Преди година и няколко месеца младите, активни, отдадени и приказливи Калин Димитров, Йордан Агов и Юлиян Спасов създават най-младата и същевременно най-бързо прогресиращата организация за късо кино в България – КИНЕМАТОГРАФ. Виж какво разказаха Калин и Юлиян специално за actualno.com.
Как започна всичко?
Ю.Сп.: 2012-та година се върнах от Франция, там учех „Кинематография“ 1 година и се върнах в България, защото действителността тук е съвсем друга. Всичко се случва по различен начин и ми харесва. Това е моята среда. Там всичко е твърде подредено, твърде спокойно и подсигурено.
Преди 4 години направих един пълнометражен филм – Teen Day 3 – първият български филм, правен от и за тийнейджъри. Стана голяма сензация, защото ни подкрепи голяма фирма.
След това започнах снимането на късометражен филм. В един момент всъщност осъзнах, че имам такъв филм, но нямам какво да го правя. Нямаше среда и изграден механизъм за популяризирането му. Това е напълно логично, защото този вид кино е много различно, моделът е друг. Реших, че това трябва да се промени. Франция има 200 фестивала на година. Вярно е, че сме в малка държава, но колко да сме малки, че чак нищо да не се случва... Реших, че искам да направя късото кино популярно.
Идеята е твоя, ти си инициаторът?
Ю.Сп.: Да, създадох „Кинематограф“, който първоначално беше по-скоро като блог – представяне на филми и ревюта. Срещнахме се с Калин, той хареса идеята и започнахме да я развиваме заедно. Малко по – късно се включи и Йордан. Концепцията „Кинематограф“ така, както изглежда днес е дело и на трима ни.
Предполагам, че имате различни виждания за това как трябва да стоят нещата. Как се разбирате, имате ли много противоречия?
Ю.Сп.: Интересното е, че Калин е правист, аз съм творец, а Йордан е политик. Бих казал, че тази симбиоза е перфектната, защото чрез тези гледни точки, се вижда проектът от различни страни и това създава един баланс.
К.Д.: Мен лично много ме интересува икономиката на културата. Живеем в капиталистически свят, културата също трябва да се изрази икономически. Чрез институционализиране на идеи и идеали бихме могли да постигнем съществена промяна в статуквото.
Юлиян
След като решихте, че ще работите заедно каква беше първата крачка?
Ю.Сп.: Първоначално стартира сайтът, което е логично, защото днес интернет е най-лесният начин за разпрозстранение на дадена информация. Интернет е новият живот на това кино. Преди то съществуваше основно по фестивалите, а сега е много по-лесно достъпно.
След стартирането на сайта, в един момент си дадохме сметка, че кино без голям екран, не е кино. Решихме да не представяме филмите в кино зала, защото искахме да направим нещо по-различно. Целим да изградим определена култура в публиката, защото късото кино не й е познато. Много хора наричат това изкуство „клипчета“, никой не им подсказва, че това всъщност е кино. Точно заради това решихме, че имаме нужда от сцена, на която да показваме и говорим за него. И така се роди „КИНЕМАТОГРАФ LIVE” – единственият шоу формат за представяне на родно и чуждо късо кино в България. Един път говорим ние, друг път каним създателите на българските филми. Съвсем различно е усещането след като гледаш даден филм, да видиш създателя му, да си поговориш с него... Това дава възможност и на кинаджиите да осъществяват по-лесен контакт помежду си. Много започнаха съвместна работа, запознавайки се на наше събитие.
Благодарение на „Кинематограф“, късото кино стана много по-популярно. Хората имат идея. Вече имам приятели, които си имат любими режисьори. Преди две години нещата не бяха така.
К.Д.: След раждането на идеята дойде време за официалния й облик. Основахме фондация „КИНЕМАТОГРАФ МЕДИЯ“ Целта ни е да развием и популяризираме късото кино у нас. Да стимулираме производството на къси филми и да създадем общество около тази идея. Това става чрез сайта ни, лайф събитията ни, вече има и 10-членен екип. Имаме много идеи за съвместна работа със студенти. Ще има много семинари, уърк шопи, състезания. Вече направихме два семинара в Югозападния университет в Благоевград, планираме през есента още много нови събития с обраователна и развлекателна цел.
Защо предпочиташ късото кино пред пълнометражните филми?
Ю.Сп.: Късото кино те кара да мислиш повече и те прави активен зрител. В началото някои хора се дразнят точно на това, но с течение на времето им харесва, защото осъзнават своята роля – да изживеят сюжета активно и да стигнат до определени отговори сами. Има някаква философия. Не случайно един от предлаганите жанрове от нашия сайт е философски. Известно време срещахме критика за него, защото в глобален мащаб няма такъв. Най-интересното е, че именно той е най-търсеният при нас. Това означава, че най-близката асоциация на хората за късото кино е, че то е философско.
Може ли да се говори за война между киното и книгите?
К.Д.: В никакъв случай. Културата не трябва да се разделя на отделни звена. Заедно сме по-силни, нека се подкрепяме отделните клонове на изкуството! Алтернативата е да се избием помежду си и и нищо да не се случи.
