ключова. Но как да разбереш кой от тях има афинитет, и пак зависи какво точно преподаваш от математиката. Същото е и с немския, ако се прехвърлим и при другите засегнати деца.
Признавате ли опасността от пропуски в знанията, заради липса на учители?
Определено. И това се пише в ангажиментите на титуляра. Защото той ще трябва във времето да се връща на пропуснато, макар и с по-малко отделено време, за да е спокоен, че може да върви напред. В математиката едно от важните неща е знанията да бъдат системни и последователни. Така е и с немския.
И двата казуса, а именно с учителя по математика в 133-то училище и с учителя по немски във Френската гимназия, всъщност поставят във фокуса на вниманието един сериозен проблем, свързан с обезпечаването на учебния процес, с гарантирано обвързване с квалифицирани педагогически специалисти. За съжаление не мога да кажа, че това е проблем, който е решен.
Вашето обяснение?
Проблемът е многослоен, многоспектърен и той не отминава големия град. В големия град като София той има своите специфики. Всеки би казал – ако в София трудно се намират учители, какво да кажем за малките населени места?! И с основание. Но спецификата в нашия град е свързана и с нещо съвсем различно – големите възможности, които столицата предоставя. Ако в едно малко населено място обезпечаването с квалифицирани преподаватели е въпрос, който може да бъде решен доста по-трайно от гледна точка на липсата на други възможности за специалистите, в София е точно обратното. София дава много възможности за професионално развитие и професионална изява на педагогическите кадри. В последните години, наблюдавайки тенденцията на обявяваните свободни работни места, мога да кажа, че се запазва изключително големият процент на търсене на учители по математика, информационни технологии, след това на учители по чужд език, след тях - на учители по природни науки, също на детски учители, защото не изключваме и системата на предучилищната подготовка.
Въвеждането на трайната политика за осигуряване на целодневна организация на учебния ден обяснява търсенето на начални учители. Трудното намиране на учители по математика и информационни технологии е свързано с другите възможности, които те имат за реализация - в сфери с по-добро възнаграждение, друг психологически микроклимат и друга организация на работния ден. Същото обяснение е и за учителите по чужд език, защото доброто владеене на чужд език предполага и други възможности за професионална изява и кариерно развитие, освен учителската професия.
При този недостиг на учители къде е държавната политика?
Бих казала, че държавата в лицето на Министерството на образованието и науката, а ние – Регионалното управление на образованието София–град, като териториална администрация към министъра на образованието и науката, също правим всякакви опити за преодоляването на този проблем в образователната система, тъй като той е много ключов, за да гарантираме качество на образованието. Даваме си сметка колко важно е добрата комуникация и качеството на методиката на преподаването на знанията, която учителят предлага на своите възпитаници да бъде трайно във възходящо развитие, но това не винаги може да бъде постигнато.
Вътрешната мобилност на педагогическите специалисти в столичната образователна система също има своите характеристики и директорите на училища, които имат основната отговорност за назначаването, кариерното развитие, мотивирането и задържането на педагогическите специалисти трудно могат да се справят сами. По тази причина в държавната политика има няколко насоки за преодоляване на тази неблагоприятна за системата тенденция. От една страна, образованието бе издигнато като един от приоритетите на държавната политика, включително през финансирането, което доведе до увеличаването на учителските заплати. Но ако това за някои е много привлекателно, за други не винаги е достатъчно. Показателен в това отношение е случаят с Френската гимназия, където кандидати се отказват дори от интервю за учител по немски език.
Освен увеличаването на заплатите, Министерство на образованието и науката вече години наред поддържа целева национална програма, насочена към учителите и към тяхната квалификация и тази година програмата продължава. В своя бюджет всяко училище има средства за квалификация, които би трябвало по най-добрия начин да оползотворява, но националната програма предоставя и допълнителни възможности за повишаване на квалификацията. Последният проект, който стартира в началото на тази учебна година, също е свързан с квалификацията на педагогическите кадри. Той също дава много възможности, включително за повишаване на квалификацията, за придобиването на педагогическа правоспособност, защото може не всички колеги, които са влезли в училището, да имат такава, но училището е длъжно да осигури условия, за да могат колегите да израстват професионално, придобивайки и тази учителска правоспособност.
