България вече е правила фатална грешка с централното планиране и валутата си, което я връща крачки назад спрямо останалите държави от посткомунистическия свят. Сега, ако по някакъв начин блокираме еврото, сме изправени пред същата угроза от 1996 г. Това заяви в Студио Actualno основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
Според него оптимизмът относно приемането на еврото "не може да зависи от миналото, а от бъдещето". Все пак той направи важни препратки към историята.
ОЩЕ: В историята българският лев е бил независим само 7 години: Говори Красен Станчев (ВИДЕО)
"Към 1995 г. всички страни като нас са вече по пътя на възстановяване на загубените доходи преди това. Онова, което става в България, е, че поради идеите на БСП се връщаме към централно планиране. През 1997 – 1998 г. с въвеждане на валутния съвет, по-добрата бюджетна отчетност, контрол върху разходите България започва онова, което беше направено през 1991 г., но за втори път. А всички останали не го правят това нещо", заяви Станчев.
Още: Безработицата в ЕС и еврозоната на исторически ниски нива през юни
"България има навика да се връща назад и да настъпва същите мотики. И сега има нещо подобно. Асен Василев го каза и съм съгласен с него за това: Ако се случи това България да блокира пътя към еврото, то тогава България трябва да избере дали се връща обратно към 1996 г. и периода преди това", добави икономистът, който е доцент в Софийския университет.
Левът не е независим
Българският лев никога не е бил абсолютно независим, освен в периода 9 март 1990 г. до 1 март 1997 г. Тогава той не зависи от разменен курс, обвързване с френски франк, със злато, сребро, германска марка, руска рубла и т.н., каза още Станчев. На 9 март 1990 г. правителството на Андрей Луканов престава да обслужва външния дълг, тъй като цялата икономика работи на загуба, а всички средства от външни кредити са похарчени доста преди това, към 1987 г. На 1 март 1997 г. е фиксиран валутният курс, така както действа в момента.
Още: Икономисти категорични, че няма риск за валутния курс и фалит на държавата
"От правителството на Жан Виденов, най-вече по идея на Румен Гечев, решават, че трябва да заемат ключови позиции в икономиката на България. Първото нещо, което правят през януари 1995 г., е да сменят всички управители на държавни предприятия. Връзват бюджета към края на май. За да го вържат обаче, министърът на икономиката забранява на предприятията да си връщат заемите на банките. Съответно, банките започват да гърмят една по една. През 1995 г., особено през 1996 г., около 18 банки изчезват. Това е най-скъпата банкова криза в целия посткомунистически свят. 42% от БВП изчезват поради тази причина, припомни икономистът.
Още: Красен Станчев посочи основния и належащ проблем по пътя ни към еврозоната
Криминалната българска икономика
"През 1991 г. в Търговския закон няма глава несъстоятелност, тя е приета през 1994 г. До 1997 г. няма кодекс, който да казва какво се случва с вашите длъжници, когато те ви дължат пари – независимо дали сте предприятие, банка или просто майка на дете. Няма нормален механизъм за събиране на вземания", посочи Станчев.
Затова банките от 1991 г. дават кредити на свои приятели, защото тях могат да ги накарат. Ако не могат да ги накарат, тогава наемат притеснители – „Мултигруп“, „Аполо Болкан“ и т.н.", обясни той.
От 1 март 1997 г. левът се връща към добрите начини на управление – т.е. фиксиране на валутния курс към твърда валута. Сега, когато сме по пътя на еврозоната, не трябва да допускаме същите грешки, смята Красен Станчев. Въпросът е не дали, а кога ще приемем еврото, щом сме част от ЕС, добави той.
Още: Милен Велчев: Няма опасност за валутния борд и за курса на лева спрямо еврото
