Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кметът на Стамболийски: Нямаме обжалвания на поръчки, нито корекции на проектите

02 декември 2021, 11:32 часа • 4412 прочитания

Георги Мараджиев е кмет на община Стамболийски от 2015 г. Завършил е висше образование със степен магистър по „Национална сигурност” във Висшето училище по сигурност и икономика. Влезе в политиката от частния бизнес. Actualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже как общината приключва тази година и как оцелява в пандемията.

Г-н Мараджиев, миналата година общината ви се прочу с инвестицията от 1,6 млн. лв. за обновяване на 22 парка. През този строителен сезон къде насочихте най-много средства и усилия?

Основният акцент и усилията ни бяха насочени към обновяване на читалището в гр. Стамболийски, централната градска част - площада, и лятното кино, като сумата ще възлезе на 2,3 млн. лв. с ДДС. Това са отпуснати средства от правителството на Бойко Борисов. Центърът ще бъде обновен, със сухи шадравани, с ново осветление. Читалищната сграда се нуждае от ремонт доста години - саниране, смяна на дограма, ново отопление, защото досега нямаше.

Каква е всъщност историята на лятното кино?

Когато станах кмет през 2015 година имах идея лятното кино, което е на терен собственост на общината - около 650 кв. метра, да си стане отново собственост на общината. То беше на на една частна фирма, участвала в приватизирането му през 90-те години. Моята идея беше да се договорим със собствениците на имота, тъй като теренът е на общината, а те притежаваха около 30 квадрата - тоалетните, прожекционната и отпред екрана. Идеята ми беше да направим нещо като летен театър, където децата на Стамболийски, танцови състави и др. да правят представления лятото, да се прожектират хубави български филми и не само български. Теренът е в центъра на града. Можем да каним и рок групи, да съживим едно място, което беше мечта за много хора, а и връща спомените на едно друго поколение. Успяхме да се преборим. Общината си върна имота. Собствениците дължаха определена сума данъци на общината. Чрез частен съдебен изпълнител го купи друго физическо лице, а ние успяхме да го откупим от него за близо 14 000 лева.

Тоест, собствеността е била смесена към онзи момент, защото начина, по който го разказвате, е сякаш сте ги притиснали?

Натиск няма. Просто общината успя да си върне един имот, който си е неин. Реално погледнато, този терен от 650 квадрата е публична общинска собственост. А те притежаваха постройките. Значи има съсобственост, а аз не бих поверил общински имот в ръцете на тези хора, както други кметове преди мен бяха направили. Аз на практика влязох в сблъсък с доста интереси, но успях да върна доста имоти на общината.

Кои имате предвид?

Например сградата, в която сега се намира Общинския съвет, а на първия етаж направихме безплатен детски център. Другото важно за нас като цел е ремонт на детските градини. Ние сме една от общините, запазили си всички детски градини. Не сме продали нито една. Напротив, всички са ремонтирани, остана ми само една. Догодина и тя ще бъде ремонтирана. Увеличаваме местата в детските градини, за да нямаме родители, които се чудят къде да си запишат децата. В момента яслите и детските ни градини са в състояние да поемат още толкова деца, колкото са в момента. Голям проблем ни е канализацията в някои населени места, като Триводици, Куртово Конаре и Ново село. През следващата година ще ни бъде приоритет участието в европрограми, за да спечелим финансиране за водопровод и канализация в тези села.

В края на настоящия програмен период имате ли обекти, които са на приключване, финансирани от ЕС?

Само физкултурния салон, който е на стойност около 500 000 лева. Там имаме голям проблем, тъй като строителните материали поскъпнаха много. Много общини в момента виждаме затруднения с тези проекти, защото когато е правена КСС на тези обекти, сумата е била една. След спечелването на обществената поръчка обаче поскъпнаха строителните материали и се оказа, че фирмите са в невъзможност да ги построят. Аз обаче съм сигурен, че обектът ще бъде завършен в срок. Това е единственият, който ни остана с европейско финансиране.

За първи път в село Триводици бе построена църква. Кой помогна за издигането на храма?

Колкото и нескромно да звучи, помогна общината. В 2015 г. заварих пред разруха една сграда, която много хора не доживяха да видят като църква. Беше груб строеж. Години наред не беше инвестирано в него. Тогава си поставихме за  цел да изградим църквата, защото няма как населено място, което никак не е малко - с близо 2500 жители, да няма църква. Общината инвестира над 200 000 лева. Горд съм, че успяхме да я довършим. Благодарни сме и на Пловдивския митрополит Николай, който също осигури определена сума. Хората в Триводици вече имат възможност да запалят свещичка и да се помолят за здраве пред Всевишния.

