Разговаряме с Елисавета Станчева, изкуствовед и куратор на изложбата "Константин Каменов. Черно и бяло", която ще се открие на 3 септември в столичната галерия "Лоранъ".
Как една изложба с карикатури от преди 80-90 години може да е интересна на публиката и днес?
За добро или лошо, оказа се, че тази изложба се свързва със събития, които съвсем не са далечни от днешната ситуация. Когато започнахме с подготовката за нея в началото на годината изобщо не подозирахме, че съвсем скоро няма да може изобщо да има изложба – заради пандемията, а след това нещата ще се завихрят така, че карикатурата, която предвиждахме за плаката, ще се окаже толкова актуална в момента на откриването. Спомням си тук Конфуций с неговото виждане, че е проклятие да живееш в интересни времена, не съм съвсем съгласна, но мисля, че всички вече имаме едно по-добро разбиране за това.
Каква е тази карикатура, която споменахте?
О, тя иронизира опитите на Димитър Върбенов, политик, бивш министър на правосъдието,през 1934 г., малко преди преврата от 19 май, чрез кадрови промени да реставрира Националлибералната партия. Към тогавашния момент тя е разделена в две парламентарни групи, издава три вестника, а две вътрешни опозиции - на Георги Петров и Боян Смилов, воюват ожесточено със самия Върбенов. Мисля, че не е необходимо да обяснявам как този сюжет ни се струва познат и днес.
Кой всъщност е Константин Каменов?
Информационната част на изложбата започва именно с този въпрос! Даже с още два въпроса - кой е Константин Коцев и кой е Камен Каменов?
Името на този карикатурист е всъщност Константин Димитров Коцев, Каменов е артистичният му псевдоним. Роден е през 1901 г. в София и живее тук до смъртта си през 1953 г. Бих казала, че е най-вече известен с тежката присъда, която получава от Народния съд през 1945 г., но с предстоящата изложба и изданието, което я придружава това, надявам се, ще се промени.
Върху какво се фокусира изложбата?
Изложбата представя колекция от карикатури, публикувани във вестник "Камбана", които отразяват събитията около и след преврата от 19 май 1934 г. Интересно е да се отбележи, че бившите управляващи от Народния блок са изобразени в една от карикатурите след неуспешното им приземяване с аероплан.
По това време гражданската авиация в България се намира в зората на своето съществуване, летище "Враждебна" започва да се изгражда три години по-късно. Тази карикатура, като имаме предвид скоростта на техническия прогрес тогава и сега, е може би равнозначна на изображение, което например показва настоящи политици, изгонени от Земята в полет за Марс.
В изложбата също така е показан шарж на демократа Григор Василев и тогавашния министър председател от Георги Кьосеиванов, познат ни от страниците на в. "Утро", където става въпрос за една поискана и закъсняла оставка, следват рядък автопортрет на Каменов от Централния софийски затвор и серия рисунки, свързани с късния седмичник "Папагал", както и една илюстрация към детския сборник "Щурчово конче" от Асен Разцветников.
Между карикатурите сякаш видяхме и една с ротативна машина?
Да, аз не случайно казах в началото, че изложбата е изненадващо актуална. Карикатурата се нарича "Последният авантаж на ротативните машини" – там от ротативната машина изненадващо изскача един господин (с каскет?) с чудесния прякор "Терсенето", за когото можете да научите повече от информационните материали към изложбата, както и от ауди-гайда, в който е разказано по нещо интересно за всеки един от експонатите.
За да не ви оставям без нищо, ще цитирам обаче един спомен на публицистът и революционер Петър Карчев по повод печалбите от тези ротативки: "Това изсипване, случващо се впрочем твърде рядко, действаше психологически върху въображението на публиката и не бяха малцина лицата, които се пристрастяваха да получат в шепата си няколко двулевки от този рог на изобилието".
Защо изложбата е наречена "Черно и бяло"?
На пръв поглед, защото става въпрос предимно за черно-бели творби, но всъщност заглавието има и друг смисъл. Аз считам, че нищо не е само черно и и нищо не е само бяло – това са два екстремума – както по отношение интересната биография на Каменов, така и във връзка с отразяваните от него събития и мисля, че към тях следва да се подходи по-задълбочено, за да се разберат в тяхната цялостност и след това да се коментират. Това е виждането ми и по актуалните въпроси, макар че миналото ми е по-интересно и ме занимава повече.
Линк към събитието във Фейсбук!
