Ивайло Крачолов е кмет на община Чирпан от 2019 г. Зaвъpшил e Beлиĸoтъpнoвcĸия yнивepcитeт cъc cпeциaлнocт „Иcтopия“, cпeциaлизиpaл e „Πoлитoлoгия“ и „Myзeйнo дeлo“. Зaвъpшил e също „Πpaвo“ в Coфийcĸия yнивepcитeт, cпeциaлизиpaл e „Meждyнapoднo пpaвo“. Бил диpeĸтop нa Иcтopичecĸия мyзeй в Чиpпaн. Actualno.com го потърси след втория международен празник на лавандулата, но и за огромните дългове, които наследи.
Уникалното е това, че за водопроводи в три села, изпълнени през 2015 г. за над 20 милиона, са били платени само 9,4 млн. лева, останалите бяха дължими на изпълнителя, но за тях общината стана длъжник и на Държавен фонд „Земеделие“ за сумата от 14,5 млн. лева. Сума, която бе прехвърлена впоследствие като дълг на общината пред НАП и тя бе в пълен колапс. Не можеше да функционира със запорирани сметки на общината и на болницата. Загуби шанс да спечели какъвто и да е европроект занапред.
Г-н Крачолов, как мина фестивалът на лавандулата?
Прекрасен фестивал. Аз ще ви цитирам една дама на 90 г. - председател на Клуба на учителите пенсионери в Чирпан, която през целия си живот е свързана с културата на града. Днес тя беше при мен и ми каза: "От 70 години аз не съм присъствала на по-пъстро, мащабно и добре организирано културно събитие!". За мен това е оценката за фестивала.
Посетиха ли го много хора?
Надминаха се очакванията ни. Над 20 хиляди души дойдоха. В цялата страна беше лошо времето. В събота при нас също валя, но въпреки всичко имахме много голяма посещаемост. Много активно работим повече от година с туроператорските фирми по градове. Очаквах да имаме по-голяма посещаемост едва след третото и четвъртото издание, сега беше второто. Бях помолил хората, които се занимават с охраната на събитието, да ми направят статистика на коли с чужда регистрация, на автобуси и микробуси. Имахме над 60 организирани посещения с големи автобуси от всички краища на страната, което за мен е изненада. Тоест, това което отделът ми по туризъм прави за рекламата по интернет и организираните форуми, дава своя резултат още на втората година. Имахме посещения от туроператорски фирми от Израел, Англия. Вече имаме запитвания кога ще са датите, каква ще е програмата и какво можем да предложим за едноседмично пребиваване на туристи от чужбина. За това също се готвим.
Явно се е получил и ефект занапред?
Може би се дължи и на отразяването. Тази година имахме много добро медийно партньорство. Миналата година се получи голям отзвук, защото не само правим предварителна реклама на фестивала, по време на самия фестивал, а и след фестивала наш партньор са местните медии, БиТиВи, телевизия 7/8. В следващите седмици ще има няколко предавания по БиТиВи.
Производителите при вас притеснени ли са от процеса в Европейския съюз за приравняване на етеричните масла от роза, лавандула и др. с химически продукти?
Много. Този фестивал е роден от лавандулопроизводителите. Ние го правим основно заради тях, заради красотата, с която тази етеричномаслена култура е привлекателна за туризъм, за показване на местен бит, традиции и кулинария. Но и да заострим вниманието към техните проблеми, защото се запазва една тревожна тенденция за драстично намаляване на масивите с етерично-маслени култури. Предполагам знаете, че през последната година и половина почти няма пазар. Имаме производители, които държат на склад по 300-400-500 литра нереализирано лавандулово масло от миналата година. Това си е голям проблем и подготвяме кръгла маса, за да го обсъдим. Надявам се да има по-стабилно правителство, защото не че досега сме нямали разбиране, но не можахме да стигнем до една по-сериозна дискусия за техните проблеми, за да видят перспективата пред себе си.
Всъщност защо нямат пазар?
Защото в момента има свръх производство. В България се допусна голяма грешка преди 7 г., когато се видя, че лавандулопроизводството е много доходоносно. Тогава се разреши разширяване на масивите, особено в Североизточна България, които са огромни. Само, че там маслото става с доста по-ниско качество. Добивът е голям и това влияе на цялостната цена, защото са двама-трима международните изкупвачи на лавандулово масло в България. И когато имаш голямо количество с по-ниско качество, онова с по-високото качество се приравнява на него. Тогава цените започват да падат драстично, намалява и търсенето, защото има таван на потребление. Това е големият проблем. Между другото, при нас се появява като сериозна конкуренция европейската част на Турция. Това също ще окаже влияние. И без намесата на държавата и помощ от нейна страна аз не виждам как ще се запази този отрасъл в земеделието.