На почти всички форуми на НСОРБ кметовете обсъждате такса смет и начина на нейното определяне, но още няма резултат. Какво според вас трябва да стане, за да е максимално справедлива тя?

В момента всички общини имат огромен проблем със събирането на такса смет, защото увеличаването на отчисленията за депониране по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците натоварва допълнително гражданите. Ние, кметовете, сме изправени всяка година пред това огромно предизвикателство да увеличаваме промилите, поради една грешна и несправедлива методика, изчислена на база данъчна оценка на имота. Искам да попитам откога не са променяни данъчните оценки? Промилите растат, заради ниските данъчни оценки, особено в по-малките общини и в селата. Предложението ми е такса смет да бъде заменена с екотакса, която ще позволи на общините да събират на 100% парите за почистването на боклука. Ще обясня как ще стане това, като се позова на данни от 2017 година. 200 милиарда е бил тогава годишният стоков оборот в България. 500 милиона от тях или 0,25% е общата сума за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците за всички 265 общини в България. Каква е идеята - всеки български потребител да плаща по 0,25% екотакса върху всяка закупена стока. Ако аз или моето семейство сме си купили стоки, независимо какви, на стойност 1000 лв. за 1 месец, ще платим 1002,50 лева. Пенсионерът, ако е похарчил 200 лева, ще плати 200,50 лева. Искаш кола за 20 000 лева, плащаш 20 050 лева. Така тези, които имат повече пари и пазаруват повече, а значи генерират повече отпадъци, ще плащат повече. И обратното - които пазаруват по-малко, генерират по-малко отпадъци, ще плащат по-малко. Постъпленията ще се събират по сметка на финансовото министерство и оттам целево ще се превеждат на общините. Има различни начини да бъде изчислена сумата за всяка община. Например, да бъде средно аритметична на разходите за почистване през последните 4 г. Сегашната методика е несправедлива, защото всички правят боклуци, а едни плащат, други не. Накрая разликата я плаща общината и така трупа дългове. Правя това предложение за екотакса от 0,25% или 0,30% (може и под друго наименование) да е върху всяка закупена стока, защото виждам една справедливост и логика - който купува повече, ще плаща повече; общините ще получават 100% необходимите средства за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране; хората, които работят в чужбина, ще подават молби да бъдат освободени от такса смет, а с влизането им в България, при всяка покупка ще плащат таксата; туристите –над 10 милиона са годишно, а никой не плаща стотинка за боклука, който оставя след себе си. Няма да се плаща такса смет наведнъж, а ще бъде разпределена през цялата година. Домакинства от един човек няма да плащат такса смет, колкото плащат четиричленни домакинства, както е в момента. Ромите с незаконни къщи не плащат такса смет, а ние чистим и на тях. Не плащат, но пазаруват. Ако има екотакса, която ще им бъде взета още на касата в магазина, и те ще плащат.

Само по този начин събираемостта ще бъде 100%. Ако приходите надвишават разходите, държавата справедливо може да ги разпредели, например за социални или други дейности, свързани с чистотата и екологията. Споделям тази тема, за да се получи диалог, за да чуя и други мнения. Смятам, че дискусията ще е полезна за всички нас и не е въпросът дали сте съгласни или не, а да се потърси по-справедлива за всички нас такса. Въпросът е идеята допада ли на гражданите и дали тя може да бъде развита и надградена.

Справка в КЗК показва, че за 6-те години откак сте кмет само 4 ваши поръчки са обжалвани. Една е била проблемна, две са с отказано производство и една сте спечелили. Изводът е, че не обжалват поръчките ви, защо?

Това показва, че сме си свършили много добре работата. Щом нямаме обжалвани поръчки, а сме провели много, значи работим на светло, не се опитваме да вкарваме „наши“ и „ваши“ фирми в строителните обекти на община Стамболийски. Аз съм казвал много пъти открито, че ако имам възможност, бих подал работа на местни фирми, за да подпомогнем бизнеса на територията, на която се развиват, но законът не позволява това. В общината ползваме добри юристи, добър е екипът, с който работя, за да имаме този резултат. Много важно е също така, че от европейските проекти за милиони левове нямаме нито стотинка корекция. Причината е, че има контрол. Избира се фирма, която може да изпълни обекта и дава най-добри условия, на светло, на чисто. Затова нямаме нито обжалвания, нито корекции и аз се гордея с това. Много общини затъват с финансови корекции.

Миналата година в разгара на пандемията, когато общините закъсваха с приходите от данъци, призовахте държавата целево да финансира общините с цел те да се разплатят към бизнеса, за да може и те да се разплащат, да се разкъса порочния кръг на свръх задлъжнялост, а и да не се прибягва до освобождаване от работна ръка. Ситуацията сега променена ли е?

