Представители на побратимения на Асеновград сръбски град – Димитровград (някогашен Цариброд) гостуваха в Станимака. Екипът на Actualno.com се срещна с кмета на сръбския град Владица Димитров и сътрудниците му от Общинско предприятие "Спортно-туристически център". Пред нас и пред асеновградчани гостите представиха тадиционни домашно произведени кулинарни изкушения. Предложиха на вниманието ни така наречения айвар, подобно на българската лютеница ястие, но приготвено от чушки, и шушеница - специално мезе от свинско месо от добитък, отглеждан в екологично чистите райони на Сърбия. А накрая опитахме от единствената по рода си ароматна дюлева ракия. Гостите посетиха Асеновград по повод Празниците на виното. Ето какво разказа пред Actualno.com кметът на Димитровград, Сърбия за автентичните бит, култура, туризъм и спорт в региона.
В какви насоки смятате, че може Асеновград да си взаимодейства със сръбския Димитровград?
Първо, ние сме българи които живеят в Сърбия. Културата ни е същата. Потеклото ни също и имаме много общи неща с Асеновград. Можем да се развиваме заедно в различни насоки. В Асеновград е добре развита икономиката, а при нас туризмът е на добро ниво. Планираме през тази година да представим на асеновградчани различни кулинарни изкушения. Тези дни само образно показахме част от многото домашни ястия, които произвеждаме в Димитровград – шушеница, айвар, мед, био кашкавал, дюлева ракия и други.
Какви интересни мероприятия се провеждат за Празника на Вашия град?
Имаме официални мероприятия, като сесии и годишни награди. Провеждаме и събития, в които представяме собственото производство от нашия край.
Какви са първите Ви впечатления от Асеновград?
Хубав град. Не съм видял Асеновата крепост все още. Хората са добри, гостоприемни и весели.
Как Община Димитровград подпомага развитието на дейностите от културата, туризма, спорта?
Димитровград има театър и читалище /стари – съществуват повече от един век/. Имаме баскетболен клуб, който не е от най-висока класа, но културата ни е доста добре развита. Нашият театър е аматьорски, но взима международни награди от различни състезания. Той е един от най-познатите на публиката в Сърбия. Общината го финансира със собствени пари, т.е. на бюджетни разноски са.
Какъв е броят на жителите на Димитровград и с какъв бюджет разполага общината?
През последния половин век Димитровград е изгубил 2/3 от населението си. Сега имаме само около 10 000 души, а бяха 30 000. Хората отидоха в по-големите градове. А и София е на 60 километра, поради което доста от жителите ни се заселиха там. Бюджетът на града е добър – около 8 000 000 евро.
Какви отношения поддържа Община Димитровград с бизнеса в града, как развивате икономиката?
Общината сега развива бизнеса чрез изграждане на индустрилани зони. Заедно с Министерството на икономиката на Република Сърбия тази година ще изградим една индустриална зона. По този начин осигуряваме работни места и така се привличат нови работници. Преди години в общината имаше много фабрики, но сега останаха по-малко. В момента развиваме туризма, земеделието и домашното производство, защото това е бъдещето за нас.
Колко туристи преминават годишно през Димитровград и как постигате добрите резултати?
Ние ги изчисляваме месечно. До около 10 000 души на месец идват при нас само от България, предимно от София. Това е кулинарният туризъм. Според статистиката, от септември до юни капацитетът на хотелите и ресторантите е изцяло запълнен. Притокът на туристи се увеличи от преди 5-6 години. Софиянци са открили Димитровград като резервно място за почивка през уикенда. Туристите биват привлечени предимно от домашно приготвената хубава храна, която се предлага в заведенията.
Каква част заема българското общество в Димитровград и как си съжителстват българи и сърби?
В Димитровград никога не е имало проблеми между българи и сърби. Официално българското общество е 52%. Неофициално, обаче, там живеят над 80% българи. Браковете са смесени и не възникват проблеми от това. А българите са част от историята. В някогашен Цариброд, от преди 25 години съществува дори телевизия, която излъчва програми и на сръбски, и на български език.
Приехте ли бежанци миналата година, колко на брой и с какво се занимават те – работят ли, децата им ходят ли на училище?
Приехме 100 души. Имаме малък бежански лагер от затворен тип с къщички. Те са на издръжка от държавата. Бежанците при нас не работят, нито децата им ходят на училище, засега. Но в зависимост каква е политиката и на държавата, и на Европа като цяло, ще видим какво ще се случи и дали ще напуснат страната ни. Знаем, че бежанците не искат да живеят в Сърбия, защото търсят богатите европейски държави – Германия, на първо място. Но на този етап не знаем какво ще се случи с тях - дали ще ги пренасочат, или преместят. Подготвяме се през следващите години за приобщаване на бежанците в нашата градска среда. Не сме готови да го направим, но нямаме избор, а и смятам, че 100 души не са много.
В България често се сблъскваме с проблеми в образованието и здравеопазването, как стоят нещата в Димитровград и Сърбия?
В града имаме един здравен дом и един стационар /това е като отделение на болница/. Здравното заведение е добре оборудвано и разполага с професионално подготвени кадри и специалисти. За образованието – в града имаме две основни училища, една гимназия и институт за икономика, в която се обучават студенти.
По интересен начин се избира кмет при вас?
Да, само от 2004 г. до 2008 г. се е избирал кмет по начин, по който се избира в България. От тогава досега се провеждат избори за общински съветници, които чрез гласуване решават кой да издигнат за кмет. Аз бях кмет на Димитровград през 2012 г. и сега - 2016 г., отново бях избран.
Интервю на Атанаска Маркова