Учител по неволя или по призвание - кое е по-често срещано?
Влизането в класната стая на млад колега е голяма отговорност на училищния екип. Ако е колега, който току-що е завършил висшето си образование и няма професионален опит, психологическият шок, който той изпитва в тази съвсем непозната за него среда, трябва да бъде овладян и той да бъде подкрепен от цялата колегия на съответното училище и да бъде спечелен за каузата да бъде учител, защото да бъдеш учител е кауза, също е процес.
С увеличаването на учителските заплати се забелязва още една тенденция – професията стана по-привлекателна за колеги, които притежават учителска правоспособност, но не са я практикували и сега се връщат към професията "учител". За мен те също са в категорията "млади" – не по възраст, а по стаж. Влизането им в училище също е един много тежък процес и за колегата, който трябва всичко, което е научил в университета, сега да приложи, и за директора и учителите, които трябва да организират подкрепяща среда за него, за да му помогнат в прехода. От трета страна – и за учениците, защото обучението е един много сложен процес, той е преди всичко комуникация. Доколко ще съумееш да отговориш на очакванията на учениците, доколко ще се справиш с предизвикателството да им дадеш най-доброто като знания по най-подходящия за тях начин – това е знание, умение, компетентност, което не е даденост. Затова е труден процесът и затова няма и универсално решение.
Учителската професия за мен е един от изключителните примери на това, че ученето през целия живот е необходимост. По принцип човек се учи цял живот, но учителят е длъжен, защото това е част от неговата професионална изява. Той винаги трябва да е на "ти" с учебното съдържание. Трябва да е толкова добър, че сложността на материала да достигне по разбираем и увлекателен начин до учениците, а те са в различна възраст, в различно измерение като социален статус, като психологически статус, така че подходът не може да бъде класически, той е много индивидуален, той е пречупен не само през всяко дете, а и през общността на всяка паралелка. Много често едно и също учебно съдържание, ако преподаваш в няколко паралелки, може в "А" клас да го предадеш по един начин, казвам го от опит, а в "Б" клас - по съвсем друг начин. Обучението е комуникация и ако изпуснеш аудиторията като обратна връзка не можеш да бъдеш ефективен в изпълнението на своята основна задача. Това е много тежка работа и е трудно да кажем, че всеки, който е завършил университета и има учителска правоспособност може да бъде учител и става добър учител.
Как да се намали негативният ефект върху децата от липсата или честите смени на учители?
Ролята на Регионалното управление е информацията за всички възможности за квалификация и за свободните места да достига до всички учители. Радва ме, че нашият сайт е много посещаван и активно се ползва. Поддържаме и банка "Кадри" с учители, които са заявили желание, че могат да работят като заместващи учители. Тази база данни е гъвкава и мобилна. Достъпът е служебен - само от директори на училища. Но учителят предпочита сам да избира, а не да бъде избиран. Разбира се, тук вече е ролята на работодателя, а това е директорът – той има своята отговорност и право да прецени кого да покани. Вече следващата стъпка е класната стая – магията на общуването там.
Вашите препоръки към директорите, търсещи заместници или титуляри?
Няма универсално решение. Защото ситуациите предполагат решенията. Всичките решения са на територията на конкретното училище. Отговорност на директора е да гарантира редовността на учебния процес, за да бъде преподадено цялото учебно съдържание по учебен план и ако отсъства учител съответно да се намери бързо негов заместник. Ако учител отсъства една седмица, примерно заради вирусно заболяване, което често се случва и при учителите, трудно се намира външен учител, който да замества за една или две седмици. Всичко зависи и от хорариума часове. Ако става дума за два-три часа седмично – най-бързото решение за наемане на колега отвън е ако е от близко училище, при условие че може да се съчетаят ангажиментите му в обратната смяна. Съвсем различна е ситуацията в начален етап, при интензивното преподаване на чужд език. Гъвкави, бързи оперативни решения – това е посланието към директорите на училищата, които пак да кажа, са за конкретните ситуации в конкретното училище.