Абсолютно същата е. Това сме го коментирали в Националното сдружение на общините, тъй като съм в Управителния съвет. Ние, общините, винаги сме били в неравностойно положение спрямо бизнеса и тези, които са на първа линия. Ние също имаме нужда от подкрепа. Нямам нищо против заведенията, аз посещавам кафенета, барове и ресторанти. Хубаво е да подкрепим един бранш в трудни моменти, но общините винаги оставаме на заден план. Единственото, което успяхме благодарение на НСОРБ, е, че преди няколко месеца бяхме подпомогнати с определени суми за справяне с ковид-пандемията. Всичко друго сме изнесли на раменете си. Това означава, че спестените средства, които сме можели да насочим другаде, са отишли за ковид-мерки. Много общини имаме общински предприятия, други сега разкриват. Нашата общинска фирма е на повече от 20 г. В нея работят близо 90 души и не е с нищо по-различна от частната. Занимава се със сметосъбиране, сметоизвозване, озеленяване, ниско строителство и всичко, което може да се сетите. Ние не получихме подкрепа. Всяка община и всеки колега, сигурен съм, вижда затруднения и те рано или късно ще доведат до вдигане на данъци, което не е желателно. Общините не сме търговски дружества, няма откъде да компенсираме загубите и това неминуемо ще се отрази.

По време на изборите излязохте с няколко гневни поста във фейсбук срещу проверки и репресии от вътрешното министерство. Как се отрази всичко това на вас и семейството ви, на общината, на изборните резултати, предвид че сте и координатор на ГЕРБ за област Пловдив? 

На мен и семейството ми не се отрази толкова. Отрази се на моите родители. Те са по-възрастни и начинът, по който МВР работеше, беше абсурден. Аз съм бил съм член на СДС като младеж. 95-та година бях кандидат за кмет на Стамболийски от СДС. В моя съзнателен живот не си спомням някой да е предприемал такива репресивни мерки срещу политическа партия, срещу лидери на политическа партия или срещу обикновени хора. Това, което се случи през последните три избора, е недопустимо за страна член на ЕС. Гневните постове не са, защото някой е засегнал лично мен или моето семейство. Бяха засегнати стотици хора, много семейства. Бяха привиквани по РПУ-та без никакви жалби срещу тях. Сега, след репресиите, искам да попитам - има ли хванати хора за купуване на гласове? След всички протоколи, влизания по домовете и по фирмите, оказа ли се, че някой купува гласове? Аз не знам такъв случай. Политическият натиск не се отрази на изборните резултати в Пловдив област. Откак съм координатор на ГЕРБ нямаме загуба досега. В национален план няма начин да не изиграе роля. Не може да извикаш сто човека от ловната дружинка на Раковски примерно и да ги сплашваш. 50 човека може да не излязат да гласуват от страх. Аз не упреквам само МВР, упреквам и нашите евродепутати от ГЕРБ.

Защо?

Вие разбрахте ли някои от евродепутатите на ГЕРБ да е поставил пред Европейския парламент този проблем. Чували ли сте някой да е дошъл от европейските институции да се срещне с хора, които са потърпевши - привиквани, разпитвани. Не виждам ролята на евродепутатите не само на ГЕРБ, а и останалите. Добре е да сме на топло, да взимаме хубави заплати, да се появяваме от избори на избори. Когато трябва да се уведомят европейските институции за случващото се в България по време на изборите, никой не реагира.

Намеквате, че резултатът от тези проверки е отказ от гласуване. Действително е факт, че изборната активност много намаля, но това ли е причината?

Слабата активност се дължи на репресиите. Дължи се и на машинното гласуване. На това, че хората се измориха да вярват на какви ли не цървули, които искат да станат трандафори. Активността ще намалява дотогава, докато има джуджета, които искат да се качат на раменете на великаните и да станат по-високи. Когато говорим, че политиката е мръсна работа, не е така. Мръсници са някои от тези, които участват в политиката. Това довежда до отчаяние у хората. Да си анти е много модерно сега - да си антиваксър, да си против всичко. И това ще повлияе зле на всички следващи избори. Активността ще пада, докато не дадем възможност на хората да гласуват както пожелаят. Нека има машинно гласуване. Вие знаете ли колко е трудно на една жена на 70 години, която не ползва джиесем, да гласува за президент, народен представител и преференция. Страхът от мерките на МВР оказа влияние и на активността, и на изборните резултати в национален план. Днес репресията е върху симпатизантите на ГЕРБ, утре ще е върху други симпатизанти.

Интервю на Анита Чолакова

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес