Иво Илиев работи в сферата на интернет маркетинга от над 10 години. Със своя екип организират и провеждат дигитални кампании, реализират уеб-решения и осъществяват комплексно обслужване за компании от България и чужбина. От няколко години Иво вписва професионален блог www.ivosiliev.com , в който споделя различни аспекти от своята дейност в областта на дигиталните маркетинг и комуникации, мениджмънта на социални медии, оптимизацията за търсещи машини и пр. Има икономическо образование. Управител е на компанията InteractAge, където е Арт директор и маркетинг консултант относно международни и национални маркетинг кампании и проекти. Иво е лектор в някои от най-известните у нас обучения и семинари. Последния му проект в тази връзка е серията обучения „PresenTHINK”(www.presenthink.com).
Г-н Илиев, разкажете ни малко повече за работата си в InteractАge.
Управител съм на компанията, но позицията ми в нея е като Арт директор. Работата ми е свързана с оформянето и планирането на дигиталните маркетингови кампании на нашите клиенти от България и чужбина.
Каква е Вашата дефиниция за успял човек?
За мен един човек е успял, когато другите казват, че е успял. Дори конкурентите му. Някои казват, че хората са успешни, когато са постигнали мечтите си, но аз смятам, че тогава по-скоро са нещастни, щом нямат за какво повече да мечтаят.
По колко часа на ден отделяте за работата си? Колко е продължил най-дългият Ви работен ден?
Често над 8 часа. Понякога повече, отколкото ми се иска. Това е така, защото се налага комуникация с клиенти в чужбина, часовите разлики и различните ангажименти почти винаги увеличават работното ми време. Най-дългият ми работен ден започна в 7 сутринта и приключи в 5 на следващата сутрин – понякога в извънредни ситуации се случва, но след това наваксвам с почивката.
Срещали ли сте критика за дейността си? Как, според Вас, трябва един успял човек да приема критиката?
Разбира се, и това е най-полезното нещо. Всеки човек трябва да опитва да приема критиката като съвет, като обратна връзка. Много компании имат проблем с негативните отзиви – не могат да ги приемат или се страхуват от тях. В днешното време на социалните медии и потребителското съдържание това е голям проблем. Неправилната реакция на критиките може да предизвика кризи и да пропусне възможности за една компания. Често страховете от негативни коментари правят компанията пасивна в своята комуникация. Моето виждане е, че трябва да опитваме да приемаме критиката като съвет – да благодарим за него и внимателно да проучим защо се е стигнало до тук. След това, ако този съвет не ни е от полза, да продължим напред.
Има ли в България завист към успелите хора? Вие усещали ли сте такава?
Да, има. И аз също съм един от завистливите. Това е нормална човешка реакция и в нея няма нищо лошо, защото завистта е силен мотиватор. Проблемът е с какво ни мотивира – да търсим успеха за себе си или неуспех за другите. Струва ми се, че в България има изкривени представи за успелите хора. Често се бъркат успелите с безнаказаните, което е голям проблем. Пожелавам си ние, българите, да не разрешаваме на завистта да ни прави нещастни и озлобени, а мотивирани към собствения си план за успехи.
Доколко успехът се дължи на индивидуалните качества на един човек и доколко на допълнителни фактори (екип, късмет и т.н)?
Зад всеки успял мъж стои не само една жена, но и много други хора и фактори за успеха. Не вярвам в късмета – щом нещо, било то добро или лошо, се е случило, значи е трябвало да се случи и има причина за него. Единственото сигурно нещо при успеха е, че можем да го загубим. Често не си даваме сметка за това и постепенно се променяме в отношението си към другите и към себе си. В тази връзка успехът има съществено значение за индивидуалността и нейната метаморфоза.
Има ли успял в световен мащаб човек, на когото се възхищавате и защо?
В квартала, в който живея, имаше три хранителни магазина почти един до друг. Това си беше живо безумие. Няколко месеца по-късно се възхищавах на един от магазините, който оцеля, след като другите два фалираха. Това беше единствения магазин, които реши да работи денонощно и да разпрати рекламни материали за това из целия квартал. Замислих се дали толкова търсената „формула за успеха“ не е една и съща за всички нас?
Разказвам това, защото за мен успехът няма географска ширина, условия или бариери. Той е универсална валута за респект, завист и просперитет.
В своята професионална сфера се възхищавам на много международно признати личности. Например Шерил Сандберг, бизнес дама, която навремето разви рекламните формати в Google и вдигна акциите на компанията до небесата, а сега прави същото и при Facebook. Възхищавам се и на Рори Съдърланд, копирайтър и криейтив директор с много блестящи идеи, които е реализирал на практика. Също и Гари Вайнерчук, който е сомелиер и експерт по вино, успял да развие за няколко години бизнес за 4 млн. в бизнес за над 50 млн. долара най-вече, защото е използвал силата на социалните медии и дигиталните комуникации онлайн. Днес Гари е автор и лектор, който разказва своята история и дава съвети как да успеем в бизнеса.
Не на последно място се възхищавам на международно признатите проф. Минко Балкански, Юлия Кръстева, Георги Генов, Васко Абаджиев и много други. Те не са успешни, защото не са в България, а защото мисленето и културата им са глобални, а не локални. В моя бранш наскоро бях истински възхитен от Светлин Наков, с чиито възгледи за успелите българи имаме общо виждане. Важно е не да се възхищаваме на успелите, а да ги създаваме. Това ще помогне за дълго и на всички.