Как виждате намесата и помощта от държавата?
Това вече ще го кажат лавандулопроизводителите, представителите на Министерство на земеделието. Идеи имат и от Института по маслодайната роза. През последните 2 г. те изкараха съвсем нови сортове лавандула, които са изключително добре пригодени за нашите условия. Те ще кажат какви да са стъпките, какво да очакваме като държавна намеса и като законови промени.
Наследихте тежки финансови проблеми заради реконструкцията на водопровод в селата Гита, Свобода и Зетьово, докъде стигнаха споровете ви с консорциума изпълнител и с ДФЗ, изясниха ли се дълговете, започнахте ли да ги гасите?
На финалната права сме с решаването на този проблем. Де факто на Държавен фонд "Земеделие" дължахме близо 14,5 млн. лв., от тях останаха малко под 3 милиона от лихвите. Очаквам с промяна в Закона за държавния бюджет те да ни бъдат опростени. Миналата година, ако си спомняте, в параграф 19 на преходните и заключителните разпоредби на бюджета, приет през юни, аз бях един от ангажираните да го инициираме - всички средства по първия програмен период трябваше да минат и минаха за сметка на държавния бюджет. Оказа се обаче за общините, които сме санкционирани по мярка 7.2 на ДФЗ, че това не се води в чистия му вид европейска програма и 4 общини не сме в този обхват. Сега работим активно това да се промени. Така, че към фонд "Земеделие" имаме около 2,9 милиона остатък по лихвата. Към ДЗЗД "КРАМ-Щрабаг ЕВИ МСМ", което предявяваше претенции за почти същата сума - около 14,5 млн. лв., постигнахме извънсъдебно споразумение с един от партньорите "Щрабаг". Разплатили сме се с него. Вече нямаме задължения към останалата част от консорциума. Спестили сме малко над 10 млн. лв. Тоест, на нас ни остава да разплатим 4 млн. заем от банковата институция. Той беше изтеглен, за да платим на единия участник от консорциума. Очакваме да видим какво ще се случи с тези малко под 3 млн. лв. към ДФЗ. Така че от близо 28 млн. лв. задължения в момента сме с дълг под 6 млн. И ако държавата ни опрости тези 3 млн. лв., ще ни остане само обслужването на банковия кредит от 4 млн. лв. И вече дишаме спокойно, защото нямаме угроза да ни блокират сметките под каквато и да е форма. Можем да кандидатстваме с проекти. Пред НАП вече нямаме задължения, а преди година и половина имахме 14,5 млн. лв. дълг.
Това е чудо тогава, как го постигнахте?
Ще ви цитирам г-н Кирил Ананиев - бившия финансов министър, който каза, че за това, което сме направили, могат да ми присъдят академична титла. Нямам такива претенции, но с целия екип много се постарахме. Аз съм изключително благодарен на всички държавни институции, които бяха много ангажирани. Казусът е изключително сложен и юридически, и финансово. Колкото и да е тежко това бреме, което остава - 4 млн. лв. към банката, са със срок над 10 години и няма толкова осезаемо да повлияе на общинския бюджет. Ако и тези 3 млн. ни се опростят за сметка на държавния бюджет, за следващия мандат общината ще диша с пълни гърди. За мен е много важно, че можем да кандидатстваме вече по европейски програми. Ако висяхме с дългове пред НАП и с неизчистени отношения към фонд "Земеделие", щеше да е пагубно за общината.
Уникалното при вас беше, че за един и същ обект дължахте милиони и на изпълнителя, и на държавата?
Да. И това не са малки суми. Заварих общината с блокирани сметки, с 14,5 млн. искане от ДФЗ - 10 млн. лв. главница и 4,5 млн. лв. лихви. Точно толкова дължеше общината за втората част на проекта към изпълнителя. Изключително тежък проблем, който вече е изчистен. Изключително много време и нерви ни отне. Прецизна работа на екипа и на целия юридически авангард, който бях ангажирал, за да намерим решение. И разбира се, доброто партньорство с институциите. Бяхме в прекрасна комуникация и с Министерство на земеделието, и с фонд "Земеделие", и с Министерство на финансите. Така се решават сериозните казуси.
При това усложнено финансово състояние успяхте ли да реализирате някакви инфраструктурни обекти в общината?
