На 15.07.1895 е извършено нападение срещу Стефан Стамболов. Съсечен с ятагани в центъра на София. Отрязани са ръцете му, получава множество фрактури по главата. На 18.07. 1895 г. той умира от раните си.
Революционер, поет, политик, министър-председател на България, определян и като диктатор. Безспорна е съзидателната му вътрешна политика, която определя и икономическия растеж на България. Политика, запазваща българските производители, привличаща чужди капитали. Докато е министър-председател се развива и транспортното строителство - жп линии, пътища и пристанища.
Спечелва си много врагове и прозвището диктатор заради методите с насилие, които прилага по време на избори. Печели много политически врагове, както сред опозицията, така и в лицето на княз Фердинанд, който приема оставката му през 1894 г. Година по-късно е убит в центъра на София. Кой е Стефан Стамболов? Апостолът? Поетът? Диктаторът?
Разговаряме с проф. Петър Стоянович.
"Той е от всичко по нещо. Ако не беше всяка една от тези спирки в хода на неговото израстване, той нямаше да може да обвие тази плътност и като политическо лице, и като държавник, и като човекът, който изведе България в края на 19-ти век на една по-висока международна и стопанска висота. Всеки един от тези образи и нарицателни, които се слагат до него, разкриват по една част от същността му. А в същността си той е може би най-монументалният държавник в новата българска история", заяви проф. Стоянович.
По думите му това, което убива Стамболов всъщност е липсата на чувство на мярка: "Това е много типично за българската власт почти до наши дни. Когато си направил толкова много за България, когато по този начин си се вписал в темелите на новата България, имаш две възможности - или да изгориш в този огън, или се отдръпваш и оставаш в пантеона на българската политическа практика като светла звезда".
Още: Борбата срещу "рубладжиите" започва още при Стамболов
"При Стамболов изобщо не става въпрос само за цензура. Тук говорим за една почти типична диктатура, която безспорно е свършила много... Колкото и да е успешно неговото управление, то няма как да се държи постоянно на щикове. Всяка една власт на щикове рано или късно се набожда на тях", смята професорът.
"Неговото политическо падане е последвано от неговото физическо убийство. Грозен акт, но на фона на тогавашните нрави - нещо, което не би трябвало да изненада никой", казва още той.
Според проф. Стоянович Стефан Стамболов не е класическият роден русофоб, не е човекът, който от дете е възпитан да мрази Русия:
"Той се превръща в такъв след изключително недалновидната и престъпна политика на Санкт Петербург в България през 80-те години на 19-ти век. Той се превръща в русофил от практически причини, заради българските национални интереси".
"Най-глупавото нещо, което можем да направим днес е да превърнем Стамболов в черно-бяла снимка. Стамболов е най-малкото ангел, най-малкото симпатичен човек като характер. Има много доказателства, че насилва хората, мами на комар, блудства с жените на приятелите си. Но от от това по никакъв начин не страда образът му на най-талантливият чешит, който е имала българската политическа практика в новата българска история насам", категоричен е професорът.
Още - вижте във ВИДЕОТО:
