Емил Кабаиванов е кмет на Карлово – от 2003 до 2007 г., и от 2011 г. насам. На 15 юли 2012 г. е избран за лидер на СДС. През 1987 г. завършва Висш медицински институт – Пловдив, а от 1999 до 2001 г. специализира в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където завършва магистратура по икономика. По същото време специализира и във Висш медицински институт – София и завършва здравен мениджмънт. От 1987 до 2003 г. работи в общинска МБАЛ „Д-р Киро Попов“, Карлово като лекар–ординатор, ортопед-травматолог. От 1999 до 2003 г. е Председател на общински съвет – Карлово, а от 2003 до 2007 г. е кмет на Община Карлово. През 2011 г. печели втори мандат като кмет на града. Член е на СДС от 1992 г. От 2007 до 2011 г. е началник на дирекция „Национална координация“ в централата на СДС в София. На 15 юли 2012 г. печели балотажа на вътрешните избори за лидер на СДС, след победа над депутата Ваньо Шарков. Кабаиванов е противник на съюза с ДСБ.
Наболелите въпроси в сферата на здравеопазването Емил Кабаиванов коментира в интервю за Actualno.com.
Д-р Кабаиванов, като се има предвид пристрастието Ви към здравната сфера, как оценявате условията, при които работят общинските здравни заведения конкретно в Карлово?
Ще се опитам да направя едно обобщение за условията, при които работят общинските болници в България, защото не би трябвало да откъсваме болницата в Карлово. Образно казано общинските болници са в следната класация: зле, по-зле и най-зле.
И болницата в Карлово към коя група спада?
Тя е, за щастие, в първата група. Не е най-зле. Но това не трябва да ни успокоява. Общинските болници като цяло работят в неблагоприятна среда, обусловена според мен от недооценката и недоразбирането на държавата за тяхната важност в процеса на лечението на българските граждани.
Защо?
Около 2,5 млн. български граждани получават първата си помощ от общинските болници. А там те се лекуват най-бързо при задоволително качество. И забележете, с най-малко разходи за Здравната каса, съответно за здравната система. Не е без значение дали един пациент, разболял се от бронхопневмония, ще бъде излекуван в общинската болница в Карлово като пролежи една седмица или пет дена. Близките му могат всеки ден да идват да го виждат, с малко разходи за семейството и загуба на време. И неговото лечение ще бъде 2-3 пъти по-евтино от областна болница или университетска болница, където евентуално ще постъпи, ако има усложнения. Ето това не е оценено засега нито от Министерство на здравеопазването, нито от Министерство на финансите. Затова общинските болници продължават да съществуват във враждебна за тях среда, при нехайство на българските институции. Още един факт. В момента общата задлъжнялост на всички болници в България е над 450 млн. лв. Забележете, че само около 30 млн. лв. от тях са задължения на 70-те общински болници. И приблизително още 70 други – с близо 400 млн. лв. Ето, това е скъпото лечение, когато попаднеш в голяма болница. Но то е скъпо за Касата, скъпо и за нашия джоб, защото всички ние плащаме здравни осигуровки. Затова държавата трябва да се обърне и да погледне с две очи към общинското здравеопазване. То гарантира бързо лечение, с добро качество. А това не е без значение за една държава като България, в която и парите не достигат, и здравеопазването като цяло не е в добро състояние.
Има ли път за изход от това положение?
Имаме път, разбира се. Той минава първо през интензивни разговори между българските общини, МЗ и МФ. Ние това сме го заявили категорично и на министър Горанов, и на предишния министър Петров, и на сегашния министър Ананиев. Предложили сме четири мерки, за да изведем от това състояние общинските болници и да осигурим едно спокойствие и равновесие в сложната система на българското здравеопазване.
Какви са те?
На първо място трябва да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки. И то не на скъпите, защото те провокираха създаването на много частни високоспециализирани болници, които са на печалба. Но те не могат да гарантират по-широко обхващане на случаите на заболявания. Те са полезни за себе си, за своите собственици, но не носят обхватност на медицинската грижа като общинските и областните болници. На второ място, държавата трябва да отдели един фонд от около 20 млн. лв., което е 0,01%, а може и още една нула да се добави, от общия бюджет на държавата, за да поеме част от разходите на общинските болници за грижа. Но забележете, 20 милиона за 70 болници. Това са парите за отдалечени и рискови болници. Сега са само 6 млн. лв. за всички общински болници. На следващо място, трябва да отпаднат лимитите за общински болници. И четвъртата мярка, това е постоянен контакт с МФ, който да бъде и за Здравната карта на България. Позволихме - казвам "позволихме", като имам предвид всички, които по някакъв начин сме се занимавали с управление, да възникнат изключително много болници, които изяждат бюджета на Здравната каса. Но те са с висока специализация и човек има нужда от тяхната помощ само когато е пропуснал нивата на общинско и областно здравеопазване. А там цената е много висока и затова Касата бързо се обезкръвява.
А статутът им не трябва ли да се промени?