Ако става дума за по-дългосрочно отсъствие или прекратяване на трудово-правно отношение, както във Френската гимназия, тогава се търсят по-трайни решения – изобщо обявяване на свободно работно място, което в конкретния случай е и непълен щат за учител. Ако проследите нашия сайт - имаме обявяване за половин щат, за отделни лекторски часове, но с това можем да бъдем полезни – с актуална информация, която да достига до заинтересованите страни. Навсякъде по нашите канали обявяваме свободните позиции.
Това достатъчно ли е?
Не мога да преценя. За мен специфичното за софийската образователна система е че тук учителите имат възможност за избор.
И напусканията ще продължават?
Абсолютно. През цялата година имаме обявяване на свободни места – това е знак за мобилност на кадрите, което за системата може да бъде както с положителен, така и с отрицателен знак. Позитивното е, че има нови шансове за учителите. Негативното е, че училищното ръководство винаги е в ситуация на напрегнатост по отношение на обезпечаване на учебния процес. Колкото е тревожен директорът, защото това е негова отговорност, толкова тревожни са и учениците и родителите, защото няма как да са сигурни, че ще се получи онази магия на комуникация в класната стая, преди да са видели новия учител в действие.
Ние имаме сега тревога в 78 училище. Един от поводите за напрежението там е точно такъв. Всичко тръгва от това, че в един клас, в който учителката отсъства по болест, е назначен заместник и ... Ето пример, че понякога това може да създаде напрежение, което не се знае в каква посока ще ескалира. Погледнато от формалната страна директорът като администратор си е свършил работата, защото децата не са останали без учител, осигурено е заместване на учителя-титуляр, но това е създало тревога у родителите. И от тази тревога може да се роди друга, трета, пета... и да се създава напрежение.
Учителите също са много застрашени от гледна точка на здравословното състояние. Трябва да се уважава и правото на учителя да си смени работното място, защото може да предпочита училище, което е примерно по-близо до дома му или с по-желан за него профил...
Дали пречката не е в нормативната база?
Това е нещо, което непрекъснато обсъждаме помежду си. За училищните ръководства е важно да се облекчат процедурите и да намалее административната тежест. Те много често поставят тези въпроси, но е много индивидуално дали става въпрос за отделни часове или за цял щат. В крайна сметка Кодексът на труда е нормативен акт, който стои над специализирания закон, така че много трудно можем да се преборим за такова облекчение. Отстрани погледнато, това е частен случай на трудово-правни отношения. А от гледна точка на нашата система, това е изключително сериозен въпрос, за да могат директорите да бъдат, включително материално стимулирани, за да осигуряват заместване на учителите. При прилагането на системата на диференцираното заплащане, когато са осигурили по-голям процент заместващи учители имат и допълнително материално стимулиране, т.е. търсят се всякакви опции, с които да може страните в този процес да бъдат заинтересовани.
По мнението на психолог за случаи като в двете училища, ако има виновник - това е образователната система, а според Вас?
Не бих казала образователната система, защото това е много общо. Бих казала, ако има виновни - това са тежките административни процедури. Решението на работодателя, а работодателят е директорът, е предопределено от Кодекса на труда, а КТ има своите рестрикции, включително и за сключването на срочните трудови договори. Нормативната уредба в сферата на предучилищното и училищното образование след приемането на новия закон търпи своето развитие.
Важно е в училище да работят хора които са мотивирани, които са добре квалифицирани и непрекъснато се квалифицират, които са мисионери на знанието. Но понеже Кодексът на труда е над всичко останало, ако един директор в училище попадне в ситуация, в която има трудна комуникация между учениците и учител, между родителите и учителя, и има ниски резултати, и влошен микро-климат - проблемът остава неразрешен. Според мен винаги трябва да се дава втори шанс, защото грешката е част от развитието на личността ни, но когато няма ефект трябва да има механизъм за решаване на проблема. Оценката е много важен показател за качество и тя трябва да мине и през вътрешното, и през външното измерение. Вътрешното измерение е в училището - атестирането, а външното измерение е вече оценка от Националния инспекторат на образованието като независима институция. Промени в нормативната база в такава посока биха помогнали за по-ефективно управление на персонала и повишаване на качеството и мотивацията на кадрите.
Интервю на Ива Иванова