Да, смея да твърдя, че всичко, което сме поели като ангажимент в програмата за управление, го изпълняваме. На всеки 6 месеца правя засечка, всяка година правя отчет - има още 1-2 неща, които да свършим, а до края на мандата остават още няколко месеца. Имам над 90% изпълнение на поетите предизборни ангажименти. Направихме невъзможното тези дългове да не се отразят на програмата ми. Най-интересното е, че хората много бързо забравиха в какво състояние заварихме общината и че трябва да наваксваме близо 10 години, в които нищо не се е случвало. Станаха нетърпеливи. Лошото бързо се забравя, а с доброто лесно се свиква. Изискванията стават все по-големи, но хората са прави и ние работим на макс.
За следващия програмен период какво готвите?
Разбира се, инфраструктура. Заради този провален проект Чирпан нямаше една стотинка през миналия програмен период. Едва сега спечелихме 3 млн. лв. за един 4-токласен път по мярка 7.2 от 100-милионния остатък по нея, тъй като вече сме с изчистено досие. Реализирахме и проект за рекултивация на депото за около 2 млн. лв. Там се качихме в последния момент на "влака", след като успяхме да подпишем тристранно споразумение с МЗХ и МФ. Бяхме последна община с подадени документи, а една от първите с изпълнен проект. За новия програмен период проектираме много сериозно инфраструктура. Подали сме за финансиране 9 големи блока за саниране, за обновяване 2 училища, за историческия музей. Готвим проект за улици на стойност 5 млн. лв. Имаме проектиране на водопроводи в града и в 4-тото голямо село, паркове. За всичко, което предстои да се отвори като възможност, сме в пълна готовност. Подготвяме новата стратегия за местна инициативна група и реализацията на 7 проекта за 1,5 млн. лв. - квартални паркове, спортна зала. Чакаме с нетърпение тази по-голяма динамика.
Само около 5 млн. лв. сте ползвали от целия втори програмен период, така ли?
Да, а индикативно за Чирпан през втория програмен период можеше да изпълни проекти за над 30 млн. лв. Това е индиректен негатив от този провален проект, защото заради дългове към държавата не можехме да кандидатстваме. Плащаме и лихви за него. Всичко това е щета за общината. Да нямаш направен нито един четвъртокласен път, да нямаш 1 км водопровод, да нямаш санирана нито една сграда, ремонтирана нито една улица или парк. Вие виждате общини, които в рамките на 7-8 години се преобразиха. Ние сега се опитваме всячески да наваксваме това изоставане. Да не говорим, че когато има такава ситуация, се отразяваше и на самите инвеститори. В момента Чирпан има съвсем друг имидж.
Как не загубихте воля да се борите?
В интерес на истината, се бях подготвил психически за тази битка. Изключително много нерви ни костваше. Нямах намерение да се кандидатирам, но много хора ми казаха: "Върни се, имаш капацитет да помогнеш". И когато се захванах, зарязах всичко мое лично и дойдох с общи усилия да го направим. Аз много си обичам града. Всяко предизвикателство ме прави двойно по-нахъсан да работя. На няколко пъти имаше моменти, в които мислех, че не е писано да решим този проблем, но не се отказах и резултатът е налице. Тежи ми най-много, че хората преди 4 години знаеха много добре каква е ситуацията, но им е трудно да разберат, че трябва да се спазва много сериозна финансова дисциплина, че цепя всяка стотинка. В 2021 г. се наложи да направя реформи - преструктуриране на звена и дейности в общината, за да постигна икономия в бюджета и да плащам заеми и лихви. Всичко става бавно. Това е най-тежкият мандат за местните власти от 30 години насам. Освен всичко, дойде и Ковид-19, промениха се приоритетите, дойде безпрецедентна икономическа криза и инфлация. Въпреки всичко, даже не съм и помислил да въвеждам режим на уличното осветление. На всички съм казал: "Ще работим така, че хората да не усетят тази криза. Щом си плащат данъците, ние ще направим така, че да се чувстват комфортно".
В най-критичния период на задлъжнялост дългът спрямо бюджета на общината в какво съотношение бяха?
Това е много сложна тема, защото аз стартирах с бюджет от 20 милиона лева, сега е 30 млн. Задълженията ми бяха един годишен бюджет, но не може да се смята така, а на база собствени приходи. От 20 милиона бюджет имам 6-7 милиона собствени приходи. Реално с тях оперираме - разплащаме задължения, строим, подобряваме инфраструктура, поддържаме културен и спортен календар. Останалото са делегирани държавни дейности - заплати за администрация, училища, средства за издръжка на второстепенните разпоредители. Ние сме една пощенска кутия. В различните години собствените приходи се движат между 5 и 7 млн. лв. Този дълг се равнява горе долу на собствените приходи от пет бюджета. Аз съм удовлетворен - много тежък и труден мандат, но съм много нахъсан за следващия, защото знам какво ще можем да направим тогава.
