Масово задължените по закон възложители на обществени поръчки – общини и държавни органи, в последните дни удължават сроковете за прием и отваряне на оферти. Става въпрос за стотици процедури, сроковете по които се променят и за поредица от методически указания, дадени от Агенцията за обществени поръчки след като се прие Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП).
Доколко успешни са били опитите на Агенцията да спусне спасителна лодка за възложителите, част от които станаха много уязвими законово, ще си проличи до месец-два. Според анализатори обаче промените, касаещи обществените поръчки, са твърде объркващи и е много възможно КЗК или ВАС по пътя на инцидентния контрол да решат през следващите месеци, че методическите указания в дадени насоки не съответстват на закона.
Мнозина смятат, че волята на законодателя не е била да спира обществените поръчки, но непрецизирани текстове доведоха до безпрецедентно объркване.
За да внесе яснота по темата, потърсихме Любомир Равелов – директор на дирекция "Правно-нормативно обслужване" на община Смолян, с над 12-годишен опит в сферата на обществените поръчки.
Г-н Равелов, виждам, че масово възложителите променят срокове за прием и отваряне на офертите по обявени обществени поръчки, защо?
Приемането на Закона за мерките по време на извънредно положение се превърна в изключително предизвикателство за възложителите. Първоначално законодателната идея беше да се спре целият процес по възлагане на обществени поръчки, като само най-неотложните обществени поръчки да бъдат провеждани с разрешението на министъра на финансите. Впоследствие се стигна до решение обхватът на закона да не хваща обществените поръчки. По различни причини обаче (дали поради недоглеждане или непрецизиране на различни текстове) се стигна до приемането на правни норми, чиито буквален прочит гласи, че спират да текат всички срокове, с изтичането на които се погасяват права от частноправните субекти. При този общ запис веднага възникна въпросът сроковете по ЗОП спират ли или не. Спирането на сроковете по ЗОП води до невъзможност да се проведе каквато да и е обществена поръчка. Ако се спрат поръчките за една община, с това и извършването на строителство на общинска инфраструктура и публични пространства, в дадени случаи това може да не е фатално, но спирането на поръчките в редица сектори може да доведе до възникването на непоправими вреди - например от спирането на обществени поръчки на болници за апаратура или медикаменти може да последва много трайно засягане на обществените отношения, свързани с живота и здравето на населението. АОП първоначално пусна едно указание, което внесе объркване и не отговори на нито един конкретен въпрос във връзка с обществените поръчки. По този повод написах статия, изразяваща експертната ми позиция, която беше публикувана в списание "ЗОП плюс".
В крайна сметка какво се случва?
От АОП успяха да внесат яснота по спорните въпроси след поредица от методически указания. Изводът от всички тях е, че в периода от обявяване на извънредното положение на 13-ти март до 16-ти април всички срокове по обществени поръчки са спрени. Ако обаче междувременно, в периода от обявяване на извънредното положение на 13-ти март до обнародването на Закона за мерките по време на извънредно положение на 24-ти март възложител е извършил някакви действия, например на 13-ти март е отворил оферти, избрал е изпълнител и е сключил договор, в този случай действат законовите разпоредби, че извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на закона запазват силата си, т.е. спирането на сроковете по ЗОП с обратна сила до 13-ти март в този случай няма приложение. Тези текстове породиха известно объркване в това да се направи разграничението кои действия, извършени от възложителя, са валидни и следва да запазят силата си и кои са извършени незаконосъобразно при спрени срокове по ЗОП. След приетата законова регламентация и методически указания от АОП като юрист считам следното: От 13-ти март сроковете по ЗОП са спрени. Ако възложител е извършил някакви действия в дадена процедура в периода до 24-ти март, когато е приет законът, на чиито правни норми е дадена обратна сила, считам, че тези действия са валидни. След 24-ти март обаче всички извършени от възложителя действия, които са продиктувани от неспазени срокове от участниците след обявяване на извънредното положение, по-скоро са неправилни.
Да се върнем на въпроса за удължаването на сроковете за приема и разглеждането на офертите?
Там също се породиха доста дискусии, понеже за всеки възложител има срокове по ЗОП за извършване на промени в условията - съответно при откритите процедури този срок е 14-дневен, а при публичните състезания, които са най-масовият вид, е 7-дневен. В този срок всеки възложител може без ограничения да измени условията и с това да въведе нови срокове в процедурата. Въпросът обаче е, че тези срокове за промени са преклузивни. Те не би трябвало да се спират по силата на Закона за мерките при извънредно положение, понеже това са срокове за публичноправни (общини и всички държавни органи), а не за частноправни субекти (каквито са участниците в една поръчка). Законът за мерките при извънредно положение спира сроковете за частноправните субекти. Все пак с методическата дейност на АОП и в търсене на изход от ситуацията, за да не бъдат прекратени всички открити след обявяване на извънредното положение поръчки, се стигна до указания, че всички срокове по ЗОП, включително и за изменения в условията на процедурите, в периода от 13-ти март до 16-ти април са спрени и те не са текли. Не съм напълно убеден в законосъобразността на този подход, но все пак е изход от ситуация. В противен случай всички открити обществени поръчки след обявяването на извънредното положение следваше да бъдат прекратени. Така след влизането в сила на изменението на закона всички срокове започнаха да текат и възложителите започнаха да удължават първоначалните срокове.
Средно с един месец ги удължават сякаш?
Тук има различни подходи. Никой възложител обаче не би могъл да е уязвим, ако например при първоначално обявен срок за подаване на оферти от 30 дни, осигури на участниците нови 30 дни за подаване на оферти, считани от възобновяването на сроковете по ЗОП.
Тоест, да дублира срока?
Горе-долу така се получава. Дори би могло при ситуация, в която обявените поръчки след 16-ти април могат да изпреварят във времето обявените обществени поръчки на 13-ти март, непосредствено след обявяване на извънредното положение.
Защо казвате 16-ти април при положение, че на 9-ти е прието въпросното изменение?
Съгласно приетите законови норми сроковете по ЗОП продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на изменението на Закона за мерките за извънредно положение в „Държавен вестник“. Наблюдавам доста възложители, които не се съобразяват със спрените срокове по ЗОП и извършват действия по отваряне на оферти след 16-ти април, включително не удължават срокове за подаване на оферти, които почти изцяло се текли по време на извънредното положение.
Не биха ли били уязвими в такъв случай?
По-скоро да. През последните дни пред КЗК бяха образувани доста производства срещу бездействия на възложители, състоящи се в неудължаване на срокове за подаване на оферти въпреки издадените множество методически указания в този смисъл. Не само аз, но и доста голяма част от специалистите по обществени поръчки, положихме доста усилия, за да проучим темата, по която разговаряме. Всеки възложител се стреми към провеждането на законосъобразни обществени поръчки, но при тази редовно изменяна уредба и при наличието на неясни законови текстове, наистина работим в условия, в които има доста неясноти, но пък санкциите са огромни. В заключение ще споделя и за друга новост, свързана с възможността съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение публичните заседания на комисиите по ЗОП да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие.
Интервю на Анита Чолакова