Ю.Сп.: Аз само бих дал един съвет – хората, които правят кино, да четат повече. В глобален мащаб се правят къси филми, но с недостатъчно силни истории. Има глад за идеи, които могат да бъдат почерпени точно от книгите. Киното и книгите са взаимно свързани и едното без другото не може да съществува.
Голяма част от хората се интересуват от бързо действие, секс и хепи енд. Вие предлагате по-различно съдържание. Как ще привлечете интереса на повече зрители?
Ю.Сп.: Едното не пречи на другото. След събитията ни виждаме как предизвикваме интерес в хора, които преди не са харесвали късото кино. То се възражда в момент, в който виждаме, че Холивуд отслабва все повече и повече. Заглавията не са достатъчно атрактивни, съдържанието е по-плоско.
Не съм сигурен доколко обществото търси нещо подобно и доколко просто му се налага. Когато се създава това, което се търси, културата остава на заден план и изниква голям проблем – какво е нейното бъдеще, какво се случва с всичко, което може да се нарече храна за ума?
К.Д.: Когато няма гражданско общество, ценностите се принизяват. Стане ли това, единственото, което може да „върже“ е нещо просто, цинично и първично, за да може всеки един да се оприличи с това, което вижда. Хората може би по-скоро ги е страх да се отличават от масата или може би не знаят, че има алтернатива на масовата култура. Ние предлагаме точно това.
Ю.Сп.: Да, искаме да влезем в масовата култура, но не и да станем като нея. Една от целите на „Кинематограф“ е късото кино да стане нещо толкова търсено и значимо, колкото книги, изложби, концерти, театри и т.н. Когато късото кино е извън културния стрийм, хората не се интересуват от него и не му обръщат внимание. Когато медиите, говорят повече за него, то ще започне да се развива по-успешно, защото ще има публиката, която ще бъде достатъчен стимул за даден режисьор.
Калин
Как избирате какви филми да пускате на събитията си?
К.Д.: В началото беше каквото ни харесва. Сега избираме определена тема за всяко събитие и според нея намираме подходящи филми. Събитията ни са едно комплексно изживяване между подбора на филми, сценария и водещите.
Колко къс е един къс филм?
Ю.Сп.: По норма до 40 минути е къс филм, но за нас не е толкова важно условие. Важното е да си заслужава гледането. За подбора се събира екипът. Шансът филмът да е добър, а ние да не сме го видяли, е много малък. Няма как да запалим публиката и да популяризираме късото кино, ако то не е добро.
За съжаление получаваме много предложения за български филми, но ние не ги приемаме, защото нивото е недостатъчно, за да задоволи публиката. Чувствам се много гузно в такива моменти, защото се усещат чувството и желанието за направата на дадения филм. Ако представим недостатъчно добър филм, късото кино губи. Публиката ще реши, че е аматьорски проект и ще се отдръпне.
Ние не искаме просто да направим режисьорите по-популярни, а да видим как публиката реагира на това, което вижда. Правим го и чрез сайта, и чрез събитията ни.
През 20-те години стандартите са били различни – просто правиш филм, без значение от дължината му, в кината е влизало всичко. Когато започва голямата индустриализация на киното обаче се появява и star системата – звезди да рекламират филма. Известните актьори привличат вниманието на зрителя. След това се появява и условието филмите да са дълги – между час и половина и два часа и половина.
К.Д.: Следователно защо дългото кино е по-известно – защото прави повече пари. Късото и дългото не трябва да бъдат сравнявани, те са различни. Това са отдлени звена, но мислим, че на едното се обръща далеч по-малко внимание. Заради това какво правим ние – опитваме се да го популяризираме чрез сайта и събитията си. Имаме и онлайн премиери – хората се интересуват, задават въпроси. Предлагаме им да се запознаят с режисьора и да говорят лично с него. Осигуряваме сцена за тези хора.
Ю.Сп.: Освен това говорим с хора, с медии, опитваме се да разпространим това, което правим.
Участват ли известни актьори в българското късо кино?
К.Д.: Да, „Заложна къща“ на Нешка Караджинска, там участва Калин Сърменов, Асен Блатечки е в „Сладко и солено“ на Поли Генчева. Има филми с известни актьори, които не получават нужното внимание.
Ю.Сп.: Немалко известни актьори подкрепят късото кино, често безвъзмездно. Интересното обаче е, че противно на очакванията, това не прави филмите по-известни.
Нужно ли е участниците в късото кино да бъдат професионални актьори?
Ю.Сп.: Не, както и самите режисьори често не са професионалисти.
Това, което правите, със сигурност изисква влагането на доста пари?
Ю.Сп.: О, да заради това събитията ни са с вход.
Налага ли ви се да работите нещо странично?
Ю.Сп.: И работим, и учим.
Какво да очакват зрителите скоро от вас?
Ю.Сп.: На 11 май ще закрием Асеновградския филмов фестивал „В обектива“.
К.Д.: Да, ще бъдем жури там и ще отразим всички събития. Там ще можем да се срещнем с младото българско кино. Мнпго съм щастлив, че ни поканиха. На 12 май имаме премиера на „Мостът“ на Яна Титова.
Ю.Сп.: На 19 май ще представим “Freedom to Dance”, филм на Ина Сотирова, който разказва за забраната за танцуване на обществени места в Ню Йорк, той все още е в сила.
Снимки: Славея Йорданова
