Живко Василев е сред най-популярните кавалджии в България. Чрез постоянното търсене на нови, неизследвани пътища в музиката, той е добре познат на публиката както у нас, така и в Европа. Благодарение на експериментаторския си дух, Живко комбинира традиционния звук на кавала с различни популярни стилове като джаз, фънк, латино, поп, фолклор и електронна музика.
Младият музикант е роден в сърцето на Родопите - град Смолян. Наследил е любовта си към музиката от своя баща. Започва обучението си по кавал в НУИ “Добри Христов” във Варна, а висшето си образование придобива в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и след това в Codarts, един от най-престижните университети в Нидерландия.
Живко участва в многобройни концерти по целия свят и си партнира с много световни музиканти, сред които Max Moya, Xuxa Levi, Juan Garcia Herreros, Roberto Quintero и Hector Martignon и други. В България работи активно с Калин Вельов, Нина Николина, Стоян Янкулов, Ангел Заберски, Мишо Йосифов, Велислав Стоянов, Теди Кацарова, Силвия Кацарова и Поли Генова. От 2010 г. е част от състава на Banda DelPadre, а от началото на 2020 г. свири със световно известната група Арифа, базирана в Амстердам.
30-годишният Василев има и свой собствен музикален проект - OUTHENTIC, в който българския фолклор е примесен с модерни елементи, джаз и фънк звучене. Носител е на множество международни награди и е участвал в някои от най-престижните музикални форуми и фестивали в света.
Живко гостува в "Студио Actualno", за да разкаже за новия си албум, озаглавен "Places". Музиката в него отвежда слушателите на приключение до неподозирани хоризонти с 11 изцяло авторски композиции и аранжименти.
- Кога започна любовта ти към музиката?
Беше отдавна, бях може би на 5-6 години. Скоро станах на 30, значи поне преди 20 и няколко години е било. Още от малък започнах, както става при повечето музиканти. С баща ми, който любителски свири на акордеон, беше ми взел една от малките йонички и започнах да свиря на нея. Тогава осъзнаха, че имам талант. В последствие вече ме записаха и в музикално училище.
- Как избра точно кавала за свой инструмент?
По това време живеех във Варна и нашите ме бяха записали на фолклорни танци. Това беше много забавно до един момент, когато осъзнах, че не съм роден за танцьор. Имахме двама корепетитори, единият беше акордеонист, а другият беше кавалджия. Аз започнах да свиря първо на акордеон, но когато кандидатствах в Музикалното ми казаха, че ако реша да свиря на акордеон, трябва да уча само класическа музика и аз им казах, че няма да стане, не искам и ще свиря на кавал. Този неосъзнат детски избор повлия на целия ми живот след това.
- Обръщайки се назад, смяташ ли, че това беше правилният избор за теб?
- Да, определено. Има много позитиви това да свириш на такъв странен инструмент. Той за България не е странен, но извън България никой не го знае. Казвам веднага защо - дори не ми се налага да свиря нещо уау, за да впечатля хората. Просто излизам, изкарвам кавала, започвам да свиря и всички зяпват. А преди това примерно е имало гениално соло на някой саксофонист, но той остава в сянка, заради самия звук на инструмента и това как изглежда. Има нещо много екзотично в звука на кавала, което веднага привлича вниманието.
За мен този избор на музикален инструмент е едно от най-добрите ми решения в живота. И фактът, че беше несъзнателно го прави още по-значимо, защото всички съзнателни решения отнемат много време и мисли, а това беше просто от сърце.
- Ти завършваш магистратура в Нидерландия. Как ти се отразиха престоят и образованието в чужбина на музикалното и личностно развитие?
Преди месец официално завърших. Последната година не стъпих нито веднъж в Нидерландия заради пандемията, но преди това цяла година бях там. Отрази ми се много добре, защото Нидерландия е място, което събира много култури от цял свят. И е едно от малкото места по света, където не се чувстваш чужденец, въпреки че си чужденец. Веднага те приемат, намират се хора, които да те посрещнат топло и да ти кажат „вкъщи си си“.
Аз веднага се запознах с гениални музиканти. След няколко дни пак отивам, защото имам няколко концерта, всъщност цяло турне в Германия и Нидерландия – над 10 концерта в следващите няколко месеца.
