Донка Михайлова е кмет на община Троян от 2011 година. Завършила е висше икономическо образование в “Д. А. Ценов” – Свищов, със специалност “Финанси и кредит”. Дълги години работи в неправителствения сектор. Била е депутат в 40-то Народно събрани. Зам.-председател е на УС на НСОРБ от 2015 година.
Г-жо Михайлова, данните на финансовото министерство показват завидно добро финансово състояние на община Троян - имате 0 лв. просрочени задължения, висока събираемост от данъци, само 190 хил. лева общински дълг към края на второто тримесечие. Как го постигате на фона на толкова много общини в България, които са катастрофално зле?
Един кмет винаги би искал финансовото състояние да е още по-добро. Това се отнася и за мен, но не може да не бъдем удовлетворени от начина, по който ще приключим финансово тази толкова трудна и непрогнозируема година. В първите месеци, с обявяването на извънредното положение, имахме много сериозно изоставане в приходната част, но още в първите няколко седмици подготвихме кризисен план по отношение на разходите. Отложихме част от плащанията, включително и на капиталови разходи. Стигна се дотам, че съкратихме и хора, но вярната стъпка се състоеше в това, че се съсредоточихме най-вече в приходите. Отнесохме се с много конкретна и ефективна подкрепа към бизнеса и той ни се отблагодари като си внесе данъците. Подготвихме специална кампания "Защото Троян е в сърцата ни", насочена към гражданите. Тя напомняше на нашите съграждани какво се случва с техните данъци и как само в резултат на коректно внесените данъци можем да направим едно по-добро място за живот.
А как подкрепихте бизнеса?
Още в първите дни на кризата предприехме бързи стъпки за опрощаване на плащания към бюджета на тези предприемачи, които ползват общинска собственост срещу заплащане- под наем или под формата на вещно право, или ползват открити търговски площи. Изградихме звено от подготвени експерти в дирекция "Проекти" в общината, което се пренастрои в оказване на безплатна подкрепа на бизнеса за подготовка на проекти. Използвахме на практика всички възможности, които държавата отвори. Концентрирахме се най-вече към финансиранията, предоставени по линията на ОП "Конкурентоспособност".
За колко проекта става въпрос?
Около 30 фирми бяха консултирани, като почти всички получиха свежи средства.
До каква степен помагат вашите служители - пишат проектите или консултират повече?
Помощта беше съобразно потребността на конкретните бизнеси. В определени случаи ние просто консултирахме фирмите. Водихме разговори с мениджърите, с главните счетоводители и ги насочихме как да подготвят своите проекти. В други случаи изцяло подготвяхме техните проектни предложения. В момента помагаме проектите да бъдат отчетени. Може би интуицията ни подсказа, че трябва да приложим много конкретни подходи спрямо различните видове бизнес. В началото бяхме особено разтревожени за финансовото състояние на занаятчиите, тъй като това е много специфичен бизнес. Те произвеждат 6 месеца и продават 6 месеца. И когато времето, в което те могат да реализират продукцията, е загубено, може да се стигне до фалити. В този смисъл ние подготвихме програма със специални събития, в които предоставихме възможност на занаятчиите да продават своята продукция, без да дължат на общината каквито и да е наеми или такси. Продадоха почти всичко, произведено през зимния период. По отношение на туристическия бизнес след срещи и проучване на техните очаквания, започнахме национална кампания, която нарекохме "За да остане Троян в сърцето ти", и призовахме нашите сънародници да дойдат при нас, да опознаят Троян, да отпочинат в една здравословна среда сред планината и минералните води. Това в голяма степен помогна хотелите и ресторантите през лятото да бъдат пълни.
В такъв случай какви са резултатите от летния сезон и имате ли надежди за добър зимен?
Удовлетворяващи, в относително добра степен бяха компенсирани пропуснатите месеци март и април. А по отношение на надеждите имаме много въпросителни. Разтревожени сме от това, което се случва в момента. Трудно ни е да прогнозираме какви ще бъдат следващите месеци, но с намаляването на интензивността на разпространението отново ще поканим българите да почиват в хотелите и ресторантите на Троянския балкан.
Наскоро със семейството ни посетихме Троян, направи ни впечатление колко е чисто. Как процедирате с дейностите по сметосъбиране?
Нашата управленска политика е всички комунални услуги да бъдат извършвани от самите нас. Общински фирми и предприятия извършват сметосъбирането, сметоизвозването и управлението на депото за твърди битови отпадъци. В момента работим върху създаването на нова фирма, която ще управлява дейностите, свързани със сепариране и компостиране. Това не само е финансово най-изгодно за бюджета и данъкоплатците, но създава за оперативна и ефективна намеса на местната власт в процесите по сметосъбиране и да гоним ефективност.
На финала сме на текущия програмен период, как се вписа община Троян в него?
Имаме 64 проекта за 35 млн. лева. Най-основното е, че продължихме усилията си за изграждане и реновиране на екологичната инфраструктура на града. След като в предния програмен период обновихме 85% от ВиК-инфраструктурата на града, в настоящия програмен период успяхме да изградим сепариращата и компостираща инсталация, с целеви средства от републиканския бюджет изграждаме и нова клетка на депото за ТБО. Това, макар и невидимо за гражданите, е много важно, тъй като предполага качество на комуналните услуги и по-ниска себестойност. Много важно за нас беше, че успяхме да обновим основната културна инфраструктура в града - читалището, музея, който стана музей на занаятите през 2019 г., галерията. Подобрихме енергийната ефективност чрез проекти за саниране на всички основни общински и държавни публични сгради - общината, съдът, прокуратурата, сградата на земеделската служба, местните приходи, социалното звено, пожарната и сградата на МВР. Това, като че ли, ще остане емблемата за този програмен период. Положихме усилия да работим за по-добра градска среда, изградихме улици и обществени пространства в града и в някои села.