Да, това е друга мярка. Вие ми напомняте. Ние твърдим, че общинските и държавните болници не трябва да бъдат търговски дружества, а лечебни заведения. Защото да искаш печалба от една общинска или областна държавна болница финансово може би е оправдано, но по нито един друг критерий не е. И то затормозява работата на лечебните заведения.
В болницата на Карлово отделенията могат ли да се разделят на губещи и печеливши? Въобще има ли печеливши?
Има такива, които заработват повече по договори с Касата за повече клинични пътеки. Но като цяло една болница трябва да балансира. Не може да разчита само на печелившите отделения, защото гражданите искат да получат на момента здравна грижа. И това, че едно отделение е губещо и го няма, не върши работа на гражданите. Сега, примерно имаме проблем с отделението по хирургия, което от няколко месеца, поради липса на достатъчно специалисти, не работи, но полагаме грижи да го възстановим.
За 9 май тази година бяхте анонсирали кръгла маса по темата здравеопазване, тя състоя ли се?
Не се състоя пак поради тази липса на достатъчна комуникативност между държавните институции и общините. Но ние сме много амбицирани. Миналия вторник имахме заседание на УС на НСОРБ. Един от въпросите отново беше за общинските болници и общинското здравеопазване. От близо 20 дни сме заявили среща с министъра на финансите и я очакваме. Напомняме постоянно. Не може българските общини и УС да искаме такава среща и да не я получаваме. А тя е в интерес и на МЗ, и на МФ, и на общинското здравеопазваме. Трябва да сме в постоянен контакт и да разменяме идеи. Ние няма да поискаме невъзможни неща, няма да извиваме ръце. Ще поставим въпросите така, както ги виждаме, както ги познаваме и ще търсим възможни решения. Липсата на контакти не води до нови решения, които да уравновесят системата. Обичам този термин, защото когато една система е в равновесие, е работеща система.
В общината кои са най-важните проекти, по които работите?
Активно изпълняваме проекти по ОП "Региони в растеж" за градската инфраструктура. Реконструираме шест улици и пешеходната зона на града - втори етап. Образователната инфраструктура - също. Правим нова спортна зала. Възстановяваме покрит плувен басейн за учениците, пет спортни площадки. Разширяваме една детска градина. Във всички детски градини правим нови спортни площадки, които са насочени към определените възрастови групи така, че всяка да си има собствена спортна площадка. Отделно очакваме догодина да започне ремонтът на най-голямата зала в града - на НЧ "Васил Левски". А също на градския исторически музей, художествената галерия. Подписах проект за ремонт и реконструкция на общински път Карлово-Дъбене-Войнягово-Климент. Очаквам да подпиша проект с ДФ "Земеделие" и за подмяна на 30 км водопреносна мрежа в 9 кметства от община Карлово. Всички тези проекти са за около 30 млн. лв. Очаквам да бъде одобрен и проектът за зелените отпадъци, за компостиране на стойност около 6 млн. лв. И сме кандидатствали с още няколко проекта, които очакваме да бъдат одобрени. Имаме един приоритет, който в последните години се наложи за развитието на туризма.
Какво имате предвид?
Да направим достъпен за туристи най-стария запазен тракийски град в България, който е на 8 км. от Карлово.
Какво е най-ценното в него?
Най-ценното е, че той е изцяло запазен. Умишлено до момента не правим разкопки, защото искаме да осигурим цялостно финансиране и разкопките да бъдат приключени с консервиране и съхранение. Знаете какво значи един тракийски град на 38 декара площ да бъде експониран и как ще го опазим от различни интереси - иманярски и т.н. Той е на около 3 метра под земята. 200 години по-стар е от Севтополис, а Севтополис е на дъното на язовир „Копринка“ и не се знае какво е останало от него. Няма друг такъв запазен град.
Изчислено ли е какво ще струва?
В момента го оформяме като проект и ще кандидатстваме. Няколко милиона са, не са много. Той няма да бъде разкрит в цялата му площ, а там, където е била царската крепост. Градът е бил с две крепостни стени. Едната е малката, около 4 дка, където е бил владетелят. След това е по-широкият зид, крепостен вал, където са били болярите да ги наречем, макар че по тракийско време те са имали други наименования. Останалата част са били къщите на гражданите. Разкопките ще започнат на тези четири декара, където е била владетелската част.
Може би етапно ще се работи?
Да, в продължение на няколко години. Научен ръководител е доц. Костадин Кисьов, който е директор на Историческия музей в Пловдив.
Коя очаквате да бъде финансиращата организация?
Очаквам задължително държавата да ни помогне. Няколко министъра на финансите, няколко президента и няколко премиера съм инфромирал за тази възможност. Засега остава недооценена, но продължавам битката. Кандидатстваме по ОП "Региони в растеж" и програмата на Кралство Норвегия. Разбира се, общината ще отдели малка сума, каквато е по нашите възможности, за да продължим да работим, но на малка площ от съображения за сигурност.
Интервю на Анита Чолакова
