1917 г. беше фокусирана върху държавата, 1968 г. бе насочена към индивида. Какво остава за 2018, в която се навършват 50 години от 1968 г., 100 години от Ноемврийската революция, 101 години от Октомврийската революция и 200 години от рождението на Карл Маркс? Театралното представление INVISIBLE REPUBLIC #STILLLOVINGTHEREVOLUTION, част от тазгодишната международна програма на АСТ Фестивал за свободен театър изследва темата за революцията, която е актуална повече отсвякога сега, когато чрез театралния формат можем да си зададем въпроса "Какво научихме и какво остана след всички тези революции?" За обществените, вътрешни и театрални революции ще ни разкажат повече самите създатели на представлението, което зрителите могат да посетят на 25.10, четвъртък от 18:00 ч. в театър "Азарян".
Как се появи идеята за представлението Ви?
2018 е година пълна с революционни годишнини: 50 години от '68, 100 години от Ноемврийската Революция и 200 години от раждането на Карл Маркс. Ние сме деца на ’68, родени сме във Франкфурт, една от горещите точки на студентския бунт, както и университетът "Йохан Волфганг Гьоте", който завършихме. През 1968 г. беше окупиран и преименуван на Университет “Карл Маркс”. Интелектуалните кръстници бяха професори в Института за социални изследвания: Макс Хоркхаймър и Теодор У. Адорно (т.нар Франкфуртска школа). Един от главните герои на събитията през май в Париж емигрира във Франкфурт: Даниел Койн-Бендит. По-късно той става основател на Зелената партия. Също така и активисти от Пражката пролет дойдоха във Франкфурт като Милан Хорачек, който беше и основател на Зелената партия. Но Франкфурт беше и мястото, където една жена хвърли домат срещу главата на един от студентските лидери, за да протестира срещу невежеството им относно проблемите на жените. Така започна второто феминистко движение през 1968 г., точно 50 години след като през Ноемврийската революция бе въведено правото на глас за жените. Въпросите, които си зададохме бяха: Къде сме сега 50 години по-късно? Къде сме една година след стартирането на #metoo? Вярно ли е, че единствената успешна революция от миналия век насам беше феминистката революция?
Тъй като всички Вие идвате от различни страни, какви са разликите и приликите във Вашите възгледи, които създават хомогенна визия за “революция"?
Само един от членовете на групата е от друга страна: през 2010 г. работихме в Бразилия с Мариана Сен. Изборите там повлияха много на нашата работа, тъй като главно жените са тези, които се противопоставят на Жаир Болсонаро, който се представя като "тропически Тръмп". Всъщност той е много по-зле, почитател на военната диктатура, почитател на насилието и мъченията. Стотици хиляди жени са на улиците на Бразилия и викат "Ele não!" ("Не той!"). За тях "революцията", която се случва точно сега, е контрареволюция, революция на крайната десница и крачка назад от досегашните феминистки постижения, срещу правата на LGBTQI хората, срещу социалната справедливост и расовото равенство. Но и в Европа, непример в Германия, има екстремни десни хора, разпространяващи "национална революция": По време на репетициите си видяхме насилствени демонстрации в източногерманския град Кемниц (по-рано града на "Карл Маркс"). Малко по-късно и неонацистка терористична група бяха арестувани, които се наричаха "Революция в Кемниц”.
Какво определя Вашите лични революции?
Революциите винаги са междуличностни, идващата революция е релационна революция, която революционизира нашите социални взаимоотношения. Този фокус липсва и в двете големи революции на 20-ти век (1917 г. и 1968 г.). Не става въпрос за революционните маси или за революционната партия, а за това как се отнасяме един към друг и към други видове - по нов, неизвестен и непознат начин: "роднина" е преди всичко логичен термин, а не просто базиран на родство.
Каква е причината за избора Ви на персонажи в представлението - четири жени в търсене на нова любов?
Удивително е каква е централната роля на жените във всички съвременни революции: Парижката комуна през 1871 г., първата Руска революция през 1905 г. и особено през Февруарската революция в Русия през 1917, която започна с демонстрация на жените на 8 март, известен още като Ден на жената, според нашия западен календар. Интересуваме се от пола на революцията и си мислим, че той е тясно свързан с концепции, които свързваме с "женствеността" (социален обем на влияния, знания, жестове и т.н.). По този начин беше логично да имаме само личности, които се приемат като “жени".
Вие избрахте четирите личности, които търсят нова любов в контекста на революцията. Смятате ли, че има универсална връзка между любовта и революцията?
Определено е и част от думата "REVOLUTION" - просто обърнете буквата L наобратно и я прочетете отзад напред... Също така вярваме, че думата "вулва" е част от думата “революция”. Нито една истинска революция няма да остави сексуалността или пола незасегнати.
Както пише Бини Адамчак: "Докато 1917 г. бе съсредоточена върху държавата, 1968 г. е насочена към индивида". В този смисъл, как бихте определили целта на Вашата “революция"?
Неолиберализмът беше контрареволюция в директния смисъл на думата. Той превърна ценностите на '68 с главата надолу. Това е възможно само чрез вземане на някои от исканията (като самоопределение) и поставянето му срещу други искания (колективна агенция). Опитът от двете големи революции може да ни покаже непосредствени опасности: тоталитарна държава, както и "груб индивидуализъм" без чувство за принадлежност или солидарност. Трябва да се върнем към слогана на Френската революция: свобода, равенство, солидарност. Без солидарност, нито свобода, нито равенство имат смисъл.
Физическият театър е универсален език, но може ли да установите някакви разлики във възприятието на различните култури?
Имаме много различен произход, не само на национално ниво. Основното нещо е да разберете как да бъдете заедно на сцената - като група. Няма фиксирана рецепта за това. Трябва да бъде открита всеки път. Големият въпрос е: възможна ли е солидарността на сцената? Как можем да освободим един друг на сцената? Как се свързваме един с друг на сцената, но също така между сцената и аудиторията?
Много хора виждат независимия театър като ъндърграунд или по-скоро елитарно изкуство. Смятате ли, че е възможно да достигне до по-широка аудитория?
В Германия сме преминали извън това клише. Всеки, който се занимава с театралното изкуство, трябва да признае, че има система с две колони: институционален театър и свободна сцена. В институционалните театри влязоха много идеи, форми, концепции, в същото време влязохме в една фаза, в която свободната сцена става все по-институционализирана. Дори ние като свободна група трябваше да признаем, че сме се превърнали в институция. Големият въпрос остава същият: как се свързваме един с друг чрез солидарност? Живеем във времена, в които основата на нашия живот и работа е застрашена от политиката на строги икономии, но и от десните сили. Затова е жизнено важно за оцеляването ни като художници да развием чувство за солидарност. Ние сме отново в ситуация, в която международни художници се срещат, за да защитават културата (както в Париж 1934). Ето защо трябва да станем по-интернационалисти: сега трябва да подкрепим нашите колеги, другари и приятели в Бразилия. Трябва да кажем силно и ясно: Не ги докосвайте! Ние сме силата, с която трябва да се съобразявате. Някои хора ни наричат "четвъртата власт" в държавата, мощност на наблюдение, обществена сила: "невидима република". В Германия инициативата е създадена от свободната сцена, наречена “Множеството" (the Many), с лозунга: "Ние сме много - всеки един от нас!”
Интервю на Радина Владимирова.