Жилища санирахте ли?
Да, имаме санирани 30 жилищни сгради. В момента сме в процедура по подбор на изпълнители за още 10. Всички са със средства от ОП "Региони в растеж", а с новите ще достигнем около 350 жилища, които са вече много по-комфортни за живот.
Готвите ли се с променените правила за новия програмен период и на какво ще заложите?
Да. Ние бяхме сред първите общини, които започнаха да правят интегрирани планове. Почти на финала сме. Планирали сме основния кръг проекти. В следващия програмен период най-голяма тежест ще имат т.нар. интегрирани проекти , които обединяват усилията на повече от една община, общини и бизнеси. Много активно работим с колегите от Ловеч и Карлово, които са ни съседни. Вече имаме идеи за един голям проект с работно име "Виа Траяна" - това е път, който е свързвал Дунава и Бяло море и минавал през трите общини. Намерението ни е да го превърнем в особена атракция в централната част на България. Голямо предизвикателство пред нас са усилията за осигуряване на целогодишна проходимост на Троянския проход. Той е крайно необходим за бизнеса и гражданите, тъй като осъществява връзка между Централна северна и Централна южна България. Има години, в които той е затворен по 6 месеца и това създава много затруднения и струва доста пари на бизнеса. Радваме се, че регионалното министерство и АПИ приеха тази наша идея и се надяваме това да бъде един от най-значимите проекти в новия програмен период.
В качеството ви на зам.-председател на УС на НСОРБ какво е мнението ви за процеса по децентрализация – мисията възможна ли е според Вас?
Разбира се, че мисията е възможна, особено ако държавата погледне с различно око на този процес. За съжаление последните години той спря. Стратегията за децентрализация и програмата й за първия период, изтичащ тази година, в голямата си част не е изпълнена. Ние поставихме много настойчиво този въпрос пред ръководството на МРРБ и успяхме за първи път да провокираме свикване на Съвета по децентрализация. Там постигнахме съгласие да започне актуализиране на програмата. Имаме очаквания, че това ще бъде променено. За нас най-важна е финансовата децентрализация, защото правото на общините да събират и генерират собствени ресурси, на практика означава свобода да бъде водена политика, която отговаря на потребностите на гражданите. В голямата си част днес бюджетите на българските общини се формират от средства, които идват от държавния бюджет и които отиват по ясно предназначение - за училища, за социални услуги и др. Нашето настояване е част от данъка върху доходите на физическите лица – 2% да остава при нас. В момента тези средства постъпват в държавния бюджет и те се връщат в общините по неясна методика на разпределение и създават усещането за несправедливост.
Кои са другите най-сериозни предизвикателства пред българските общини на този етап?
Най-голямото предизвикателство е да приключим успешно финансовата 2020 година. Както и вие казахте в началото на интервюто, много общини са в сериозно финансово затруднение и в невъзможност да изпълняват основните си функции. Това става във време, в което българските общини отделят сериозни финансови ресурси за подкрепа на общинските болници, за помощ на граждани в затруднение, за предприемане на противоепидемични мерки. Настояваме в бюджет`2021 между първо и второ четене депутатите да включат решение, което да ни позволи средствата, които отделяме за специални сметки на районните инспекции по опазване на околната среда, да останат в общинските бюджети и да бъдат ползвани съобразно потребностите на общините. Едно такова действие няма да струва нито стотинка на държавния бюджет, а ще бъде много голяма помощ за общините.
По член 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците ли имате предвид?
Да.
Тези средства нали се въртят на практика - вие ги превеждате на РИОСВ, а те ви ги връщат, какво имате предвид за тях?
След като минем през една много тежка чиновническа цедка, ни се връщат за определени дейности, по-конкретно за разделно събиране на отпадъци, които в определени общини може да бъдат крайно нужни, а в други - не толкова необходими, колкото средствата за борба с Ковид-19. Нашата идея е те да бъдат оставени в общините и с решение на 2/3 от общинските съвети да се използват в настоящата кризисна ситуация съобразно потребностите на общините, под контрола на ОбС.
Досега общините имате ли помощ от държавата заради Ковид-кризата?
Финансова помощ не сме получавали. Взети бяха едни законодателни решения, които дадоха глътка въздух в първия етап от кризата, но в настоящия момент това е крайно недостатъчно.
Общините имате специфични разходи заради кризата, как се справяте?
Налагаше се да подкрепим болниците за преструктуриране в Ковид-отделения. Налагаше се да вложим първите средства за купуване на предпазни облекла, за дезинфекция на обществени пространства, за подкрепа на хора в крайна нужда. След като болниците взеха глътка въздух, вече се оформят много сериозни потребности в лечебните заведения. От сутринта временният оперативен щаб взе няколко решения, свързани с купуване на медицинско оборудване за държавната белодробна болница и предпазно облекло за общинската.
Как се справяте в битката с коронавируса, имате ли много пострадали?
Имаме много болни на база на броя население. В най-тежко състояние е общинската администрация. Имаме 20 положителни случаи. От сутринта имаме нови около 10 колеги, които са се разболели. Това беше и очаквано, тъй като всеки ден влизаме в домовете на 800 жители, оказваме административни и технически услуги. В контакт сме непрекъснато с гражданите. На практика общините са сред хората, които са на първа линия, въпреки че рядко се говори за това.
Значи сега трябва и да преразпределяте задължения?
Правим го, непрекъснато подменяме хора. Направихме пълна дезинфекция на сградата. Преструктурираме администрацията. Полагаме усилия нито един гражданин да не бъде лишен от административни услуги. Търсим начин да ги стимулираме да ползват електронни услуги, които направихме безплатни, но е много трудно.