Пак казвам едно от най-добрите ми решения беше да свиря на кавал и да завърша джаз. Не познавам друг кавалджия, който да е завършил джаз, без да се хваля. Действително това привлича много голям интерес в хората, особено за чужденците.
- Музиката ти комбинира доста различни стилове. Виждаме разнообразието и в първия ти солов албум „Places“, преди него имаше други два, но в група. Разкажи ни повече.
Новият албум се казва „Places“, на български „Места“. Вдъхновен е от всички места, на които съм бил в последните няколко години като музикант, а те са над 30 държави по целия свят. Всяко едно от тези места е оставило отпечатък в мен и музиката ми.
Много е вдъхновяващо да бъдеш да толкова много места и да виждаш различни хора. На всички тези места съм бил заради кавала и съм свирил музика, която много често е фолклорна за самия район. Това са много различни светове и аз бях като една гъба, попивах всичко, докато не се изгради един образ в мен. Реших да го запечатам в този албум и това беше най-логичното заглавие.
- Кое определяш като най-големият си успех до момента?
Преди 20-25 дни имах концерт, с който презентирахме този албум. Той е записан със страхотни музиканти, но не бяха много на брой, около 15. Сега за първи път на сцена над 22-23 човека свириха моя музика, специално с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и Пламен Джуров диригент, заедно с един джаз квартет.
Това е сериозна маса от хора, които свириха моя авторска музика, която аз съм написал. Една огромна папка с партитури имаше пред диригента и залата беше пълна. Когато слязох от сцената бях в тотална еуфория, летях още няколко часа след това и изобщо не знаех къде се намирам.
Дори сега, когато продължавам да слушам записа от концерта, си казва: „уау, колко хубаво беше“. От емоционална гледна точка това го приемам като най-големия си успех досега. Иначе през годините всяко едно завоевание е рефлектирало върху това, което съм аз. Предишните неща не са по-малко успешни за времето, в което съм се намирал.
Преди няколко години бях в Австрия с един страхотен колумбийски басист и бяхме в някакво австрийско село, не си спомням името му, но си спомням, че беше на 30-ти април, който е денят на джаза. Свирихме една джаз пиеса - блус. Аз не трябваше да имам соло, така го бяхме репетирали, но на самия концерт бенд лидерът, въпросният басист, ме погледна и ми каза „свири соло“.
Аз изпаднах в тотална фрустрация – музиката спря, тишина, залата е пълна и аз започнах да свиря нещо по интуиция, изобщо не знам какво е било. После групата се включи и публиката скочи, хората буквално полудяха и се развикаха. Това си го спомням перфектно и направо настръхвам и в момента, като се сетя. Това беше един от онези моменти, в които си казваш: „ето затова правя музика“.
- Какво още искаш да ти се случи в професионален и личен план?
Много неща, като че ли тепърва тръгва всичко. Сега изсвирих концерт със струнен оркестър, искам може би след няколко години да изсвиря концерт с цял симфоничен оркестър и пак тези хора да свирят моя музика. Военният клуб ми беше малко тесен, може следващия път да е например в зала „България“ или някъде навън, в чужбина.
- Къде виждаш реализацията си оттук-нататък? В България има ли поле за изява на музиканти, така че да се издържат самостоятелно и да живеят нормално?
Да, има в България, в Европа, в чужбина, навсякъде. Но когато времената са нормални, сега беше малко трудно заради пандемията. Разбира се, аз не се оплаквам, защото това беше момент, в който написах музика и записах албум – нещо, което отлагам от години.
Иначе в нормални времена музикант къща храни, да се знае. Въпросът е наистина да е упорит, да работи и да иска да живее в това нещо, защото ако го прави, за да вземе пари, вероятно няма да вземе пари. Трябва да се отдадеш изцяло.
Бих искал да отправя един призив към хората да помагат на музикантите и да ги подкрепят, защото минахме през много трудни моменти и ние винаги сме били до вас, сега е време и вие да бъдете до нас.
- Къде се виждаш след 5-10 години?
Някъде по сцените, примерно в Мексико, свирейки мексикански фолклор с най-известните музиканти.
- Приемаш ли музиката, която правиш като начин да популяризираш България по света?
То е не само начин, а призвание. Даже като мисия го приемам – не само кавала и България, но и българската музика и нашата култура като цяло.
Интервю на Габриела Андреева
